Решение № 15369 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2018 г.

Решение № 15369 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на М. Н. и на К. Н. против решение № 329 от 23.05.2018 г. по адм. дело № 18/2018 г. на Административен съд – П., с което са отхвърлени жалбите им с искане за обявяване нищожността на решение № 231 по протокол № 13 от 25.11.2013 г. на Общински съвет – П., с което е одобрен проект на подробен устройствен план – план за регулация и план за застрояване (ПУП- ПР и ПЗ), обхващащ част от зона с потенциал за икономическо развитие (Ик1), определена от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) – П., както следва: на север ул. "А. Б.", ул. "Д-р Н. Л." моста на ул. "И.", по протежение на р. М. до югоизточния ъгъл на кв. 7 до кръстовището на ул. "Заводска" и ул. "Синитевска, ; на юг – ул. "Заводска" по протежението на напоителен канал до пресичането му с ж. п. линия С.- П., по протежение на ж. п. линията в северозападна посока до строителната граница на гр. П., по протежение на ж. п. линията в югоизточна посока до "П. шосе", на запад бул. "Ц. Й." ( от "П. шосе" до ул. "А. Б.", съгласно означенията на приложения проект в частта относно собствения им имот с идентификатор 55155.508.110 по КККР на гр. П., с площ от 689 кв. м., за който е отреден УПИ XII-5995 в кв. 505 по регулационния план на гр. П.. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се е произнесъл по искането им за отмяна на решението, както и че не е изложил мотиви в подкрепа на взетото решение. Излагат съображения и за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон. Молят решението на Административен съд – П. да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се прогласи нищожността на решение № 231 по протокол № 13 от 25.11.2013 г. на Общински съвет – П., с което е одобрен проект на ПУП- ПР и ПЗ в частта относно имот с идентификатор 55155.508.110 и построените в него сгради по КККР на гр. П. или евентуално решението на общинския съвет в посочената част да бъде отменено, или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендират и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът– Общински съвет П. оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд – П. е постановено в съответствие с материалния закон. С оглед констатацията, че жалбите са подадени след изтичане на срока за оспорване на решението на общинския съвет, съдът достига извода, че оспорването е допустимо само по отношение на доводите за нищожност и се произнася само по искането за обявяване на нищожност на акта на общинския съвет. При така очертания предмет на жалбите, първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспореното решение на Общински съвет- П., с което е одобрен проект ПУП- ПР и ПЗ и частични изменения на ПУП –ПР и ПЗ (решение на Експертния съвет по устройство на територията), обхващащ част от зона с потенциал за икономическо развитие (Ик1), определена от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) – П., както следва: на север ул. "А. Б.", ул. "Д-р Н. Л." моста на ул. "И.", по протежение на р. М. до югоизточния ъгъл на кв. 7 до кръстовището на ул. "Заводска" и ул. "Синитевска, ; на юг – ул. "Заводска" по протежението на напоителен канал до пресичането му с ж. п. линия С. - П., по протежение на ж. п. линията в северозападна посока до строителната граница на гр. П., по протежение на ж. п. линията в югоизточна посока до "П. шосе", на запад бул. "Ц. Й., съгласно означенията на приложения проект, е постановено от компетентен орган съгласно чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Правилно е преценено, че актът на общинския съвет е приет при наличие на кворум и необходимото мнозинство, като са спазени нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА. Законосъобразно е и заключението, че решението е постановено в нормативно установената писмена форма и съдържа правните и фактически основания за издаването му. Правилен е и извода, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като процедурата по чл. 128 ЗУТ е спазена, като същевременно съдът законосъобразно отбелязва, че дори да са налице, съществените нарушения на административнопроизводствените правила не могат опорочат оспорения акт до степен на нищожност. Административният съд правилно приема, че при постановяване на решението на общинския съвет не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до неговата нищожност. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени. С оспореното решение е одобрен ПУП-ПР и ПЗ и частично изменение на ПУП- ПР и ПЗ, обхващащ част от зона с потенциал за икономическо развитие (Ик1), определена от ИПГВР – П.. Решението е взето на предвидено в закона основание, за подлежаща на регулиране територия. Несъгласието на жалбоподателите с предвижданията на плана, според които имотът им попада под улица, не обоснова нищожност на одобрения ПУП - ПР в тази част. Всички доводи на жалбоподателите за незаконосъобразност на акта в тази част не сочат на нарушения на материалния закон с характера изяснен по – горе и биха могли да обосноват унищожаемост на оспореното решение, което е извън предмета на спора, но не и неговата нищожност. Ето защо, като достига до заключение в този смисъл и приема, че решението на общинския съвет в оспорената част не е нищожно, първоинстанционният съд постановява решение, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите на жалбоподателите за нищожност на акта на общинския съвет. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172 а АПК и в него са изложени подробни мотиви в подкрепа на извода, че решението на общинския съвет не е нищожно. Всички останали доводи на касаторите засягат пропуск на съда, който следва да бъде отстранен по реда на 176 АПК. Поради това тези възражения не засягат правилността на волеизявлението на съда в оспорената част. По тези съображения настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – П.. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, настоящият състав намира, че разноски на ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани, въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,