Решение № 10339 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2013 г.

Решение № 10339 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Миксера" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Дунав" № 51, подадена чрез процесуалния му представител адв. Бърчев, срещу решение № 2643/04.12.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2087/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против обжалваната част от Ревизионен акт /РА/ № 161200130/26.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 661/12.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Според касатора, неправилни са изводите на съда, че по процесните фактури, издадени от четиримата доставчици, няма реално осъществени доставки на мебели и строителни материали. Конкретно се излагат доводи за това, че съдът неправилно е преценил заключението на вещото лице по назначената ССЕ; дал е вяра само на доказателствата, установяващи отрицателни за жалбоподателя факти и е игнорирал установяващите положителни такива. РА е незаконосъобразен, тъй като, за да откаже правото на данъчен кредит, органът по приходите се е позовал на недоказаност на доставките между предходните доставчици и преките доставчици, което противоречи на решенията на СЕС. Претендира се отмяна на решението с всички законови последици от това. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161200130/26.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 661/12.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия е отказано на ревизираното дружество "Миксера" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 110 098.08 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 8 871.22 лв. на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури за доставка на мебели и строителни материали, издадени от "ТОБИ КОРП ГРУП 09" ЕООД, "МЪНИ КОНСУЛТ 2011" - ЕООД, "ЦБА СТРОЙ ГРУП" ЕООД и "ДИДЖИТАЛ 1000" ЕООД, в данъчните периоди м. юни, м. юли и м. август 2011 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Миксера" ЕООД срещу обжалваната част на РА. Приел е, че събраните доказателства не установяват реалност на доставките. Не е установено мястото, откъдето е извършено натоварването на стоките, превозните средства, чрез които е осъществено транспортирането им. Не са представени документи във връзка с транспорта, предаването и приемането на стоките. Не се доказва доставчиците да са притежавали реално стоките. От представените счетоводни регистри не може да се установи видът на стоките, с които доставчиците търгуват. Заключението на вещото лице установява единствено осчетоводяването на фактурите, издадени от доставчиците "ТОБИ КОРП ГРУП 09" ЕООД и "ДИДЖИТАЛ 1000" ЕООД, и плащането по тях, съответно - начисляване на ДДС от доставчиците и отразяването му като задължение към бюджета. Следователно, то не установява нови факти, които са от значение за решаването на спорния въпрос, свързан с реалността на доставките. Законосъобразно с РА е прието, че не са налице доставки по фактурите, по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Органът по приходите не се е обосновал с липсата на реалност на доставките между предходните доставчици на ревизираното лице. Поради това, казусът не е идентичен с този по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по които е постановено решение на СЕС от 22.06.2012 г. Така постановеното решение е правилно. По отношение на нито един от четиримата доставчици по делото не е установено, че разполага със складово помещение за съхранение на мебели /дивани, маси, столове, люлки, хамаци/ или строителни материали. "МЪНИ КОНСУЛТ 2011" - ЕООД и "ЦБА СТРОЙ ГРУП" ЕООД представят фактури, издадени им от "ТОБИ КОРП ГРУП 09" ЕООД с предмет "стоки по опис". Както беше посочено по-горе, по отношение на "ТОБИ КОРП ГРУП 09" ЕООД също не се установява да разполага със склад, за да се приеме, че мебелите и строителните материали са доставени от склад на предходен доставчик на жалбоподателя. Обсъждането на тези фактури във връзка с посоченото обстоятелство не означава, че правото на данъчен кредит се отказва във връзка с липсата на доказателства, установяващи предходните доставки. Според обясненията на ревизираното лице, транспортът е за сметка на доставчиците, но нито един от тях не представя доказателства за това, че разполага с транспортни средства /собствени или наети/, чрез които са транспортирани мебелите и строителните материали. Правилно е прието от Пловдивския административен съд, че от представените от "МЪНИ КОНСУЛТ 2011" - ЕООД, "ЦБА СТРОЙ ГРУП" ЕООД и "ТОБИ КОРП ГРУП 09" ЕООД извлечения от счетоводни сметки, включително от сметка 304 "Стоки", е невъзможно да се установи дали доставчиците са разполагали със стоките - предмет на фактурите, тъй като в тях не се съдържат данни за вида и количеството на придобиваните /заприходени/, респ. продаваните /изписани/ стоки. Тези обстоятелства не се установяват и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, че това заключение не установява относими към основния правен спор по делото факти. С оглед на изложеното решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение