Решение № 213 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2017 г.

Решение № 213 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от XI-то Основно училище "Христо Ботев"- [населено място], представлявано от директора М. М., чрез адв. К. Д. от АК-Б., срещу въззивно решение № 3381 от 20.06.2017 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по въззивно гр. д. № 330/2017 г. Касационното обжалване е допуснато по следните материалноправни въпроси: допустим ли е служебен контрол при проверка от страна на въззивния съд на правилността на първоинстанционното решение съобразно правилото на чл. 194, ал. 1 КТ; ако се позове в решението си на факти, които не са релевирани от страна по делото, въззивният съд нарушава ли принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност; системността на дисциплинарните нарушения обуславя ли налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение. По поставените процесуалноправни въпроси има формирана задължителна съдебна практика, намерила израз в множество решения по чл. 290 ГПК на състави от Върховния касационен съд. Тълкуването е еднозначно, непротиворечиво и напълно се споделя от настоящия състав. Предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. При иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание (правопораждащ юридически факт), който индивидуализира предмета на спора. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска, това е от компетентността единствено на ищеца и то при предвидените от ГПК условия и срокове. В този смисъл, при липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 194 КТ при дисциплинарно уволнението на ищеца, недопустимо е съдът сам да преценява дали наказанието е наложено в сроковете по цитираната разпоредба. Въззивната инстанция също не може да излезе извън предмета на иска, но още и е ограничена в произнасянето си до посочените в жалбата основания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение (въззивната жалба съдържа указание в какво се състои порочността на решението – чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК). Въззивният съд следи служебно само за валидността изцяло на първоинстанционното решение, за неговата допустимост в обжалваната част, дали е неправилно поради нарушение на императивна материалноправна норма или е налице публичен интерес от защитата на правата на частноправните субекти в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане. Когато съдът се е произнесъл в повече от поисканото, то това произнасяне е недопустимо. Такава е и хипотезата, при която въззивната инстанция се произнася извън предмета на жалбата (изкл. допустимите изменения в предмета и процесуалните правоприемства във въззивна инстанция и посочените по-горе случаи на неправилност, както и на установена нищожност или недопустимост в рамките по чл. 269 ГПК). Системността на дисциплинарните нарушения, независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, дава право на работодателя да наложи наказание "дисциплинарно уволнение", като и в тази хипотеза тежестта на наказанието следва да съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. В съдебната практика и доктрината се е наложило разбирането, че системност на нарушението има при три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина, които не са били вече санкционирани или поне едното от тях да не е санкционирано, а наказанието за останалите да не е заличено по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. Именно поради това и законодателят е посочил системните нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Броят на нарушенията сам по себе си е утежняващ фактор, но независимо от това, работодателят и в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на всяко нарушение по отделно и като съвкупност (определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, а също доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици и пр. Допълнителните обстоятелства, които също се преценяват са конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражение върху останалите работници и служители и др. под. При оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр. (в този смисъл разясненията в решение № 109/13.08.2018 г. по гр. дело № 3323/2017 г. на ВКС, IV г. о.). По касационните оплаквания: Касаторът излага доводи за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска въззивното решение да бъде отменено и исковете отхвърлени. Насрещната страна В. Б. С., чрез адв. К. А., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение, като е отменено решението на първостепенния съд, е признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на В. Б. С., по иска, предявен срещу XI-то Основно училище "Христо Ботев" – Б.; той е възстановен на заеманата преди това длъжност и работодателят е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, За да постанови този резултат, Благоевградският окръжен съд приел за установено, че насрещните страни били в трудово правоотношение, като С. изпълнявал длъжността "директор". Със Заповед № РД-06-1167/08.07.2016 г. на началника на РИО-Б. бил дисциплинарно уволнен. В заповедта били посочени следните наказания, установени в констативен протокол № 8089403-20/27.05.2016 г.: 1) по организацията на приемането на ученици и обучението и възпитанието им в съответствие с държавните образователни изисквания; 2) по прилагане на държавните образователни изисквания за документите в системата на народната просвета по чл. 16, т. 10 ЗНП съгласно изискванията на Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета; 3) по утвърждаване документите, приети от Педагогическия съвет, осигуряване на взетите от него решения и прилагане на нормативни актове, действащи в системата на народната просвета; 4) относно избора на учебници; 5) по цялостната организация на процеса на труда в училището; 6) по изпълнение на задължителни предписания, дадени от началника на РИО, свързани с планиране и осъществяване на контролната дейност. Съдът установил също, че преди уволнението от служителя са поискани обяснения, каквито той депозирал. По отношение на нарушенията във връзка с организацията при приемането на ученици, окръжният съд намерил, че същите не са санкционирани от работодателя в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 КТ от момента на откриването им. Във връзка с нарушенията, свързани с прилагане на държавните образователни изисквания за документите за системата на народната просвета по чл. 16, т. 10 Закона за народната просвета (ЗНП), съдът установил, че С. действително не е упражнил контрол върху работата на Е. Ш., заемаща длъжността "завеждащ АТС", но това нарушение не било тежко и било отстранено след проверка на Министерство на образованието (МОН). Според въззивната инстанция допуснатите от В. С. нарушения по утвърждаване на документите, приети от Педагогическия съвет, можели да се разделят на две подгрупи: 1. във връзка с отправено до МОН писмо за разрешение относно промяна на формата на обучение на ученик, при положение че съгласно чл. 85, ал. 3 Правилника за прилагане на ЗНП това било в правомощията на директора на училището и 2. във връзка с определяне на срок за изпълнение на задълженията по чл. 87, ал. 3 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета, който бил с месец по-кратък от предвидения по наредбата. Относно първата подгрупа нарушения Благоевградският окръжен съд приел, че е настъпила преклузията по чл. 194, ал. 1 КТ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, а досежно втората подгрупа съдът намерил, че извършеното от ищеца, в качеството му на директор на училището, не съставлявало нарушение, тъй като в чл. 87, ал. 3 от Наредба № 4 бил уреден краен срок, но не и начален такъв за отчитане на документите с фабрична номерация. Като е определил срок 31.03.2016 г. за отчитане на тези документи, директорът е изпълнил точно задълженията по чл. 87, ал. 3 от Наредба № 4. По повод нарушенията, касаещи избора на учебници и изразяващи се в това, че ищецът не инициирал учредяване на училищно настоятелство и при избора на учебници в протокола от заседанието на педагогическия съвет не било вписано да е участвало училищно настоятелство, окръжният съд установил, че съгласно чл. 46а, ал. 2 ЗНП (отм.), училищното настоятелство е факултативен орган и, следователно, след като към момента на провеждане на заседанието на педагогическия съвет не е било учредено училищно настоятелство, обстоятелството, че не било вписано участие на такова при избора на учебници, не представлявало нарушение. С мотив, че е настъпила преклузията на чл. 194, ал. 1 КТ, въззивният съд не е разгледал по същество нарушенията от петата група – във връзка с цялостната организация на процеса на труда в училището, проявяващи се в регламентирането в Правилника за дейността на училището на работно време на директора и зам. директора до 16. 00 ч., което противоречало на Правилника за вътрешния трудов ред. Нарушенията от последната група - по изпълнение на задължителни предписания, дадени от началника на РИО, свързани с планиране и осъществяване на контролната дейност, са разделени от Благоевградския окръжен съд на две подгрупи: 1) представяне от ищеца на некоректна информация в РИО – Б. и 2) представяне в РИО на невярна информация относно изработен и действащ план за противодействие на училищния тормоз. Едно от вменените на В. С. нарушения по първата подгрупа е за това, че с доклад от 09.02.2016 г. същият, като директор на училището, уведомил Началника на РИО, че е изпълнил дадените със заповед от 28.12.2015 г. предписания, но след извършена проверка от комисия от МОН било установено, че предписанията всъщност не били изпълнени, а именно: не бил определен конкретен срок за проверка на готовността на учители и ученици за провеждане на ефективни занятия; нямало промени в годишния план за конкретизиране на срокове за осъществяване на контролната дейност на директора и други. По отношение на тях обаче срокът по чл. 194, ал. 1 КТ започнал да тече от представянето на плана за контролната дейност на директора за втори срок на учебната 2015/2016 г., като приложение към доклада, при което, към датата на налагане на дисциплинарното наказание, този срок не бил изтекъл. Останалите нарушения, относими към тази първа подгрупа, били оценени от съда като неотговарящи на характеристиките за "тежко нарушение" по смисъла на КТ. За да направи преценка, дали представянето в РИО на невярна информация относно изработен и действащ план за противодействие на училищния тормоз съставлявало нарушение, окръжният съд, след анализ на показанията на педагогическия съветник, намерил, че бил изготвен План на дейностите за противодействие на училищния тормоз, актуализиран от 28.01.2016 г. В същото време, досежно това деяние въззивната инстанция приела, че не били налице характеристиките на "тежко нарушение" по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ, за което следвало да се налага дисциплинарно уволнение. В обобщение, окръжният съд, като отчел чистото дисциплинарно минало на ищеца С., както и обстоятелството, че доказаните нарушения не разкривали степен на устойчивост в неправомерното поведение на служителя, приел, че не било оправдано да му се налага най–тежкото дисциплинарно наказание. Съдът формирал извод, че уволнението на В. Б. С. било незаконно, поради което предявеният главен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ следвало да се уважат. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. В противоречие са дадения от съда по-горе отговор на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е преценявал спазването на чл. 194 КТ при налагане на дисциплинарното наказание, въпреки че подобно твърдение за незаконност на уволнението не е било въведено от ищеца в исковата молба. Така е допуснал нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК. Доводите на процесуалния представител на ищеца, развити в касационно производство, че първостепенният съд указал в доклада по делото на работодателя да докаже "процесуалните предпоставки за налагане на най-тежкото наказание", а това включвало и спазването на преклузивния срок по чл. 194 КТ, нямат отношение към предмета на делото и не променят горния извод за излизане на съда извън допустимите по чл. 7 ГПК рамки на служебното начало. Преди всичко, невярно е твърдението, че районният съд е дал указание на работодателя да установява спазване на срока по чл. 194 КТ, а от друга – указанията по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК не са надлежен и допустим способ за изменение в предмета на иска. Нещо повече, сам ищецът нито е сочил факти и доказателства, имащи отношение към сроковете по чл. 194 КТ, нито е градил защитната си теза на нарушение на чл. 194 КТ в двете инстанции по съществото на спора. Въззивният съд се е произнесъл по спазване на сроковете за налагане на наказания за дисциплинарни нарушения, който не е и бил спорен по делото, за първи път в своето решение, като преди това не е дал възможност на страните да изразят становище, включително на работодателя – ответник да посочи доводи относно началния момент, в който са започнали да текат сроковете, за евентуалното им спиране и пр. По този начин въззивният съд е нарушил още чл. 269, чл. 8, ал. 3 и чл. 9 ГПК. Въззивният съд, също така, в нарушение на материалния закон е преценил, че заповедта се явява незаконна поради това, че всяко едно от установените от съда нарушения, санкционирани от работодателя в преклузивния срок по чл. 194 КТ, се явява маловажно, вместо да прецени общо броя им, както и всички останали обстоятелства, имащи отношение към условия по чл. 189, ал. 1 КТ, предвид правото на работодателя да наложи наказание "дисциплинарно уволнение" в специфичната хипотеза на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. В заключение, въззивното решение е неправилно, следва да бъде касирано, като настоящата инстанция постанови решение по съществото на спора. Допуснатите от въззивния съд нарушения са от такова естество, че не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия. С неприсъствено решение № 5761/18.07.2016 г. по гр. д. № 928/2016 г. на Благоевградския районен съд е отменена заповед № РД-06-291/12.03.2016 г., с която на В. С. е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Със сила на пресъдено нещо между страните е прието, че заповедта е незаконна. Довод за незаконност на втората заповед - за дисциплинарно уволнение, поради нарушение на чл. 189, ал. 2 КТ, няма въведен като основание на исковата молба, нито въпросът е бил спорен в двете инстанции, разгледали спора по същество. За първи път се прави твърдение в отговора на касационната жалба, че за едни и същи наказания на ищеца вече било наложено наказание със заповед № РД-06-291/12.03.2016 г., като доводът е, че спорът бил "решен вече със сила на пресъдено нещо". Неприсъственото решение на съда, без заповедта, е представено с исковата молба като доказателство относно чистото дисциплинарно минало на ищеца, а и доказателствата се представят за установяване на релевантните твърдения, въведени с исковата молба, а не съставляват част от основанието на иска (фактическите твърдения, от които страната черпи защитаваното субективно право). Нови правопораждащи юридически факти по спорното право е недопустимо да се въвеждат за първи път в касационната инстанция. Относно деянията, за които ищецът С. е дисциплинарно уволнен: Няма спор, че децата А. и Ж. не са записани в XI Основно училище "Христо Ботев", съответно в първи и трети клас, през учебната 2015/2016 г., въпреки заявеното желание от майка им К. А. Д. В резултат, до 07.10.2015 г. те не са посещавали училище, като едва след намеса от РИО – Б. са записани в VIII СОУ, Б.. Според писменото оплакване, подадено от майката К. Д., и констатацията на извършената от РИО проверка, детето А. се е обучавало през учебната 2013/2014 г. в първи клас в XI ОУ, Б. След това с майка си и брат си заминала за Гърция, където е завършила успешно втори клас, а брат й Ж. – първи. В разговор между майката и директора С., последният обещал да запише А. в същата паралелка, в която е учила до напускането й, а Ж. в първи клас, като поискал за него документи, удостоверяващи, че е завършил първи клас. На 15. 09. майката завела децата за първия учебен ден в училището, но била върната. Заместващият директора заявил, че не може да ги приеме без разрешението на отсъстващия поради отпуск директор. В обясненията пред комисията, извършила проверка по сигнала, първоначално В. С. заявил, че обещал на майката да запише А. в предишната паралелка, но не знаел за желанието й Ж. да бъде записан в същото училище. По-късно заявил, че нямало място в паралелките в първи клас, а и в тях са записани достатъчно ученици от ромски произход и отказът да бъде приет Ж. е мотивиран с желанието да се избегне формирането на сегрегирана паралелка. В обясненията по чл. 193 КТ В. С. е заявил, че децата не били записани в училището, защото нямало подадени заявления от майката с необходимите документи. В исковата молба навежда и твърдение, че децата са от ромски произход и, действията му били мотивирани от постъпила молба от преподавалите в училището – М. Д., И. К. и С. С. да не приема повече деца от ромски произход. Директорът им отговорил, че по този въпрос компетентен е РИО – Б. и посочените преподаватели посетили началника на РИО, изложили своята позиция и в резултат на това и по разпореждане на последния, децата били записани в друго училище. Явно, няма спор, че директорът е провел предварителен разговор с майката на децата. Свидетелят К. Н., учител в XI ОУ, обяснява, че на 15. 09. К. Д. дошла за първия учебен ден с А. и Ж. и малко дете на ръце. Свидетелката, която била учителка на А. в първи клас, отишла с майката при директора, който явно, дори и да е бил в отпуск този ден, е бил в училището, и го попитала какво да правят. С. посъветвал майката да събере документите, които са необходими и тогава да дойде. Не е дал разяснения какви точно документи са му необходими, нито за наличието на формален начин за подаването им. Свидетелят М. П., началник отдел "Инспектиране и ОМД" в РИО – Б., установява, че на 15.09.2015 г. в РИО дошла майката на децата, плачеща, с бебе на ръце, и свидетелство, написано на гръцки език, за завършен клас в Гърция на едно от децата (свидетелят няма спомен за кое точно). Обяснила, че още през лятото й било обещано децата да бъдат записани съответно в трети и първи клас от С.. Свидетелят обяснил на майката, че документ за завършено в Гърция образование (втори клас) е нужен само за записването в трети клас на А., той трябва да бъде преведен, легализиран. За по-малкото дете обяснил, че документи, удостоверяващи завършване на първи клас в Гърция, където децата започват училище една година по-рано в сравнение с България, не са необходими, защото желанието на майката е детето да бъде записано не във втори, а в първи клас в българското училище. Свидетелят дал разпечатано заявление, с което К. Н. да отиде в училището и да го подаде, както изяснил, че директорът е този, който признава и приравнява съответния клас за учениците от първи до шести клас, както и, че сроковете за подаване на документи, дори и да са изтекли, могат да бъдат удължени, а конкретният случай дава основание за това. След една седмица майката депозирала писмена жалба с оплакване, че заявлението, получено от РИО не могла да подаде в училището, защото не й била дадена възможност - не било прието, заведено и входирано. При проверка на сигнала, директорът първоначално обяснил, че не е заявявано такова желание от майката, а по-късно, че не приел децата, защото борят на учениците в двете паралелки първи клас е завишен и в тях вече има деца от ромски произход, което е довод относно записването на детето Ж.. След намеса на инспектората, със същите документи, децата били записани в друго училище, но едва на 07 октомври, като през това време майката на практика е препращана между училището и РИО, а децата са стояли у дома. Свидетелят е обяснил, че ако директорът беше допуснал подаването на заявлението и е записал в Ж., независимо от превишението в броя на паралелките в първи клас, след като сестра му също е записана в трети клас, искането до РИО да се завиши броя на учениците е щяло да се удовлетвори в рамките на един ден. В. К. – старши експерт в РИО - Б. установява, че при проверката в училището е констатирано, че във входящия регистър няма отразено заявление за записване на децата, но била свидетел, как К. Д. дошла в РИО, препратена от директора, с документи за детето А. и искане от инспектората да признае образованието за годината, завършена в Гърция. Д. разказала, че директорът й заявил, че не може да приеме детето преди РИО да разгледа документите и да признае, че детето успешно е завършило втори клас, което не е така, защото директорът е този, в чийто правомощия е да признае образованието на деца, завършили училище в други държави. В разговор със С., той заявил, че вече има достатъчно деца от ромски произход и му било трудно да ги разпределял в паралелките и произходът на децата е имал значение за това да бъде отказано да бъдат приети в училището. Свидетелят К. е обяснила за практиката, когато деца идват от други държави и има проблем с документите, че е напълно възможно да се удължи срока за представянето им, а дотогава децата се допускат до учение. Е. С. – от дирекция "Организация и контрол" в МОН, свидетелства за трайна практика да се приема за заявление/искане за записване на дете в училище всяка молба, независимо, че в правомощията на педагогическия съвет на всяко училище е одобряването на форма на заявлението. Съдът също намира, че незнанието как и къде да се подаде молбата, както и начина на оформлението й, а още и какви документи следва да я придружават, не е основание да се откаже приемане и разглеждане на същата. На молителя следва ясно и с оглед индивидуалните възможности, да бъде обяснено точно какво и къде да се подаде, в какъв срок, а при непълнота и грешки, да му бъде указано какво още следва да стори. Подобно поведение е не само обяснимо и очаквано, но и задължително в институция като училище, спрямо деца и при конституционно гарантираното право на образование. Обратното е само формалистичен начин за отказ да се разгледа отправеното искане, съответно то да не бъде уважено поради външни, формални причини. От показанията на С. С., учител в XI ОУ, се установява, че след като майката на децата К. Д. сигнализирала РИО, директорът събрал част от учителите и без да ги информира за фактите по съществуващия проблем и започналата проверка, заявил, че "искат отново да запишат ромски деца в училището" и наредил, включително на свидетелката и на няколко учители, да отидат в РИО и да кажат на "този човек, че не може да се злоупотребява с това, тъй като са ни допълнени паралелките". Учителите отишли в инспектората и там разбрали, че всъщност децата от 10 дена вече са записани в друго училище, а самите те са пратени, по-скоро, за да повлияят на проверяващите по повод подадена жалба. Според свидетелката, тя и други учителите изразили недоволство за начина, по който едностранчиво и непълно им бил представен случая, че били използвани, без да имат цялата информация и за това, че един директор би трябвало да знае как да каже на родител дали ще приеме или не децата му, че им било предварително внушено, че върху училището се оказва натиск. На място учителите установили, че никой от РИО не е налагал на директора да извърши приема на двете деца, а всъщност неговото поведение спрямо майката е предмет на проверката по постъпилото оплакване. И. К., учител в XI ОУ обяснява, че директорът заявил, че се настоява в училището да бъдат записани две деца – едното в първи клас, а паралелките за първи клас били пълни и я приканил "виж, погледнете с колегите да отидете, защото ти знаеш, че си пострадала и от миналата година". К. приела като молба искането на директора, а не като заповед. Приема, че е лично засегната като преподавател от приема на ромски деца. Свидетелката М. Д. също била част от групата при посещението в РИО. Тя обяснява, че колеги с директора коментирали, че трябва да се престане със записването на ромски деца в училището; самата свидетелка имала в класа 9 ромчета, което е "да не казвам, пагубно". Свидетелят К. Н. сочи, че във връзка с децата А. и Ж. колеги били изпратени в РИО; на педагогически съвет директорът повдигнал въпроса, че в училището се записват и налагат доста ромски деца и, че е крайно време училището да вземе отношение. Посочил няколко колеги - "добре е до отидеш ти, ти и ти". От анализа на горните доказателства съдът намира, че отказът на С. да приеме децата на К. Д. в училището не е мотивиран от молба на учители, а и такава не е имало. Броят на паралелките в първи клас е бил запълнен, но е имало възможност да се поиска разрешение и такова да се даде за записване на детето Ж., след като не е имало причини за отказ и е следвало да се приеме в трети клас сестра му А.. Нещо повече, за тази възможност – да се приеме дете в паралелка над определената норма относно броя й, сочи и записването на детето П. в първи клас. То е извършено по молба на майката от 04.01.2016 г, при това без да се поиска разрешение от министър на образованието и науката. Установено е още, че това е станало със знанието и съгласието на С.. Той официално е бил в отпуск, считано от 04.01.2016 г. и е бил заместван от Д. К. Последният свидетелства, че В. С. всъщност е бил на място в училището и по негови указания К. извършил записването на детето. Това се потвърждава и от обясненията на С., дадени пред проверяващите в училището, изготвили констативен протокол 27.05.2016 г. – признава, че познава майката, разговарял е с нея и е уведомен за записването. Няма спор също така, че след като се е върнал на работа той не е изразил несъгласие с извършеното от Д. К. записването на ученика, нито му е искал обяснения за това. От изложеното се налага извод, че директорът С. съзнателно е допуснал в училището практика на нарушаване на чл. 3, ал. 5 от Наредба № 7/29.12.2000 г. за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и групите на училищата, детските градини и обслужващите звена, като е оставил замесващият го фактически да извърши записването. Ако се приеме, че В. С. не е знаел за записването на детето П., най-малкото не е упражнил контролните си функции спрямо акта на Д. К.. От този случай, ценен ведно с установеното по-горе, се налага извод, че не превишаването на броя на децата, записани в първи клас е мотивирало отказът на В. С. в казуса с детето Ж. Още повече подобни съображения той не е изложил на майката, напротив – на нея обещал да приеме в училището децата й. Деца и семейства в сходно положение (Ж. Д. и П.) на практика са третирани по различен начин, като единственото обяснение за това остава разликата в етническия произход. Не е доказано разумно съществуващи обстоятелства, които да оправдават подобно ограничение с оглед легитимна законова цел и съответност на средството; дори не е установен броят на деца с ромски произход в първи клас, а и няма подобно фактическо твърдение по делото. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за народната просвета не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение. С поведението си директорът В. С. лично и чрез ръководство на подчинените си, е допуснал подобно ограничение. Допълнително е създал напрежение в колектива чрез подклаждане на недоволство към "външен натиск". Откроява се и поведенчески модел за прехвърляне на отговорност. От показанията на свидетелите М. П., началник отдел "Инспектиране и ОМД" в РИО – Б., Л. С., старши експерт в РИО – Б., В. К. – старши експерт в РИО – Б., се установява, дневниците в училището са нередовно водени – констатирани са множество грешки, неточно и/или непълно попълване на дневниците на I., Vб, V. и VIб, VIIа клас, а те са документ, удостоверяващ както присъствието на учениците, така и, че учителят си е взел часа. Установено е още, че вместо един класьор, се водят няколко класьора с различни неща, които не позволяват да се провери ясно и точно къде е отишъл един документ. Така напр. проверяващите били затруднени при търсене на входяща кореспонденция, като се оказало, че не се знае в кой класьор е тя. Служител донесъл класьори и се чудил в кой от тях би следвало да е. Изходящата документация също била подредена в различни класьори и различни сигнатури, което дава възможност някои документи да не могат да бъдат намерени или е обяснение за липсата на определен документ. Не е била извършена актуализация на документацията с промените, които настъпват в нормативните документи, а и във връзка с дейността на училището за съответната учебна година, които са и държавен образователен стандарт. Не се водили в изискващия се нов номенклатурен номер регистрационна книга за издадени свидетелства за основно образование и регистрационна книга за издадени дубликати за завършено основно образование. Практиката е била започната от директора С., продължила при заместника му при неговото отсъствие, и отново от титуляра, след връщане от отпуск. Нямало заповедна книга, част от заповедите са били вписвани в общия изходящ/входящ дневник, а други не са били отразени никъде. Установени са били непълноти и грешки при окомплектоване на личните трудови досиета на персонала, при воденето и съдържанието на Книгата за решенията на Педагогическия съвет и Книгата за регистриране на заповедите на директора. Тези нередностите създават опасност да бъде оспорван издаден акт от страна на училището, вкл. свидетелства за завършено основно образование, да възникнат затруднения при осъществяване на правата и отговорностите на служителите, при ръководството, организацията и контрола на дейността на училището. След първата проверка на РИО С. издал заповед № РД-07-07/13.11.2015 г. и заповед № РД-07-06/13.11.2015 г., като вменил на Е. Г. Ш. воденето на входящ и изходящ дневник, а контрол по изпълнението на тези задължения – делегирал на заместник директора Д. К. На практика, при втората проверка от МОН се установило, че ефективен контрол не е упражняван. С констатациите от проверката, според свидетелите К., Е. Ш., С. С., И. К., учителите били запознати чрез изчитането им на педагогически съвет, като всички са единодушни, че не знаят дали целият протокол е изчетен; не са получили копие от същия, нито друга писмена информация; не са получили персонални, конкретни указания – устно или писмено. Свидетелката Ж. С., учител в същото училище, сочи, че е прочела на хартиен носител констативния протокол от проверката – по собствена инициатива. Тя обяснява, че директорът давал писмено указания на Р. К., а и на всички да водят навреме дневниците, като вписват отсъствията и оценките, след което уточнява, че забележките са давани с превантивен характер – напомняния да не се допускат нарушения. Не сочи на конкретни персонални забележки или указания относно спазване на конкретни изисквания и за установени конкретни нарушения във връзка с констатациите от проверката. Според свидетелката И. К. дневниците се проверявали от директора - той й бил поставил задача да погледне "какви са нещата" и, ако има проблем, да се отстрани. С доклад от 09.02.2016 г. С. е уведомил началника на РИО, че е изпълнил дадените предписания. При проверката на МОН, след горния доклад, е установено, че част от сроковете, посочени плана за контролната дейност не са конкретни (напр. срок: "през учебната година"), в други – няма обект на проверка (напр. използване на ИТ в УВР чрез посещения на учебни часове), както и, че част от проверките не са изпълнени (напр. планирана проверка на ритмичността на изпитванията, със срок месец декември 2015 г. и 01 май 2016 г., но не е отбелязано такива да са извършени). Съдът намира, че директорът С. е осъществил вменените му в заповедта нарушения, касаещи организацията, ръководството и контрола на служителите и учителите при осъществяване на тяхната дейност, вкл. при водене на училищната документация и прилагане на държавните образователни изисквания за документите за системата на народната просвета. Директорът на държавно и общинско училище организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Процесът на организационно развитие е непрекъснат, основан на анализиране, планиране, изпълнение на дейностите, оценяване и внасяне на подобрения в работата на детските градини и училищата. Процесът по контролиране включва определяне на стандарти (изисквания), измерване на реално достигнатите резултати от изпълнителите и вземане на коригиращи решения в случаи, когато достигнатите резултати не съответстват на установените стандарти. Заинтересованите задължително се информират за установените отклонения акуратно и навременно. При необходимост се предприемат и действия за дисциплиниране. Крайната цел на контрола се свежда до събиране на информация, установяване на стандарти и разкриване на проблеми, за да могат да бъдат решени задачите, които стоят пред съответната структура. Ръководителят не може да се освободи от отговорност и да осъществява контрол единствено чрез делегиране на контролни функции на други служители и общи призиви за спазване на задълженията. В случая издаването на заповеди, с които се възлага на заместник директора Д. К. контрола относно воденето на входящ и изходящ дневник, възложено на Е. Г. Ш., както и устните указания до И. К. " да погледне какви са нещата" при воденето на училищните дневниците не удовлетворява никое от изискванията към процеса по контрол. Нормалното функциониране на училище изисква дисциплинираност, реален и ефективен контрол, стриктно спазване на правилата за документиране на учебния процес и официалното удостоверяване на обстоятелства, възложено с нормативни актове. Неупражняването или занижения, формален контрол създава предпоставки за злоупотреба, за издаване на неверни документи, за нарушения в образователния процес. В утвърдения от директора Правилник за дейността на училището е определено работното време на "ръководното звено" от 07. 30 до 16. 00 ч., което е в противоречие с Правилника за вътрешния трудов ред, в който е регламентирано следното работно време – от 07. 30 до 12. 30 ч. и от 13. 30 до 16. 30 ч. за директора и от 07. 30 ч. до 11. 30 ч. и от 12. 30 ч. до 16. 30 ч. на помощник директорите. Допуснато е нарушение на чл. 64, ал. 1, и ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред и то има отношение към контрола и ръководството на училището От една страна, работният ден за ръководния екип приключва с половин час по-рано от определеното, а от друга не е съобразено изискването ползването на обедна почивка да се организира по начин, който да осигурява винаги присъствие на директор или негов заместник на работното място. Свидетелките Н. Б. и Е. С., експерти в дирекция "Организация и контрол" в МОН, установяват, че в училищата в страната, още през 2012 г. бил въведен механизъм за противодействие на училищния тормоз, доразвит през 2015 г. С цел оказване на помощ, на директорите са били изпратени и писма с указания какви действия трябва да предприемат, с разписани конкретни задачи. При двете проверки в училището е било установено, че действия в изпълнение на тези указания не са предприети, включително в срока, определен за изпълнение при първата проверка. Не е бил изготвен план за противодействие на училищния тормоз, нямало създадени единни училищни правила и разработена система за предотвратяването и противодействието на тормоза, въпреки информацията до РИО – Б., че в училището има такъв план. Към 11.05.2016 г. в училището не е бил създаден училищно-координационен съвет в съответствие с изискванията по т. 2. 11 от Механизма за противодействие на училищния тормоз на децата и учениците в училище, с ясни функции и делегирани отговорности, който да отговаря на планиране, проследяване, координиране. На 13.05.2016 г., на проверяващите била предоставена заповед на директора, с която той определил такъв съвет, два дни след написването на резултатите от проверката. След втората проверката и доклада на МОН, в училището бил създаден координационен съвет, на когото тепърва била поставена и задача да разработи план за противодействие на училищния тормоз. Проверяващите установили относно жалба от майка за упражнено насилие, че не били предприети никакви действия - въпросът бил приключил със завеждане на жалбата в училището. От писмените документи се установява, че на 28.01.2016 г. е приета актуализация на плана за противодействие на училищния тормоз, изразяващо се в нова инициатива – обучение на връстници от връстници за превенция на училищния тормоз и агресия, с общински съвет на децата на Б. на тема "Говорим открито за агресията, говорете и вие"; класните ръководители провели родителски срещи на тази тема. Според свидетелката Л. Г. – педагогически съветник в училището, тя лично била изготвила план за противодействие на училищния тормоз през януари 2016 г, преди това нямало такъв. Отчитала се по него веднъж в годината. Не била уведомена за случая, в който ученикът К. И. е скъсал учебници и тетрадки на друго дете, нито за упражнено насилие; не знае за предприети по този въпрос действия от училищното ръководство; не твърди, че има и е следван механизъм, разписан в изготвения от нея план. Съдът намира, че включително към датата на втората проверка, в училището няма изготвен ефективен план за противодействие срещу училищния тормоз, отговарящ и на нарочните указания на министъра на образованието. Единичните инициативи не покриват тези изисквания, това се отнася и до изготвения от Л. Г. план. Наличието на такъв не гарантира, че случаите на тормоз и насилие ще изчезнат, но с него трябва да определят минималните стандарти и конкретен механизъм за действие и реакция при констатиране на подобни случаи, както и за постоянна превенция. Не е установено директорът да е инициирал създаването на училищно настоятелство, но той е един от субектите, който има тази възможност, наред с родители, учители общественици, съгласно Закона за народната просвета, отм. Самото училищно настоятелство е независимо доброволно (незадължително) сдружение с нестопанска цел. Липсата на такова не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от директора на училището. Ето защо, В. С. не може да бъде санкциониран и за това, че при липса на учредено училищно настоятелство, учебниците са избрани без участието му. Не е допуснато нарушение и във връзка с преминаването на ученика И. К. В. в самостоятелна форма на обучение. Решение за това е взето от Педагогическият съвет. Директорът не е имал задължение, но е отправил искане до МОН да бъде разрешена промяната във формата на обучение на ученика от дневна в самостоятелна. С последното не е нарушил свои трудови задължения. Искането до МОН не е отложило стартирането на самостоятелната форма на обучение, нито директорът е отказал да се изпълни решението на Педагогическия съвет до одобрението на МОН. Видно от заповед № РД-07-104/18.12.2015 г., още преди отговора от министерството, В. С. е разпоредил да започне самостоятелното обучение на И. В. в изпълнение взетото решение. Независимо от запитването, детето е преминало в самостоятелна форма на обучение, като нито се твърди, нито се установи, че е имало забава. Със заповед от 18.02.2015 г. В. С. е определил, че в срок до 31.01.2016 г. назначената от него комисия следва да състави отчет на получените и разходвани от училището документи с фабрична номерация и изготви протокол за унищожените документи по образец, който следва да представи в РИО-Б. в този срок. Указаният срок за изпълнение е с един месец по-рано от този, указан в Наредба № 4/16.04.2003 г., но с действията директорът не е създал пречка за упражняване на някакво право – няма и подобно твърдение. Срокът, посочен в наредбата е пределният и няма пречка да бъде определен по-ранен. Установените нарушенията са множество, което сочи на системност в поведението на служителя, а това, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, като съвкупност ги прави тежки нарушения на трудовата дисциплина. Те се явяват такива и с оглед длъжността на служителя – директор на училище, който отговаря за организацията на образователния процес, сигурността и безопасността на децата, тяхното физическо и психическо здраве, спомага за тяхното израстване, изграждане на ценностна система и възпитание. Нарушенията поотделно и в съвкупност следва да се определят като тежки и с оглед на значимостта, обема и вида на неизпълнението, както и възможните неблагоприятни последици за работодателя поради евентуална загуба на авторитет и възможни претенции, вкл. съдебни спорове (за вреди от деликт поради неупражнен контрол над малолетни и непълнолетни, дискриминация, непризнаване на издадени официални документи от училището, неверни документи). Вярно е, че не е установено реално да е възникнала имуществена или друга вреда за работодателя, но в случая това не омаловажава сериозността на нарушението. За част от нарушенията са предприети мерки от директора С. и са отстранени в резултат на извършената проверка, но това не променя заключението, че такива са извършени, както и правото на работодателя да санкционира и за тях служителя. Последващото (коригиращо) поведение следва да се прецени като обстоятелство, имащо значение за преценката по чл. 189 КТ, но в случая не може да обуслови извод за несъразмерност между наложеното наказание и извършените нарушения. Това е така, защото констатираните нарушения не са изолирани, нито пропуските временни, а обхващат дълъг период от време. С тях са засегнати правоотношения в системата на народната просвета, държавните образователни изисквания за водене и съхранение на документация, учебно-възпитателска и методическа, административноуправленска и контролна дейност, изпълнение на задължителни предписания. Чрез някои от нарушенията се разкрива и поведение на служителя, несъответстващо на заеманата длъжност и сферата на дейност: даване на невярна информация относно изпълнение на дадени предписания от контролни органи, формално предприемане на действия по отстраняване на някои от констатираните пропуски, некоректно въздействие върху част от педагогическия колектив със заблуждаваща (подвеждаща) информация, разпалване и поддържане на вече съществуващо негативно отношение към приема и обучение на деца от ромски произход и създаване на атмосфера на нетърпимост, вместо търсене и предприемане на разумни мерки за интеграция и справяне с проблема, прехвърляне на отговорност върху подчинени в опит за оправдаване на собственото поведение или с цел освобождаване от отговорност; използване на външно оправдани мотиви и действия с цел постигане на резултат, чиято легитимност е съмнителна. От обясненията на С. по чл. 193 ГПК и от поведението му по делото, съдът намира, че служителят признава вината си за част от нарушенията, но не за всички, омаловажава сериозността на констатираните пропуски и деяния и, на практика, игнорира някои свои основни задължения. Липсата на предишно наказание, само по себе си не изключва възможността, ако са налице действително допуснати нарушения и те са тежки по своя характер, да се наложи направо най-тежкото от дисциплинарните наказания. При така изясненото, налице са основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Заповедта за уволнение е законосъобразна. Искът за отмяната й, както и обусловените от нея претенции за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Предвид постановения резултат, касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски – общо в размер на 3285 лв., от които 245 лв. заплатени държавни такси. Съдът намира възражението на В. С. за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено на процесуалния представител на ответника, за неоснователно. Спорът относно законосъобразността на дисциплинарното уволнение в случая се характеризира с анализ на голям обем от доказателства – множество документи и показания на 13 свидетели; излагане на становище и правни доводи относно осъществяване на 20 деяния, описани в заповедта за уволнение, съответно доводи дали съставляват нарушение на трудовата дисциплина. Исковата молба и въззивната жалба, по които работодателят, чрез адвокат Д., е осъществил защита, са обемни – и двете от по 14 страници. От своя страна адв. К. Д. е изготвила отговор на исковата молба и касационна жалба в подобен обем. И за двете страни обемът не е бил самоцел, а е последица от подробно изложени съображения. Дължимите държавни такси по исковата молба и въззивната жалба остават за сметка на съдебната власт. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 3381 от 20.06.2017 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по в. гр. д. № 330/2017 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. Б. С. против XI-то Основно училище "Христо Ботев"- [населено място], представлявано от директора М. М. за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № РД-06-1167/08.07.2016 г. на Началника на Регионален инспекторат по образованието; за възстановяване на В. Б. С. на заеманата преди уволнението длъжност – "директор" на XI-то Основно училище "Христо Ботев"- Б. и за заплащане на сумата от 6 783 лева – обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. ОСЪЖДА В. Б. С. да заплати на XI-то Основно училище "Христо Ботев"- [населено място], представлявано от директора М. М. сумата в размер на 3285 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени по делото във всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване.