Решение № 8173 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2854/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Електроразпределение Юг ЕАД, със седалище гр. Пловдив чрез процесуалния си представител, юрк. Радев, против решение 179/12.01.2021 г., постановено по адм. дело 3441/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение Ж-192/13.03.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) и е осъдено да заплати направените по делото разноски. Излагат се подробни доводи за неправилност на съдебното решение с твърдение за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт на КЕВР. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Пенева, не взема становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като съобрази чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД срещу решение Ж-192/13.03.2020 г. на Комисията, с което са дадени на дружеството задължителни указания да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел ІІ, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ на С. Пенева за присъединяване на ФЕЦ 30 kWp, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ XIV-14, кв. 27, с. Бояджик, община Тунджа, област Ямбол, за която присъединяването е отказано със Становище 4398974/31.10.2019 г. от Електроразпределение Юг ЕАД и в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 Електроразпределение Юг ЕАД да предостави на КЕВР доказателства за изпълнението им. С обжалваното съдебно решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния акт на КЕВР. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че С. Пенева възразява пред КЕВР срещу Становище 4398974/31.10.2019 г. на Електроразпределение Юг ЕАД, с което е направен отказ, поради изчерпан капацитет за присъединяване на генераторни мощности към въздушен електропровод (ВЛ) 20 kV Бояджик от п/ст Ямбол. От електроразпределителното дружество е посочено, че в следващите две години не се очаква промяна на ситуацията. В отговор на жалбата е прието решение Ж-192/13.03.2020 г. на КЕВР. Установено по делото е, че в процесното решение административният орган е приел, че по същество издаденият от дружеството документ представлява отказ от изпълнение на лицензионни и законови задължения на оператора на електроразпределителната мрежа. Изложено е, че от Електроразпределение Юг ЕАД не са изпълнени изискванията на чл. 91, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, като не са определени условията и не е представено писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за проучване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. Според Комисията, производството е неправомерно прекратено и не са спазени сроковете по процедурата, посочени в Раздел II на Наредба 6 след получаване на заявлението за проучването на условията за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Въз основа на така установеното административният съд приел, че оспореното решение на КЕВР е законосъобразно на всички основания по чл. 146 от АПК. След направен подробен анализ на приложимите разпоредби на ЗЕВИ и на Наредба 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6) съдът приел, че в случая от Електроразпределение Юг ЕАД не са спазени задължителните етапи на процедурата по чл. 88, ал. 3-6 от Наредба 6 и лицето подало заявлението е лишено от възможността да обоснове и докаже, че отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Обосновал се е, че в случая операторът на мрежата не е поискал от лицето допълнителна информация, а директно е постъпил към прекратяване на процедурата. По тези съображения съдът е приел жалбата срещу оспорения акт на КЕВР за неоснователна, като е присъдил и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 6, т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Правилен е и изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки един производител и обект за производство, които отговорят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите и производителите са нормативно установени и лицензиантите не могат да поставят други допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на нормативните изисквания. От съдържанието на оспорвания съдебен акт се установява, че същият изчерпателно отразява релевантните факти и обстоятелства и е мотивиран, което осигурява възможност на страните и контролиращата съдебна инстанция да установят механизма на формиране на правните изводи. В обжалвания акт административният съд е посочил точно правните си изводи, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция. Оплакванията на Електроразпределение Юг" ЕАД изложени в касационната жалба са неоснователни, и в противоречие с фактическата обстановка по делото. Безспорно установено по делото е, че в случая от Електроразпределение ЮГ ЕАД не се спазени задължителните етапи на процедурата по чл. 88, ал. 3-6 от Наредба 6 и лицето, подало заявлението, е лишено от възможността да обоснове и докаже, че отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Касаторът не е спазил разпоредбите на чл. 88 и прекратяването на процедурата съставлява неизпълнение на неговото лицензионно и законово задължение да се произнесе по един от предвидените в чл. 90 и чл. 91 от Наредба 6 начини, като мотивирано откаже присъединяването или предостави писмено становище с условията за присъединяване. Правилно съдът е приел, че предвид задължението на Електроразпределение Юг ЕАД от лицензията, изложената от оператора причина е следствия от неизпълнение на задължението да развива мрежата. Изложените в тази връзка аргументи от административния съд се споделя напълно от настоящия касационен състав на Върховния административен съд, поради което не е необходимо да бъде преповтаряно. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора искането на ответника КЕВР за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явява основателно, като касаторът следва да се осъди да заплати сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение