Решение № 8539 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11717/2015 г.

Решение № 8539 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11717/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Пламен Милчов Николов против заповед рег. № ЧР-03-40/25.08.2015 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не му е осигурено право на участие в административното производство и не му е дадена възможност да представи обяснения, а също и в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът - министърът на правосъдието оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Николов е назначен като инспектор IV степен в пробационна служба - звено София към сектор "Пробация - град София", I категория при Областна служба "Изпълнение на наказанията"- София. С оглед данните в докладна записка вх. № 9683/02.07.2015 г. за приета от жалбоподателя Николов парична сума от лице, осъдено на пробация, министърът на правосъдието образува против служителя дисциплинарно производство и назначава комисия като дисциплинарно разследващ орган (заповед № ЧР-03-32/02.07.2015 г.). Комисията събира доказателства и установява, че на 02.07.2015 г. Николов, като служител на пробационна служба приема от Рангел Траянов Димитров, изтърпяващ наказание пробация сумата 300.00 лв. (15 банкноти по 20.00 лв.), за да облекчи режима на регистрация на последния от два пъти седмично на един път месено. Получените от служителя банкноти са белязани предварително с оглед провеждано оперативно мероприятие от оперативен работник от Главна дирекция на полицията - инспектор Тодоров (обяснения на Рангел Димитров и докладна записка от Ценка Джонгова, началник на сектор "Пробация - град София"). На това основание Николов е задържан и против него е образувано досъдебно производство № 11938 ЗМ № 183/2015 г. по описа на ГД "НП", прокурорска преписка № 4-691/2015 г. по описа на СГП. По-късно спрямо Николов е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" (протокол от 14.07.2015 г. по в. н. ч. д. № П-29/2015 г. на Софийския апелативен съд). При тези данни комисията приема, че извършеното от Николов по приемането на парична сума от лице, изтърпяващо наказание в звеното, в което Николов е служител, представлява използване на служебното положение за лична облага, злоупотреба с предоставената власт и е в нарушение на т. 13, т. 31, т. 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", задължаващи служителя да пази доброто име на институцията, да следва поведение, което не уронва престижа на службата и да не се възползва от правомощията си за лично облагодетелстване, като по този начин уронва престижа на службата. Тези действия комисията квалифицира като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и по т. 13 от ЗМВР и предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № 7115/17.07.2015 г., становище № 7749/30.07.2015 г.). Николов е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и с акта, с който временно е отстранен от длъжност, като посочва адрес за връзка в двете заповеди, както и телефон на съпругата си във втората (вписване във втората заповед № ЧР-03-33/02.07.2015 г.). Въпреки това опитите на дисциплинарно разследващия орган да връчи на служителя обобщената справка с материалните от разследването са безуспешни, тъй като Николов не е намерен на посочения адрес нито от служителите в състава на дисциплинарно разследващата комисия, нито от служители в РУП - Перник, разговорът по мобилния телефон със съпругата му на посочения от жалбоподателя номер не води до връзка с последния, а пратката с материалите, изпратена чрез куриерска служба не е получена (покана за запознаване с обобщената справка рег. № 7116/17.07.2015 г., протокол рег. № 7119/17.07.2015 г., протокол рег. № 7195/21.07. 2015 г., покана за запознаване с обобщената справка рег. № 7607/29.07.2015 г., протокол № 7734/30.07.2015 г., заповедни за командировка). На 07.08.2015 г. служителят е поканен от дисциплинарно наказващия орган да даде писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство и във връзка с установеното в обобщената справка (покана рег. № 92-15-272/07.08.2015 г. Поканата е изпратена чрез куриерска служба, но е върната на подателя без да е връчена, тъй като служителят не е открит на адреса (протокол рег. № 8466/17.08.2015 г., фискален бон, фактура, транспортен етикет, разписка и служебен бон от "Еконт експрес" ООД). След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището, събраните доказателства и отчита обстоятелството, че обяснения от служителя не са представени поради поведението на последния, министърът на правосъдието издава оспорената заповед рег. № ЧР-03-40/25.08.2015 г., с която приема, че на 02.07.2015 г. Николов като инспектор в пробационна служба приема от осъдения Рангел Димитров сумата 300.00 лв., за да облекчи режима на пробационните мерки, като вместо два пъти седмично лицето се регистрира един път месечно и квалифицира поведение на служителя като тежки нарушения на служебната дисциплина съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР, изразяващи се в използване на служебното положение за лична облага и злоупотреба с власт, както и като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като приема, че извършеното от Николов е в противоречие на т. 13, т. 31, т. 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" и уронва престижа на службата. По тези съображения със заповедта, предмет на оспорване, налага на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на правосъдието е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, ал. 1 от ЗМВР орган и при спазване изискванията за форма. В съответствие с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР в заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Факти, описващи, извършеното от жалбоподателя се съдържат и в представената обобщена справка, както и в останалите, цитирани в заповедта и предхождащи издаването й документи с резултатите от проверката на дисциплинарно разследващия орган. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Последният провежда производство, в което изяснява фактите и събира доказателства за установяване на нарушенията съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР (в тази насока са взети предвид обясненията на осъдения Рангел Димитров и на началника на сектор "Пробация - град София"). Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, както и с издадената на същата дата заповед за отстраняване от длъжност Николов е запознат, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Възражението на жалбоподателя за допуснати при постановяване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила е неоснователно. Служителят е уведомен за образуваното против него дисциплинарно производство, като при запознаване със заповедта на дисциплинарно наказващия орган в този смисъл е посочил адрес, а в акта за отстраняване от длъжност и телефон на съпругата си за връзка. По този начин изискванията на закона са изпълнени и на Николов е осигурена възможност за участие в дисциплинарното производство по избран от него начин. Обстоятелството, че същият не се е възползвал от правата си по закон, а материалите от разследването и обобщената справка, както и поканата на дисциплинарно наказващия орган за представяне на обяснения по случая не са му връчени поради това, че въпреки усилията на дисциплинарно разследващия орган и на дисциплинарно наказващия орган (посещения на адреса от членове на комисията, съдействие от органите на РУП - Перник, изпращане на материалите и поканата чрез куриерска служба) не е открит на адреса, който сам е посочил, а опитите за връзка на посочения от него телефонен номер са безуспешни, е единственото по негова вина и не обосновава съществено нарушение процедурата по налагане на наказание. Поради изложеното настоящият състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Процедурата по налагане на наказание е спазена, правото на участие на жалбоподателя в дисциплинарното производство е осигурено, а обстоятелството, че същият не се е възползвал от правата си да се запознае с материалите от разследването, да направи възражения и представи нови доказателства, да изрази становище и да даде обяснения по случая, е по преценка на служителя и по причини, които зависят единствено от него. Ето защо доводът на жалбоподателя за нарушение на правото му защита е неоснователен. В подкрепа на това заключение е и обстоятелството, че доказателства, опровергаващи установеното в административното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани и пред съда в проведеното открито заседание - напротив направеното в жалбата искане за събиране на гласни доказателства е оттеглено. Представеното в съдебно заседание приложение № 1 към договор за ползване на тарифен план, в който като телефонен номер на съпругата на Николов е посочен такъв, различен от този, на който дисциплинарно разследващият орган е правил опити да се свърже със служителя, не обосновава различен извод, тъй като не опровергава факта, че съпругата на Николов ползва и телефонния номер, съобщен от жалбоподателя по административната преписка, още повече, че разговор със съпругата на Николов е проведен именно на телефона, посочен от жалбоподателя (протокол от 17.07.2015 г.). Представените болнични листове, установяващи, че Николов ползва отпуск по болест от 15.07.2015 г. до 30.08.2015 г., от които 5 дни при болничен режим (27.07.2015 г. -31.07.2015 г.), а останалите при домашно - амбулаторен, също не променят извода, че правото на защита на служителя не е накърнено, тъй като участието в дисциплинарното производство може да се осъществява и с помощта на друг служител ( чл. 207, ал. 8, т. 2 от ЗМВР). Освен това определеният в болничните листове за по - голямата част от периода режим, предполага, че лечението на служителя може да се провежда в домашни условия и следователно не препятства възможността същият да провежда телефонни разговори и да получава изпратените от разследваща комисия и от дисциплинарно наказващия орган пратки съответно с материали от разследването и обобщената справка и с покана за представяне на обяснения. В случая всички опити и усилия на дисциплинарно разследващия орган и на дисциплинарно разследващия орган за установяване на връзка с Николов, включително опитите това да бъде направено със съдействието на служители от РУП - Перник са осуетени жалбоподателя (протоколи от 21.07.2015 г. и от 29.07.2015 г., заповеди за командировка и протокол от 17.08.2015 г.). При постановяване на оспорената заповед са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Установено е, че на 02.07.2015 г. жалбоподателят Николов, инспектор IV степен в пробационна служба звено София- град към сектор "Пробация - град София" I категория при Областна служба "Изпълнение на наказанията"- София, приема от осъдения на пробация Рангел Димитров сумата 300.00 лв., за да облекчи режима на регистрация на последния от два пъти седмично на един път месечно. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за лична облага и злоупотреба с власт (тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР), тъй като действията на служителя не са в изпълнение на професионалните му и функции и отговорности по организация и осъществяване на пробационните мерки, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване. Именно правомощията на жалбоподателя като пробационен служител му дават възможност да получи парична сума от осъдено лице, за да облекчи режима на предвидените пробационни мерки. Същевременно това поведение на жалбоподателя е в противоречие и с правилата на чл. 13, чл. 31 и чл. 41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията и Главна дирекция "Охрана", които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, да следва поведение, което не уронва престижа на службата и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. В случая поведението на Николов в качеството на инспектор в пробационна служба не е в изпълнение на присъщите за длъжността правомощия по организация и осъществяване на пробационните мерки с цел осигуряване на необходимото въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените лица, а в разрез с тези функции създава възможност за осъдено лице да наруши режима на определените пробационни мерки. Извършеното от Николов освен дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от служител в пробационна служба, призван да съблюдава законността при изпълнение на наказанията с цел поправяне и превъзпитание на осъдените лица. Действията на Николов са повод да се направи заключение, че служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не изпълняват служебните си задължения, а злоупотребяват с правомощията си и използват служебното си положение за реализиране на лична изгода. Това несъмнено води до уронване престижа на институцията и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижа на службата. Възраженията на жалбоподателя, че такива нарушения не са допуснати, са неоснователни. Поведението на Николов е установено от обясненията дадени от осъдения Рангел Димитров и докладната записка, представена от началника от сектор "Пробация град София" Ценка Джонева, които следва да бъдат взети предвид с оглед липсата на доказателства, които да ги опровергават. Доводът, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като деянието му не е установено с влязла в сила присъда, е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната и се осъществява при различни предпоставки и ред. Основанията за възникване на дисциплинарна отговорност и наличието на условия за реализирането й се преценяват самостоятелно, независимо че извършеното деяние може да бъде основание за реализиране и на друг вид отговорност. В този смисъл е нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. Поради това влязлата в сила присъда не е необходимо условие за осъществяване на дисциплинарната отговорност на служителя, ако извършеното от него се квалифицира и като нарушение на служебната дисциплина. Ето защо доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. С издаване на оспорената заповед се постига и предвиденият от законодателя резултат - да се отстранят от държавна служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" служители, което използват служебните си правомощия за лично облагодетелстване и чийто нравствени качества не съответстват на изискванията за осъществяваната от дирекцията дейност. Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие и с целта на закона. Поради всичко изложено съдът приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в нормативно установените рамки. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,