Решение № 1192 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11154/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.

С решение 12840 от 25.07.2024 г. по адм. д. 4921/2024 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на "ВитаМаг България" ООД, ЕИК 204625720, гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управител Р. Г., срещу Ревизионен акт (РА) Р-22220423003761-091-001/08.01.2024 г., ., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт Р-22220424039428-003-001/08.03.2024 г., потвърден с Решение 450/04.04.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - гр. София, с който за данъчните периоди от м. 07. 2021 г. до м. 10. 2022 г. е ангажирана отговорност на дружеството по чл. 177 от ЗДДС за задълженията на неговия доставчик "Вита Микс България", в размер на 306 309. 72 лв. и лихви в размер на 60 205. 51 лв. и дружеството е осъдено да заплати на НАП съдебни разноски в размер на 19 310,61 лв. С определение 16597 от 12.09.2024 г. по адм. д. 4921/2024 г. на АССГ е отхвърлено искането на "ВитаМаг България" ООД за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "ВитаМаг България" ООД, представлявано от управителя Р. Г., чрез адв. С. Жеков от САК, в която се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени изцяло оспорения РА. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника. С частна жалба се оспорва и определение 16597 от 12.09.2024 г. по адм. д. 4921/2024 г. на АССГ с искане за неговата отмяна.

Ответният по касационната жалба - директор на Д"ОДОП" - гр. София, чрез своя гл.юрк. Петрова, взема становище за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА Р-22220423003761-091-001/08.01.2024 г., ., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт Р-22220424039428-003-001/08.03.2024 г., потвърден с Решение 450/04.04.2024 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. София, с който за данъчните периоди от м. 07. 2021 г. до м. 10. 2022 г. е ангажирана отговорност на "ВитаМаг България" ООД по чл. 177 от ЗДДС за задълженията на неговия доставчик "Вита Микс България" ЕООД, в размер на 306 309. 72 лв. и лихви в размер на 60 205. 51 лв.

С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на "ВитаМаг България" ООД и е осъдил дружеството да заплати на НАП разноски по делото в размер на 19 310,61 лв.

Първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за това, че ревизията е възложена от компетентен орган по приходите, предвид ангажираните заповеди, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и според Тълкувателно решение 5 от 13.12.2016 г. по тълк. д. 10/2016 г. на ОС на съдиите от I и II отделение на ВАС. В случая процесния РА е издаден като електронен документ, подписан с валиден квалифициран електронен подпис от компетентните органи възложителя и ръководителя на ревизията, което се установява съгласно представени по делото доказателства фотокопия на извършени справки за валидността на КЕП и дигитален носител.

Правилно също така АССГ е приел, че фактите по делото не са спорни. Не е спорно наличието на предпоставките по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, а именно, че ревизираното дружество е получател по доставки на стоки от доставчик "Вита Микс България" ЕООД " по издадените му от последното дружество 205 фактури, описани в РД (стр. 19-24), във връзка с които е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, както и че начисленият от доставчика ДДС в размер на 378 100,09 лв. не е внесен. Във връзка с принудителното събиране на задълженията на "Вита Микс България" ЕООД е образувано изпълнително дело, по което не е установено да са събрани суми, а производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнителното дело е прекратено, като дългът е категоризиран като несъбираем. Спорен е въпросът дали е налице условието по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, а именно, че получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен. Безспорни са и фактите, които според органите по приходите, издали РА, обосновават извод за наличието на знание у получателя по доставките, а те са следните:

1.Регистрираното лице е получател по облагаеми доставки на стоки (хранителни добавки ) за периодите от м. 07. 2021 г. до м. 10. 2022 г., за което от "Вита Микс България" ЕООД са издадени процесните 205 фактури, по които е приспаднало данъчен кредит в размер общо на 306 309. 72 лв.

1. За ревизирания период не са извършени плащания по фактурите, издадени от длъжника, като вместо това са извършвани плащания към неговите предходни доставчици - ZEINPHARMA Gmbh с VIN DE243365227, "ГОПЕТ ТРАНС" ЕООД, NATCRAI ORGANICS, DELFASTAR NUTRIENTS BV VIN NL806951424B01, чрез които "Вита Микс България" ЕООД е закрило задълженията си към тях и това е оформено със споразумителни протоколи за прихващане, описани подробно в РД /стр. 13- 17/.

1. Справките - декларации и на двете дружества са подавани от един и същ IP адрес - 94.155.195. 210, регистрирани са на един и същ адрес за кореспонденция, всички съобщения от НАП се получават на един мейл адрес и счетоводното обслужване се извършва от едно и също място и от едно дружество.

Въз основа на събраните доказателства АССГ е обосновал извод за наличие на знание у жалбоподателя за това, че данъкът по доставките, по които той е получател, няма да бъде внесен от доставчика. Изложил е мотиви, според които фактът, че "ВитаМаг България" ООД доброволно и съзнателно е заплатило чуждо задължение, без наличие на конкретни договорни отношения с "Вита Микс България" ЕООД ", като извършеното плащане към трети лица е сериозна индиция за знание, че прекият доставчик не е реалният получател на тези средства и съответно те не могат да бъдат ползвани за обезпечение на неговите задължения към НАП, респ. за заплащането на ДДС по справките - декларации. Според решаващият съд, при липса на валидно извършено плащане от страна на получателя по доставката към прекия доставчик "Вита Микс България" ЕООД, не е следвало да има очакване, че доставчикът ще може да изпълни задължението си за внасяне на начисления по сделките ДДС в републиканския бюджет. Наред с това АССГ е приел, че "ВитаМаг България" ООД и "Вита Микс България" ЕООД, както към момента на издаване на фактурите, така и към момента на ревизионното производство са ползвали един и същ IР адрес, от който и двете дружества са подавали справки-декларации за процесиите периоди, и на който са им връчвани документи, и са представяли такива по време на ревизионното производство, насрещната проверка на доставчика и ЗВР, ЗИЗВР, РА и РАПРА на жалбоподателя, което също представлява индиция на знание у жалбоподателя относно невнасяне на данъка от процесния доставчик "Вита Микс България" ЕООД.

Настоящият касационен състав намира оспореното в настоящото производство съдебно решение за валидно и допустимо, както и за правилен извода на първостепенния съд, че ревизиращите органи са доказали наличието на знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, който е основният спорен по делото въпрос във връзка с ангажиране отговорността на ревизираното дружество по чл. 177 ЗДДС. Фактът, че не са извършени плащания по фактурите, издадени от длъжника, като вместо това са извършвани плащания към неговите предходни доставчици, чрез които "Вита Микс България" ЕООД е закрило задълженията си към тях, е обстоятелство, което получателят по доставките няма как да не е знаел, тъй като знанието на едно юридическо лице се установява, когато е налице знание у физическите лица, осъществяващи неговото управление. Знанието на посочените обстоятелства обосновава извод за знание у ревизираното дружество и за това, че дружеството - доставчик няма да внесе дължимия ДДС в бюджета. В случая от доказателствата по делото се установява, че действителните отношенията между двете търговски дружества сочат, че същите надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка, като тези обстоятелства обосновават наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2, предложение първо ЗДДС.

Не без значение са и обстоятелствата, че двете дружества са регистрирани са на един и същ адрес, справките - декларации и на двете дружества са подавани от един и същ IP адрес - 94.155.195. 210, както и всички съобщения от НАП се получават на един мейл адрес.

Касаторът поддържа тезата си застъпена в жалбата пред горестоящия административен орган и пред АССТ, като счита за необоснован извода на съда за недоказаност на субективния елемент във връзка с реализирането на отговорността по чл. 177 ЗДДС, а именно, че "лицето е знаело, че дължимият данък няма да бъде внесен".

Настоящият състав намира това възражение за неоснователно. Систематичното място на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС в гл. ХХV от ЗДДС, наречена "Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби" и определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчните измами. Цели се предотвратяване на загубата на данъчни приходи от неизпълнението на задължението на доставчика да внесе начисления данък върху добавената стойност, когато получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит и съществува пряка или косвена връзка между правото на приспадане и дължими, но невнесен данък с натоварване и на други лица със задължението да внесат данъка. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС, е, че отговорността са носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките.

Спорният въпрос в случая, както вече беше посочено, е наличието на субективния елемент във връзка с реализирането на отговорността по чл. 177 ЗДДС, а именно наличие на знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде ефективно внесен от доставчика. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че изложените факти в решението на АССГ дават основание да се приеме, че в случая е доказано знанието на получателя, че доставчикът му няма да изпълни задължението за внасяне на ДДС. Действително, обстоятелството, че счетоводното обслужване се извършва от едно и също място и от едно дружество, не може да обоснове извод за знание у управителя на ревизираното лице, че ДДС няма да бъде внесено ефективно (в какъвто смисъл е цитираното от касатора Решение по адм. д. 1992/2022 г. на ВАС, VІІІ отделение). Разгледани обаче в тяхната взаимна връзка действителните отношенията между "Вита Микс България" ЕООД и "ВитаМаг България" ООД сочат, че същите надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател на доставка.

Правилно АССГ приема, че с оглед приетите с разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС условия, изчерпателно и ясно изброени, солидарната отговорност е предвидена само в размера, за който не е внесен ДДС, по отношение на лице, което вече се е възползвало от правото си на данъчен кредит за същия размер ДДС и което е знаело или е трябвало да знае, че начисленият ДДС няма да бъде внесен. Чрез сочения механизъм се постига отстраняване само на пряката вреда за бюджета, в рамките на ползвания данъчен кредит. Основателно решаващият съд стига до заключението, че съгласно Тълкувателно решение 6 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. 6/2019 г., ОСС. I и II колегия - отговорността на получателя не обхваща целия размер на невнесеното чуждо задължение, а се ограничава само до ползвания от него данъчен кредит. Само по себе си вече упражненото и признато право на приспадане на данъка от получателя не е пречка за ангажиране на отговорността му по чл. 177 от ЗДДС, а е една от изискуемите материалноправни предпоставки за реализирането й. В решения (по дела С-255/02, С-35/05) СЕС е отбелязал, че приложението на чл. 21, § 3 от Шеста директива при въвеждане на национална уредба, както и при прилагане на същата, следва да е в съответствие с принципите на пропорционалност и правна сигурност. Целта е опазване правата на хазната по възможно най-ефективен начин, но мерките не би следвало да надхвърлят необходимото за постигане на тази цел.

По тези съображения настоящият състав преценява, че решението е обосновано, не са допуснати нарушения при анализа на доказателствата и е спазен материалният закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да се остави в сила.

Неоснователна е частната жалба срещу определение 16597 от 12.09.2024 г. по адм. д. 4921/2024 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането на "ВитаМаг България" ООД за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В процесния случай от страна на жалбоподателя не е направено възражение за прекомерност до приключване на устните състезания, каквото е изискването в националния процесуален закон, поради което правилно АССГ не е извършил преценка досежно размера на юрисконсултското възнаграждение с оглед Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил молба за присъждане на разноски в размер на 19 310,61 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и определено при условията на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото не е представен отговор на касационната жалба, нито отговор по частната жалба, а процесуалният представител на ответника е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание пред касационната инстанция с кратко изявление. Предвид направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора и с оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че не следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на 19 310,61 лв., а на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за настоящата инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,