Решение № 3233 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2012 г.

Решение № 3233 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Панайот Христов Панайотов против решение № 1486 от 20.03.2012 г., постановено по адм. д. № 1028/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което оспореният административен акт бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Панайот Христов Панайотов против заповед № 011/6.01.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че работния план е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 12, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА - отм.) съгласно, който целите, определени в работния план на оценявания, трябва да са в максимална степен конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето. Описаните в работния план цели са общи, неизмерими и не са ориентирани към конкретни резултати. Така например първата цел - "месечно участие в контролната дейност, при проверка на транспортни фирми, пунктове за годишни технически прегледи; учебни фирми" е обща, неизмерима и не е ориентирана към определен резултат. Такива са и останалите цели, залегнали в работния план. В работния план само по отношение на две от целите е посочен начин за доказване на изпълнението, което е повлияло и на обективността на поставените оценки на изпълнението. Правилото на чл. 12, ал. 1, изр. 2 от НУРАСДА регламентира, че работният план отчита основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, регламентирани в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания, което в случая не е спазено. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на реализирането на целите на проведената междинна среща, както и на заключителната. Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 16 от НУРАСДА, първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а вторият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Това нарушение също е основание за незаконосъобразност на оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Панайот Панайотов. При извършеното атестиране е налице противоречие между поставените оценки и изложените мотиви, обосноваващи оценките. Не са отчетени и показателите за компетентности съгласно изискванията на чл. 20 от НУРАСДА. Така например по първия показател -аналитична компетентност оценяващия ръководител е отбелязал "познава сравнително добре нормативните актове, свързани в областта, в която работи". Правилото на чл. 20, ал. 1, т. 1 от НУРАСДА изисква при този показател да се анализират умения за анализиране и разглеждане на проблемите в дълбочина и за ориентиране в тяхната структура и причинност; познаване и ползване на нормативните актове, свързани с дейността на служителя; умения за събиране и отчитане на разнообразна по обем, тип и произход информация, използвайки необходимите компютърни умения и информационни технологии, както и за рационална преценка на нейната достоверност, за положителните и отрицателните страни на възможните варианти за решение; умения за интерпретиране и точен анализ на числова и словесна информация и за пропуските в аргументите, засягащи дадена теза; умения за целенасочени проучвания за установяване на релевантни факти, недостъпни до момента; умения за аргументиране на предложения, което очевидно в случая не е сторено, като това нарушение е допуснато и при оценка на останалите показатели за компетентности. Освен, че не са изложени съображения съгласно изискванията на закона относно показателите за компетентности, то е налице и противоречие в мотивите и поставените оценки като например в раздел В 4 - познаване на заинтересованите страни е посочено "познава добре потребителите на услугите, свързани с работата му", при което е поставена най-ниската възможна оценка, за което не са изложени каквито и да било съображения. Следователно в атестационният формуляр липсват мотиви, обосноваващи поставените оценки по всеки един от показателите. Действително извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки, но в рамките на предмета на съдебен контрол е спазването на закона при извършване на оценяването, част от които са и излагането на мотиви съобразно предписаните от закона критерии (чл. 20 от НУРАСДА), като разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА императивно разпорежда, че оценяващият ръководител е длъжен да извърши преценката на изпълнението на длъжността безпристрастно, честно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Същият е длъжен да мотивира писмено своите оценки, като вписва мотивите в съответните полета от раздел III на формуляра за оценка. В случая не са посочени никакви обективно установими факти и обстоятелства, изложените мотиви са формални, не отговарят на изискванията на закона, което е равнозначно на липсата им. Допуснатите нарушения на НУРАСДА опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл. не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. Следователно получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването. Изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като е направил извод, че оспорената заповед е в съответствие с материалноправните норми на закона и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед бъде отменена. Предвид изхода на спора следва да се осъди Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Панайот Христов Панайотов сумата 500 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение от една страна не е направено своевременно - до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, в което са направени разноските, а от друга е и неоснователно, тъй като уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в съответствие с действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,