Решение № 13489 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2012 г.
ВАСПетчленен състав29.10.2012 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6047/27.04.2012 г., постановено по адм. дело № 10708/2010 г. на Върховния административен съд. ОСЪЖДА "Еурохит 07" ЕООД, гр. Кюстендил да заплати на министъра на околната среда и водите юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Мотиви
Решение № 13489 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Еурохит 07" ЕООД, подадена чрез процесуалните му представители срещу решение № 6047/27.04.2012 г., постановено по адм. дело № 10708/2010 г. от Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-548/31.05.2010 г., в частта й, с която е наредено същото да заплати продуктова такса за масла по реда на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти (Наредбата), след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в размер на 38 720,40 лв. По наведени в уточнение към касационната жалба доводи за неправилност се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което обжалваната пред тричленния състав заповед бъде отменена. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на "Еурохит 07" ЕООД против заповед № РД-548/31.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите, в частта й, с която е наредено да заплати продуктова такса за масла по реда на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти (Наредбата), след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, в размер на 38 720,40 лв. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка по реда на чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след изясняване на фактите и в съответствие с материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила. Не е спорно по делото, че "Еурохит 07 " ЕООД е лице, което пуска на пазара масла, поради което на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 12 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и чл. 8 и 9 от Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (НИТТОМОН) отговаря за събирането и оползотворяването на отработените масла и за постигане на целта по чл. 9, ал. 2 от същата. Безспорно е също така, че касаторът не притежава нито едно от разрешителните по чл. 12 от ЗУО, при което може да осъществи задълженията си по оползотворяване на отработените масла по реда на чл. 33, ал. 2, т. 3 НИТТОМОН - като сключи договор с лица, притежаващи или разрешително по чл. 37 ЗУО или комплексно разрешително по реда на глава седма, раздел втори ЗУО. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства тричленният състав е установил, че нито едно от дружествата, с които касаторът е сключил договори за транспортиране на отработени масла с цел третирането им по ЗУО не притежава разрешение по чл. 12 ЗУО - за извършване на дейностите по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци, включително предварително им третиране преди оползотворяване и/или обезвреждане. Поради това обосновано и законосъобразно е прието, че правилно в обжалвания административен акт е прието, че касаторът не е изпълнил задълженията си по чл. 11, ал. 1 ЗУО и не е постигнал целта по чл. 9 ЗУО. От събраните в хода на съдебното производство доказателства не е установено, че транспортираните от "Лумакс Транс" ЕООД и "Валд-95" ЕООД отработени масла, събрани от касатора са предадени за оползотворяване на "Лубрика" ООД, което притежава разрешение за тази дейност. Правилно, въз основа на събраните доказателства тричленният състав е установил, че отработените масла са предадени на превозвачите за извършване на междинни операции и макар в договора с "Валд-95" ЕООД да е посочено, че се предават с цел по-нататъшното им третиране, тези факти не водят до извод, че същите са предадени на "Лубрика" ООД с цел оползотворяване. Реално оползотворяване на отработените масла не е доказано, тъй като по делото липсват доказателства, че "Валд-95" ЕООД е транспортирало отпадъците на площадката си в гр. Русе, която е функционално свързана с тази на "Лубрика" ООД, тъй като в тази насока не са представени доказателства. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че след като актуализираната програма за управление на дейностите по отпадъците на "Еурохит 07" ЕООД за 2006 - 2010 г. е утвърдена с Решение № 26-00-3986/16.06.2006 г. на РИОСВ - София, решаващият орган е приел, че постигната договореност с "Валд-95" ЕООД за транспортиране с цел "по-нататъшно третиране съгл. ЗУО" е абсолютно достатъчна за реализиране на целите по чл. 31, ал. 1, във вр. с чл. 9, и § 2 от НИТТОМОН. В случая от значение е реалното изпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1 ЗУО, а наличието на утвърдена програма за управление на дейностите по отпадъците не освобождава адресата от ефективното изпълнение на нормативното предписание. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба - министърът на околната среда и водите следва да се присъди сумата 150 лева, определена съгласно чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия
Цитирани разпоредби
1- чл. 33, ал. 2, т. 3 НИТТОМОН