Решение № 512 от 15.9.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002101108/2024 г.

Производството е по реда на чл.251 от ГПК и е образувано по молба на ответника Р. Н. за тълкуване на постановеното касационно решение, тъй като е налице неяснота относно обема на притежаваното от молителката право на ползване върху процесния имот. В срок е постъпил отговор от ищеца В. Я., в който се изразява становище за неоснователност на направеното искане. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Тълкуването предпоставя неяснота, противоречие или двусмисленост на съдебния акт, която прави същия неизпълним.Макар на тълкуване да подлежи диспозитивът на съдебното постановление, преценката за нуждата от същото се извършва в съответствие с изявената воля на съда, чрез единството на мотиви и диспозитив. В мотивите си касационната инстанция е приела, че с договор за дарение №97, н.д. №80/2016г. на нотариус Е.Н., дарителите Д. Т. и Р. Н. даряват на Г. Т. притежаваните от тях общо 3/4 ид.ч., като всяка една от тях се запазва правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.Изрично в изявлението на надареното лице, с което заявява, че приема извършеното в негова полза дарение, е отразено, че същото се задължава да осигури на прехвърлителите „правото на ползване на гореописания в п.І по настоящия договор недвижим имот, пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно“. Прието е още, че запазеното в полза на прехвърлителите право на ползване е неделимо по своето естество/арг. чл.128, ал.1 от ЗЗД/, тъй като страните са предвидили изрично, че всеки от ползвателите може да го упражнява изцяло както сам, така и заедно с другия ползвател.Правата на всеки един от ползвателите са в рамките на притежаваните от тях общо 3/4 ид.ч. от правото на ползване върху имота.След смъртта на Д. Т., настъпила на 05.01.2022г., ползвателката Р. Н. е имала правото на ползване върху 3/4 ид.ч. от имота, а не само на 1/4 ид.ч. При съобразяване на тези мотиви касационната инстанция е отменила въззивното решение в частта, която е уважен предявеният с правно основание чл.108 от ЗС иск за разликата над 1/4/една четвърт/ ид.ч. до 3/4/три четвърти/ид.ч., като е постановила решение по същество, с което в тази част осъдителния иск е бил отхвърлен.Въззивното решение е потвърдено в частта, в която искът по чл.108 от ЗС е бил уважен до размер на 1/4 ид.ч. Въз основа на горното касационната инстанция приема, че не е налице твърдяната неяснота на касационното решение, поради което искането за тълкуване следва да бъде отхвърлено. Предвид горното, съдът