Решение № 21 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6327/2007 г.

Решение № 21 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6327/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Пловдивски окръжен съд от 26.07.2007 г. по гр.д. № 1461/2007 г. е оставено в сила решение от 21.03.2007 г. по гр.д. № 3202/2005 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация, предявени от Ж. П. Ч. от гр. П. против "М" ЕООД, гр. С. за признаване на установено, че отказът да бъде издадена клиентска карта съставлява дискриминация; за осъждане на дружеството да се преустанови нарушението и да се въздържа от бъдещи нарушения на забраната за дискриминация, както и за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лева неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, причинен от дискриминационно третиране. Касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски окръжен съд е постъпила от Ж. П. Ч. с изложени оплаквания за недопустимост на съдебния акт и за постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и при необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че изложените към решението на въззивния съд мотиви са неясни и от текста им не може да се установи наличие на воля на решаващия състав за потвърждаване на първоинстанционния акт, който не е индивидуализиран във въззивното решение, както и че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението по отношение на първоинстанционния акт, спрямо който е осъществен контрол за законосъобразност. Поддържа се и че въззивния съд не е допуснал относими към правния спор доказателства, имащи значение за изхода на делото; приложил е последиците на доказателствената тежест в нарушение на чл. 9 от ЗЗДискр. и е формирал необосновани изводи за неоснователност на иска при доказателства, че ответното дружество издава клиентски карти не само на търговци, но и на физически лица, които не осъществяват стопанска дейност. Изложени са и оплаквания за определяне на съдебни разноски в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. Ответникът по касационната жалба "М" ЕООД, гр. С. я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира за установено следното: В обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че на 16.10.2005 г., ищецът Ж. П. Ч. е посетил магазин на ответника "М" ЕООД в гр. П.. Служител на магазина е отказал да му издаде клиентска карта за деня, който отказ е бил потвърден от управителя на магазина с обяснение, че в качеството му на студент не отговаря на условията, въведени спрямо клиентите за магазините на дружеството. Съгласно т. 1 от Общите условия за покупка в магазините на "М" ЕООД ("Метро), стоки на клиенти се предлагат, когато са предназначени за продажба или за служебно ползване. Клиентски карти се издават при представяне на документ за упражнявана търговска дейност или свободна професия на лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност, като за всяка покупка се издава данъчна фактура съобразно реда за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти. Клиентски карти за покупка от магазините на "М" се издават и на ръководители или материално отговорни лица на държавни учреждения или други организации, които могат да упълномощят до пет лица да закупуват стоки за сметка на организацията. На 16.10.2005 г., когато на ищеца Ж. П. Ч. е било отказано издаване на карта, клиентски карти за деня са били издадени на лицата А. В. А., който е бил клиент на магазина, но в този момент не е разполагал с картата си, както и на М. Г. Б. срещу представяне на документ, удостоверяващ, че упражнява професия на адвокат. През 1998 г. е била издадена клиентска карта на свидетеля Г, работещ като преподавател по трудов договор към А. университет гр. П., който извън възнаграждението по трудов договор реализира и допълнителни доходи от преподавателска дейност, във връзка с което подава ежегодна данъчна декларация. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предявените от Ж. П. Ч. от гр. П. против "М" ЕООД, гр. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 71, с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация са неоснователни. Приел е, че твърдяното от ищеца дискриминационно поведение по признак "обществено положение" не е осъществено от ответника; че ответното дружество разполага с правото да преценява и определя кръга от субекти, с които да влиза в стопански и договорни отношения - израз на висшия, конституционно прогласен принцип за свободна стопанска инициатива в гражданското общество; че предвид вида на осъществяваната от ответника стопанска дейност, уреденото в т. 1 на Общите условия правило за продажба на стоки само с цел преподродажбата им или служебното им ползване не е в противоречие със забраната за дискриминация. Прието е, че отказът да се издаде на ищеца клиентска карта не е с оглед "непрестижно обществено положение", а тъй като ищецът не отговаря на общите условия за пазаруване в магазините на "М", поради което спрямо него не е извършен акт на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че постановеното от въззивния съд решение е правилно по същество, предвид формираните изводи за неоснователност на предявените претенции с правно основание чл. 71, с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация. Изложените в касационната жалба оплаквания за недопустимост на съдебния акт са неоснователни. Съдебното решение е недопустимо, когато е постановено при отсъствие на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки, каквато хипотеза не е налице по делото, нито се твърди от касатора. Твърденият от касатора порок - неясни мотиви към решението, от текста на които не може да се установи наличие на воля на решаващия състав за потвърждаване на първоинстанционния акт, съставлява по правната си същност оплакване за нищожност на обжалваното решение - когато решението е абсолютно неразбираемо и този порок не може да се отстрани дори и чрез тълкуване, постановеният съдебен акт е нищожен. Така въведеното оплакване за нищожност е неоснователно. Въззивният съд е изложил ясни и обосновани мотиви, разглеждайки спорното правоотношение по същество и формирайки изводи, съвпадащи се с тези на първоинстанционния съд, в съответствие с чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е оставил в сила решението на Пловдивски районен съд. Неоснователни са и касационните оплаквания за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ да се допуснат относими към правния спор доказателства, имащи значение за изхода на делото. Законосъобразно, с оглед събраните по делото доказателства, с определение от 28.06.2007 г. съдът е отказал да допусне исканите от ищеца доказателства, а именно ответникът да бъде задължен на основание чл. 152 ГПК (отм.) да представи попълнените формуляри за издадени клиентски карти и пълномощни за всички 371 клиента в браншовия код 840 "Р" - по делото са приети две икономически експертизи със задача да се извърши изследване има ли издадени клиентски карти на физически лица, които не са търговци или лица упражняващи свободна професия или занаят, регистрирани като земеделски производители и ако има такива какъв е броят им; има ли данни във формулярите за издаване на клиентски карти какви професии са упражнявали, както и има ли клиентски карти на лица под браншовия код 840 "Р" или отказът на съда да допусне доказателства е съобразен със събраните вече доказателства относно същите обстоятелства. Законосъобразен е и отказът да се изискат официални документи, удостоверяващи имената и единните граждански номера на всички съдии от районен и окръжен съд гр. П., след което ответното дружество да бъде задължено да представи карти или пълномощни за всяко от тези лица, ако са издавани такива. Така заявеното искане е за доказателства, свързани с разкриване на лични данни на лица, които нямат връзка с процесното материално правоотношение, а доколкото искането може да бъде оправдано с установяване на търговската политика на дружеството спрямо определен кръг правни субекти, то по делото е допусната експертиза, извършила изследване чрез случайна извадка от генералната съвкупност на базата данни за издадени клиентски карти. Неоснователно е и касационното оплакване за неправилно приложение на последиците на доказателствената тежест. В съответствие с чл. 127, ал. 1 ГПК, съгласно който текст всяка страна е длъжна да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици и чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, задължаващ ответника да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено, след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, съдът е приел, че отказът да се издаде на ищеца карта за пазаруване от магазина на "М" гр. П. не е в резултат на дискриминационно отношение по признак "обществено положение", а по причина, че не отговаря на общите условия за пазаруване в магазините на дружеството. От представените по делото Общи условия за покупка в магазините на "М" ЕООД ("Метро), приетите икономически експертизи и показанията на свидетеля М е установен кръгът субекти, по отношение на които се издават карти за пазаруване в магазините на дружеството, както и принципът, въз основа на който е определен този кръг, в който ищецът не попада поради обстоятелството, че не осъществява стопанска дейност или свободна професия, нито е лице, натоварено от държавно учреждение да извършва покупки за служебно ползване. Формираните във въззивното решение изводи за неоснователност на предявените от ищеца претенции са обосновани, изградени въз основа на фактите, установяващи обстоятелствата, при които е извършен отказът за издаване на карта на ищецът Ж. П. Ч. за извършване на покупки от магазина на ответника "М" ЕООД в гр. П.. Съгласно заключението на приетата по делото икономическа експертиза, направената статистическа извадка не съдържа данни за физически лица, на които да е издадена клиентска карта без представени документи, доказващи упражняваната професия или установено е, че ищецът не е поставен в положение на неравностойно третиране спрямо други лица при сравними сходни обстоятелства. Обстоятелството, че карта за достъп до магазините на ответника е издадена на свидетеля Г, работещ като преподавател по трудов договор към А. университет гр. П., не опровергава този извод. По делото е установено, че извън работата си по трудов договор, свидетелят осъществява и свободна преподавателска дейност, което го поставя в кръга лица, упражняващи свободна професия, т.е. с право да бъдат клиенти на магазина предвид осъществяваната от тях дейност. Независимо от това, дори и при доказателства за нарушение на установените от ответника правила при определяне на клиентите, то допуснатото нарушение не е основание да се приеме, че е налице неравностойно третиране на други лица, спрямо които ответникът правомерно е отказал да допусне нарушение на установените правила. Обосновани са и изводите, че въведената в магазините на ответника практика по отношение на кръга от клиенти не е дискриминационна; че е съобразена със същността на фирмената политика на дружеството - търговия на едро, както и че всяка неоснователна намеса в частно правните отношения, осъществявани от стопанските субекти би противоречала на принципа на автономия на волята и свободата на договаряне. Касационното оплакване за допуснато противоречие между мотивите и диспозитива на решението по отношение номера на делото, по което е постановен първоинстанционния акт е основателно, без това обаче да се отразило на правилността на обжалваното решение. Действително, в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписване номера на делото, по което е постановено първоинстанционното решение, която фактическа грешка следва да бъде отстранена по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Основателно е и касационното оплакване за присъдените в тежест на ищеца съдебни разноски. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр., за проведените по закона съдебни производства не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. В частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 80 лева, съставляващи изплатено възнаграждение за икономическа експертиза решението е неправилно, поради което следва да бъде отменено в тази му част като постановено в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение