Решение № 4799 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14315/2010 г.

Решение № 4799 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14315/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ответника в първоинстанционното съдебно производство инж. Васил Николов Карапандов, старши директор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив срещу постановеното в това производство решение № 336 от 21.09.2010 г. по адм. дело № 353/2010 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Както вече се посочи, първоинстанционното производство е проведено с касационния жалбоподател като ответник по оспорването на постановление № 7 от 01.06.2010 г., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между работодателя "Термо 97" ЕООД, гр. Пазарджик и работника Любен Василев Димов. При конституирането на страните и в частност на ответника по оспорването, Пазарджишкият административен съд се е ръководил от съдебна практика, която вече е изоставена. Според чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, а според чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 1 от устройствения правилник на тази агенция тя осъществява този контрол чрез своите структурни звена (част от нейната специализирана администрация) Дирекциите "Инспекция по труда". Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405а КТ те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК. Тези актове в константната вече практика на Върховния административен съд, шесто отделение, се считат за актове на Дирекциите "Инспекция по труда", поради което при оспорването им като ответници по тях трябва да бъдат конституирани съответните Дирекции "Инспекция по труда", а не длъжностното лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспорения акт (виж реш. № 8655 от 25.06.2010 г. по адм. д. № 861 от 2010 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него други решения на ВАС-VI отд.). Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Поради това касационната жалба в случая е основателна и оспореното с нея недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на първата инстанция за провеждане на съдебно производство с участието на надлежния ответник - Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,