Решение № 4649 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2013 г.

Решение № 4649 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби срещу Решение № 1051 от 10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 168/2013 г. от Административен съд Благоевград на Радослав Георгиев, в качеството му на директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград в частта, с която е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 4 от 23.01.2013 г. и на "Водоснабдяване и канализация" ООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, представлявано от Искра Златанова в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата срещу АУПДВ № 4 от 23.01.2013 г. за сумата от 45 888.92 лева, представляващо парично задължение на търговското дружество за заплащане на такси за водовземане за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г. В жалбите се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт в обжалваната част и присъждане на понесените по делото разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество касационната жалба на "В и К" ООД гр. Перник е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 4 от 23.01.2013 г. на директора на Басейнова дирекция ЗБР - Благоевград в частта му до размера на 397 899. 64 лева, представляващо парично задължение за заплащане на такси за право на водовземане за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2004 г. и е отхвърлил жалбата на търговското дружество "Водоснабдяване и канализация" ООД - Перник в останалата й част, т. е. за сумата от 45 888. 92 лева, представляващо парично задължение за заплащане на такси за право на водовземане за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г.

За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с Разрешително за водоползване № 0265 от 04.05.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите, на "В и К" ООД - гр. Перник е предоставено правото да водовзема от подземен воден обект, чрез сондажни кладенци - 3 бр., шахтови кладенци - 4 бр., дренажи - 118 бр. и каптажи на естествени извори - 53 бр., съгласно Приложение № 1 от издаденото разрешително за питейно-битови нужди на населените места от общините Перник, Брезник, Радомир, Трън и Земен, Софийска област. Разрешителното е издадено със задължение за ползвателя да заплаща такса за водовземане по реда на Раздел I от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или ползване на воден обект (ПМС № 154/28.07.2000 г.) при определена I категория на водата. Началният срок на разрешителното е 04.05.2001 г., а крайният срок е срокът за преоформяне на разрешителното за всяко конкретно водовземно съоръжение или система, съгласно Приложение I. От представения по делото списък е видно, че крайният срок на разрешителното е до месец април 2004 г., като за отделните водоизточници са издадени допълнителни разрешителни за водоползване със срок на действие от 04.02.2004 г. до 2014 г., а за някои и до 2019 г.

От приложените справки и назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза съдът е установил, че общо непогасените задължения на търговското дружество по разрешителното за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2011 г. са в размер на 443 788,46 лв., разпределени както следва: от 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г. - 18 924 лв.; от 01.01.2002 до 31.12.2002 г. - 138 295.86 лв.; от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. - 117 702.84 лв.; от 01.01.2004 до 31.12.2004 г. - 122 976.94 лв.; от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - 5 232.90 лв. и 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. - 40 655.92 лв.

На 12.01.2012 г., с писмо изх. № КД-03-91 "В и К" ООД е уведомено за неизпълнение на задължения с правно основание чл. 195б, ал. 2, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) и поканено доброволно да погаси дължимите суми. Едновременно с това е уведомено за започването на производство по установяване на публично държавно вземане. С възражение изх. № 2864 от 19.11.2012 г. са оспорени задълженията в периода 2001 - 2004 г. и се твърди, че непогасени задължения за 2010 г. няма, а задълженията за 2011 г. - в размер на 26 236 лв. е погасено изцяло на 30.03.2012 г. Административният орган е приел възражението за неоснователно и е издал оспорения административен акт.

При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в писмена форма и със съдържанието, установено в чл. 59 от АПК, при спазване на особените административно-производствени правила по специалния закон. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за изтекла петгодишна погасителна давност досежно задълженията на "В и К" ООД - Перник в периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2004 г., а в останалата част - за неоснователни.

Решението е неправилно в отхвърлителната му част.

По възраженията на директора на Басейнова дирекция ЗБР - Благоевград, които настоящият състав намира за неоснователни:

1. Този касатор не отрича, че към датата 01.01.2011 г. задълженията на търговското дружество за периода от 2001 г. до 2004 г. са погасени по давност, т. е. сумата от 397 899. 64 лв. не може да бъде събрана по принудителен ред. Счита обаче, че макар и погасено по давност, задължението продължава да съществува и "не е налице законова пречка то да бъде определено по основание и размер. В производството по обжалване на АУПДВ предметът на спора обхваща само въпросите възникнало ли е задължение и в какъв размер, а не обстоятелството може ли то да се събира по принудителен ред..." (л. 5 от к. ж.).

При съставянето на акта за установяване на публично държавно вземане се посочват фактическите и правни основания, а така също и размера на публичното задължение. Влизането му в сила води до изискуемост на публичното задължение и до принудителното му или доброволно изпълнение. Този ред, установен в ДОПК, поражда и правния интерес от оспорване на задълженията, визирани в акта, вкл. и с позоваване на изтекла погасителна давност.

2. Второто възражение на касатора - за необоснованост на съдебния акт поради необсъждане на възражението му за прекъсване на срока на погасителната давност предвид уведомление изх. № 422 от 30.10.2007 г. (л. 168), придружено с покана за доброволно изпълнение (л. 169) и справка за дължимите такси, определени по реда на чл. 194, ал. 1 и ал. 6 от ЗВ (л. 170), както и необсъждане на представени по делото писмени доказателства във връзка с искане за разсрочване на дължимите суми, настоящият състав намира също за неоснователно. Както е видно от приложените по делото доказателства уведомление изх. № 422 с приложена към него покана за доброволно изпълнение и справка за дължими такси (л. л. 168, 169 и 170) действително са налице с дата 29.10.2007 г. Това уведомление, както и поканата за доброволно изпълнение, не са индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Уведомлението е волеизявление, представляващо част от производството по издаване на индивидуален административен акт, какъвто в случая е завършващият акт - АУПДВ. Като част от това производство - начален и задължителен етап от него, уведомлението няма самостоятелен правен живот, не е скрепено с възможност за принудително изпълнение. Законодателят изрично е предвидил в разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, че такъв вид волеизявления и действия не са индивидуални административни актове. На следващо място трябва да се посочи, че нито в поканата, нито в уведомлението се съдържа изявление за започване на производство по установяване на публично държавно вземане, произтичащо от разрешително № 0265 от 04.05.2001 г., периодът на задължението, размера и т. н. Липсват данни и за връчване на уведомлението, поканата и справката по законоустановения ред на адреса за кореспонденция на търговското дружество (чл. 28 - 30 от ДОПК) или по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, т. е. не може да се твърди, че адресатът е бил уведомен по надлежния ред за започване на административно производство по издаване на АУПДВ. Ето защо с "издаването" на уведомлението в конкретния случай не може да се приеме, че е настъпило обстоятелство по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

3. Искането за разсрочване на задължения изх. № 2864 от 19.11.2012 г. (л. 160), на което се позовава касатора, е във връзка с уведомление за започване на производство по издаване на АУПДВ в един по-късен етап, а именно 2012 г. по арг. от писмо изх. № ПО-02-123 от 13.11.2012 г. (л. 162), придружено от покана за доброволно изпълнение (л. 163) и справка за задълженията на "В и К" - Перник (л. 164). Налице са данни, че същите са надлежно връчени на длъжника (л. 161) и са последвани от АУПДВ № 4 от 23.01.2013 г., който е и предмет на правния спор.

По възраженията на "В и К" - ООД гр. Перник:

Настоящият състав намира възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт за основателно.

1. Твърди се, че срокът на разрешително за водоползване № 0265 от 04.05.2001 г. бил изтекъл през м. април 2004 г. Това твърдение кореспондира с доказателствата по делото. В самото разрешително (л. 20), графа "срок на действие" е посочен началния срок, а именно 04.05.2001 г., а като краен срок е записано: "Срокът за преоформяне на разрешителното за всяко конкретно водовземно съоръжение или система, съгласно приложение 1", а в посоченото приложение този срок за всичките 178 обекта е м. април 2004 г. (л. 22-26). След м. април 2004 г. не се твърди, а и не се доказва да е искано продължаване срока на действието на това разрешителното по реда на чл. 78 от ЗВ при изпълнение на изискванията и на чл. 78а от ЗВ.

Не се представят и доказателства за "преоформяне" на разрешителното за всяко конкретно водовземно съоръжение или система, съгласно приложение 1. Следва да се отбележи, че ЗВ не си служи с подобен термин. Разрешителното може да бъде изменено или да бъде продължен срока му на действие (чл. 78 от ЗВ), или да бъде преразгледано, или преиздадено (чл. 79, ал. 3), но не и да бъде "преоформено".

Като се има предвид нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗВ действието на разрешителното се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52 при наличието на конкретно посочени в точки от 1 до 7 условия. Това води до извода, че действието на разрешително № 0265 от 04.05.2001 г. за 178-те обекта е прекратено след м. април 2004 г.

2. В оспорвания АУПДВ, за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. и от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. е посочено, че е налице "частично плащане" на "дължимата такса", произтичаща от разрешително за водоползване № 0265. Административният орган не е конкретизирал понятието "частично плащане", нито е посочил за кои обекти от приложение № 1 се отнася задължението; в какъв размер е за всеки от тях. При това положение искането за уточняване и за назначаване на допълнителна съдебно-икономическа експертиза (л. 176) със задача, поставена в нарочна молба (л. 179) е било напълно основателно. Недопускането на такава експертиза с мотива, че поставените в молбата и уточненията в с. з. от 20.05.2013 г. въпроси са общо поставени, не е конкретизирано твърдението за всеки воден обект поотделно, поради което не може да се определи обема на експертизата е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съдебния акт в тази част. Отделно от това съдебния акт е необоснован, тъй като спорният въпрос относно това за кой воден обект какво задължение е останало непогасено за годините 2010 и 2011, от кое разрешително произтича това задължение и какъв е неговият размер е останал неизяснен. Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ таксите за водоползване са годишни и се заплащат единствено от титуляра на разрешителното. Следва да се съобразят и условията, посочени в самото разрешително за всеки конкретен обект и т. н.

При така изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на "В и К" ООД гр. Перник, а делото в тази част - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При този изход на правния спор искането за присъждане на понесените по делото разноски на процесуалния представител на "В и К" ООД - адв. Методиева, е основателно. Направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от пълномощника на Директора на БДЗБР - Благоевград - адв. Димова, е основателно. На основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения претенцията е основателна за сумата от 1 906. 64 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение