Решение № 81 от 4.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5534/2014 г.

Решение № 81 от 4.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5534/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. № 15302/13 г. в частта, с която са уважени предявените от Б. Б. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение по тези искове. Касаторът [фирма] поддържа жалбата и иска въззивното решение в допуснатата до обжалване част да бъде обезсилено или евентуално - отменено. Ответникът по касационна жалба Б. Б. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ при разглеждане на касационната жалба, намира следното: Въззивният съд е уважил предявените от Б. Б. срещу [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност "пазач въоръжена охрана" в отдел "Сигурност и охрана". Въззивното решение по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не е допуснато до обжалване и е влязло в сила. По останалите два иска обжалването му е допуснато от ВКС, във връзка с поставените от касатора въпроси относно допустимостта на изменението на предмета на въззивното обжалване след преклузивния срок за обжалване, с въвеждане на нов предмет и ново искане. При проверката за допустимост на въззивното решение по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, следва да се отчете следното: В практиката на ВКС и съдилищата - приложеното от касатора опр. по ч. гр. д. № 12/09 г. на първо г. о., по ч. гр. д. № 289/12 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 1740/11 г. на четвърто г. о. и др., се сочи, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл. 260, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 ГПК, чл. 266 ГПК и чл. 269 ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл. 259 и чл. 263, ал. 2 и ал. 1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 269 ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване. Подадените в срок от същата страна жалби се считат част от първата (сезиращата жалба), а постъпването на останалите е правно ирелевантно - те също се прилагат към делото, без по тях да се извършват каквито и да било процесуални действия. Различно е правното положение, когато в срок е постъпила нередовна жалба, тя се оставя без движение и молбите, с които в указания срок се отстраняват нейните нередовности се считат част от постъпилата в срок нередовна жалба. С въззивната жалба въззивникът - ищец Б. Б. обжалва първоинстанционното решение, "с което се отхвърля изцяло иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ" . Моли въззивният съд да постанови решение, с което да бъде отменено като неправилно първоинстанционното решение и спорът да бъде решен по същество с уважаване на предявения иск. Всички оплаквания за неправилност на първоинстнационното решение във въззивната жалба са от предмета на първия иск, останалите два не са посочени с квалификация и/ или предмет. В първото по делото заседание пред въззивния съд, без въззивната жалба да е оставяна без движение като нередовна, въззивникът е уточнил, че обжалва решението на районния съд, с което са отхвърлени исковете с квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, изцяло. Въззивният съд е приел за допустимо това уточнение, с което предметът на обжалване се разширява и се е произнесъл по всички искове, като ги е уважил, след като е отменил първоинстанционното решение за отхвърлянето им. При отчитане на разрешенията в цитираната практика на ВКС и съдилищата, въззивното решение в обжалваната част е недопустимо. Въззивният съд е сезиран с жалба срещу първоинстанционното решение по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Жалбата не съдържа неяснота или противоречие относно обжалваната част на първоинстанционното решение и респ. не е оставена без движение за отстраняване на неяснотата / р. по гр. д. № 5168/13 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Направеното след срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, в първото заседание пред въззивния съд уточнение на жалбата от въззивника по същността си е нова жалба - с него се изменят предметът и искането в първата жалба, като недопустимо се преминава от частично обжалване на първоинстанционното решение към обжалването му изцяло / опр. по ч. гр. д. № 12/09 г. на първо г. о. на ВКС/. Въззивното решение по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ следва да се обезсили и в тази част въззивното производство да се прекрати. По тези два иска първоинстанционното, отхвърлително за исковете решение е влязло в сила, защото не е обжалвано в законния срок пред въззивния съд. Въззивното решение следва да се измени в частта за разноските - ответникът дължи на ищеца 400 лв. разноски за адв. възнаграждение, а ищецът дължи на ответника по компенсация 200 лв. разноски за първата инстанция / виж опр. по ч. гр. д. № 5533/14 г. на трето г. о./, по правилото на чл. 78, ал. 1 е 3 ГПК. Затова на ищеца - въззивник следва да се присъдят 200 лв. разноски за въззивното производство. За касационното производство ищецът дължи на ответника -касатор 734 лв. разноски по списък, а ответникът на ищеца -267 лв., като разликата следва да се присъди на касатора по компенсация. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.