Решение № 7269 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2017 г.
ВАСV отделение15.05.2019 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 927 от 02 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 611/2017 г., по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА "Медиа Груп 24" ООД, да заплати на Комисия за защита от дискриминация деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7269 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Медиа Груп 24" ООД, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 927 от 02.06.2017 г. по адм. дело № 611/2017 г., по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество против решение № 36 от 26 януари 2017 г., по преписка № 360, по описа за 2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и произнасяне по същество на спора от настоящата съдебна инстанция, а при условията на алтернативност – да се отмени обжалваното решение и вместо него съдът да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество от друг съдебен състав. Ответникът – Комисия за защита от дискриминация(КЗД), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. В писмени бележки излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуалната претенция на касатора. Ответникът – В. Йорданова не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от активно легитимирана страна. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на "Медиа Груп 24" ООД срещу решение № 36 от 26 януари 2017 г., по преписка № 360, по описа за 2015 г. на КЗД, установяващо по жалба на В. Йорданова, че дружеството, в качеството му на собственик на интернет сайт www. plovdiv24. bg, по отношение на коментарите, качени там на 17 юли 2015 г., след публикуване на статията под заглавие "Пияни роми задирят българка, защитник ги подпука с въздушна пушка", е извършена дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на т. 1 от параграф 1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признак "етническа принадлежност", във връзка с чл. 8 от цитирания закон; както и в частта, с която в решението ответникът е предписал на "Медия Груп 24" ООД да въведе активна непрекъсната модерация на коментарите, отразени в сайта на www. plovdiv24. bg, в 30-дневен срок от датата на постановяването му, с цел недопускане на нарушения на закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). За да постанови този резултат, Административен съд – Пловдив приема, че създаването и поддържането на интернет сайта www. plovdiv24. bg е част от дейността на "Медиа Груп 24" ООД, а публикуваните в него анонимни коментари по отношение на ромския етнос създават враждебна, унизителна и обидна среда за съответния етнос, което представлява осъществяване на "тормоз" по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) на основата на признак "етническа принадлежност", във връзка с чл. 8 от същия закон и се смята за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от същия закон. Също така е посочил, че след като сайт с комерсиални цели позволява анонимни коментари, то собствениците му носят отговорност за съдържанието му. Като постановено в този смисъл съдът е цитирал и решение от 16 юни 2015 г., по делото Delfi AS срещу Естония № 64569/2009 г. на ЕСПЧ. Неоснователен е наведеният довод, , че съдът е надхвърлил служебните си задължения и правомощия в защита на оспорения акт на КЗД. Съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 АПК не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, което в случая е направено. След изясняване на спора от фактическа страна, съдът е извършил анализ на доказателства поотделно и в съвкупност, при което правилно е установил релевантните за спора факти и е извел правилни и обосновани правни изводи. Правилен и обоснован е изводът, че в конкретния случай публикуваните коментари имат дискриминационно съдържание и представляват "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗДискр. - същите са с етническа насоченост, съдържат призиви за саморазправа и накърняват човешкото достойнство, без оглед на формата на вината и дали са настъпили последици или не. Правилен е и и изводът, че именно касаторът, в качеството му на собственик на сайта, в който са публикувани тези изказвания и коментари носи отговорност за тях, тъй като е дал възможност потребителите да публикуват коментари без да предвиди мерки за контрол върху същите, включително и за нарушение на собствените му общи условия. Противно на твърденията в касационната жалба решението е постановено в съответствие с приложимите в случая материалноправни норми. С нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е въведена забрана за всяка пряка или непряка дискриминация по различни признаци, сред които и "етническа принадлежност", а в чл. 5 с. з. е предвидено, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се смята за дискриминация. Легална дефиниция на понятието "тормоз" се съдържат в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., според която това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В процесния случай, обоснован и съответен на закона е изводът на инстанцията по същество, че публикуваните анонимни коментари в интернет сайта www. plovdiv24. bg имат дискриминационно съдържание и представляват "тормоз" по смисъла на параграф 1, т. 1 от ЗЗДискр., тъй като се касае за словесни коментари, съдържащи се под съдържанието на статията, с които се уронва престижа и достойнството на посочената етническа общност в страната, насажда се омраза и етническо напрежение в страната. След като с коментарите, оставени под статията се наслагва омраза, настоящият тричленен състав счита, че правилно административният съд е приел, че търговското дружество е осъществило нарушение на чл. 8 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 5 от посочения и параграф 1, т. 1 от същия. Неоснователни са оплакванията на касатора, че интернет сайтът не носи отговорност за съдържанието на направените коментари от потребителите, публикували мнението си във връзка с публикуваната от тях статия. Действително потребителите на този сайт разполагат с правото да изразяват свободно мнението си, но това следва да е съобразено със законовата абсолютна забрана за дискриминация във всичките й форми, включително и под формата тормоз. Неоснователен е и наведеният довод, че в случая съдът превратно е тълкувал цитираното решение на СЕС. С оглед изложеното, оплакванията, релевирани от касатора, представляващи отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК – нарушение на материалния закон, е неоснователно, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗД направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 4, ал. 1