Решение № 1150 от 2.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на М. Атанасов, приподписана от адв. Петрова, срещу решение 1100 от 21.07.2020 г., постановено по адм. дело 547/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването му против Ревизионен акт (РА) Р-22002218002048-091-001/31.12.2018 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в потвърдената му с Решение 749 от 30.04.2019 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) - София част и М. Атанасов е осъден да заплати разноски на ответната страна в размер на 260 лв. В касационната жалба са заявени всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно кумулативното наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК на ревизираното лице. На първо място посочва, че съдът не е изложил собствени мотиви, а е потвърдил изводите на приходните органи без да се произнесе по направените възражения от ревизираното лице. Твърди, че от приходната администрация не са събрани и представени писмени доказателства за счетоводните записвания на дружеството Сабросо 2011 ООД за период 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г., във връзка с предположението, че жалбоподателят е присвоил сума в размер на 2 000 лв. Счита, че след като не е проверено счетоводството на Сабросо 2011 ЕООД, не може да се установи дали тази сума не е в касата на дружеството. Според касатора няма укриване на факти и обстоятелства от страна на дружеството, предвид това, че са подавани СД по ДДС, декларации обр. 1 и обр. 6, Годишни данъчни декларации (ГДД), които са съставяни от счетоводителя и ГФО е известно, че се приемат не еднолично от управителя, а от Общото събрание на съдружниците. В случая не е доказано, че ревизираното лице е декларирало данни относно Сабросо 2011 ООД, за които е знаело или е било длъжно да обявя пред приходната администрация. Иска решението да бъде отменено. Ответната страна - директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 606.46 лв. с оглед на материалния интерес по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество неоснователна, поради следното: С обжалвания пред първоинстанционния съд РА е ангажирана отговорност на основание чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК на М. Атанасов като управител на Сабросо 2011 ООД за сумата в размер на 2 000 лв., представляващи задължение за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 899.24 лв. (главница) и лихва в размер на 525.14 лв. и в частта на определено задължение за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периоди м.03.2012 г., м.04.2012 г. и м. 02.2013 г. за сума в размер на 383.48 лв. (главница) и 192.14 лв. - лихва. От фактическа страна първоинстанционният съд е констатирал, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане ревизия (ЗВР) Р-22002218002048-020-001/05.04.2018 г., издадена от орган по приходите на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП - София, с която е възложено извършването на ревизия на М. Атанасов за установяване на отговорност за задължения на Сабросо 2011 ЕООД за корпоративен данък за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., данък върху доходите от трудови и приравнени от тях правоотношения за различни периоди на 2012 и 2013 г., между които за м. 03.2012 г. и м. 04.2012 г. и за м. 02.2013 г., вноски за ДОО и за УПФ, задължения по ЗДДС. Резултатите от ревизията и предложенията на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22002218002048-092-001/ 20.11.2018 г., издаден от ревизиращия екип, определен със заповедите за възлагане. Срещу констатациите в РД не е подадено възражение от ревизираното лице. Ревизията е повторна и е възложена в изпълнение указанията след отмяна на обжалвания пред директора РА 22000117003128-091-001/03.01.2018 г., издаден от органи по приходите и преписката е върната за извършване на повторна ревизия. Ревизията е приключила с издаване на обжалвания в настоящото производство ревизионен акт. РА е обжалван пред административния орган и е частично потвърден с Решение 749 от 30.04.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП - София за задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 899 лв. главница и лихва в размер на 525.14 лв. и в частта на определеното задължение за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периоди м. 03.2012 г., м. 04.2012 г. и за м. 02.2013 г. за сумата 383.48 лв. главница и лихва 192.14 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 120 ДОПК като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения. При ревизията е установено, че Сабросо 2011 ЕООД е учредено като дружество с ограничена отговорност (ООД) на 05.12.2011 г. с основен капитал в размер на 100 лв., разпределен в 4 дружествени дяла, всеки на стойност от 25 лв., като М. Атанасов е собственик на 2 дружествени дяла. Съдружници на ревизираното лице в дружеството са и К. Керимов и Г. Керимов. За периода от 05.12.2011 г. до 08.05.2015 г., когато дружествените дялове от капитала на дружеството са продадени на лицето Р. Димитров, управител и представляващ търговеца е жалбоподателят М. Атанасов. Дружеството не е обявило в ТР финансовите си отчети за 2011, 2012 и 2013 г. Установено е, че дружеството има изискуеми публични задължения. От правна страна в мотивите на съдебния акт са изброени кумулативно необходимите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и е направено заключение, че по делото са установени всички предпоставки от хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. По делото е установено, че задълженията на дружеството за задължителни осигурителни вноски и данъци върху трудови и приравнени на тях правоотношения произтичат от подадени декларации образец 6, подадени по електронен път от упълномощено лице, а задълженията за корпоративен данък произтичат от ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2012 г., подписана и подадена лично от управителя Атанасов. След извършено изследване на движението на паричните средства по банковите сметки на ревизираното лице е установено, че по личната му разплащателна сметка в Уникредит Булбанк АД на 15.05.2013 г. е постъпила сума в размер на 2 000 лв. с наредител Кока Кола Хеленик Ботьлинг България АД, която е изтеглена на 20.05.2013 г. от титуляра на сметката Атанасов. По делото не са представени доказателства, че сумата е внесена по сметка или в касата на дружеството. За тази сума е издадена фактура 14 от 22.04.2013 г. и фактурата не е включена в дневника за продажби на дружеството. При насрещната проверка на Кока Кола Хеленик Ботьлинг България АД е установено, че сумата по фактура 14 от 22.04.2013 г. с данъчна основа 1 666.67 лв. и ДДС 333.33 лв. (общо 2000 лв.), с предмет на доставката реклама, с доставчик Сабросо 2011 ЕООД, е включена в дневника за покупки на платеца за м. април 2013 г. Административният съд е обсъдил представените доказателства и е приел за обосновани изводите в РА, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на Атанасов като управителят на дружеството по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК до размер на 2 000 лв., тъй като е извършил получил плащане на сумата, представляваща скрито разпределение на печалбата в полза на физическото лице М. Атанасов. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила като спорният предмет на делото е определен точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактическите изводи са обосновани на събраните доказателства, при което са обсъдени всички доводи и възражения на страните. Нормата на чл. 19 ДОПК, в приложимата редакция, урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност установени публичнни задължения да бъдат събрани. Всички оплаквания на касатора във връзка с предпоставките по ал. 1 на чл.19 са ирелевантни в настоящия случай, тъй като основание за ангажиране на отговорността с процесния РА, в частта в която е потвърден с решението на горестоящия административен орган е единствено нормата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Това е прието и в съдебното решение на първоинстанционния съд. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са дадени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди М. Атанасов е управител на Сабросо 2011 ЕООД. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че управителят е бил наясно с финансово-икономическото състояние на Сабросо 2011 ЕООД и е следвало да не извършва действия, които биха попречили да бъдат погасени публичните му задължения за данъци и осигуровки. Оплакванията в касационната жалба са били предмет и на жалбата до първоинстанционния съд и са обсъдени от него. Съдът обосновано на събраните доказателства ги е отхвърлил. Съдът с право е съобразил, че в потвърждаващото РА решение, приходният орган е конкретизирал приложимата хипотеза на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Задълженото лице, в качеството си на управител, е знаел за задълженията на дружеството, тъй като са били декларирани от него и от упълномощен от него представител, като получената в личната му сметка сума от 2 000 лв. за дейност на дружеството и изтеглена в лична полза, безспорно представлява намаление на имуществото на дружеството, поради което правилно е прието от съда, че управителят отговаря за невъзможността за събиране на декларираните публични вземания в този размер. При това положение безспорно е налице и субективната страна на състава на отговорността в случая, тъй като ревизираното лице е било запознато с характера и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на резултата - публичните задължения да не бъдат събрани. Обосновано в обжалвания съдебен акт е прието, че както недобросъвестността на ревизираното лице, така и причинно-следствената връзка между действията му и описания резултат са доказани и осъществяват състава на чл. 19, ал. 2, т.1 ДОПК. Както вече се подчерта, доводите в касационната жалба се отнасят до разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, а не чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Действително, от приходната администрация не са събрани и представени писмени доказателства за счетоводните записвания на дружеството Сабросо 2011 ООД за период 01.01.2012г. - 31.12.2013 г., във връзка с присвоената от Атанасов сума в размер на 2 000 лв., но това не е от значение за крайните фактически и правни изводи, че чрез намаление на имуществото на дружеството, управителят е причинил невъзможност за събиране на публичните му задължения в процесния размер. От страна на първоинстанционният съд е била назначена съдебно-икономическа експертиза, която да извърши въпросната счетоводна проверка, но поради неплащане от страна на жалбоподателя на определения от съда депозит, заключение по нея не е изготвено. С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.04.2020 г., административният съд е предупредил задълженото лице, че при неизпълнение на задължението да внесе определения депозит и с поведението си създаде пречка за изготвяне на заключението, то на основание чл. 161 ГПК съдът ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. Правилно съдът е приел процесния РА за законосъобразен и в частта на установените задължения за лихви. С тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019 г., на ОСС на ВАС, е прието, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и то следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора и своевременната претенция за разноски в полза на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 500 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес по делото в размер на 2 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,