Решение № 15065 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2009 г.

Решение № 15065 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Столична РДНСК срещу решение № 27 от 28.05.2009 г. по адм. д. № 4415/2008 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед № ДК-23-53/14.05.2008 г. на началника на Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците, чрез пълномощника си адв. Волева излагат доводите си за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № ДК-23-53/14.05.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 178, ал. 5 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 6, 7 и 13 ЗУТ и чл. 221, ал. 4 ЗУТ е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж "пункт за изкупуване на вторични суровини" в ПИ 213, кв. 36, м. "Ж. К. Факултета" по плана на гр. София. Съдът е приел, че не са били налице предпоставките за издаването на оспорената заповед, поради което я е отменил, излагайки подробни доводи за липса на строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, а това е видно и от мотивната част на оспорената заповед, че невъведения в експлоатация строеж съставлява празно дворно място, ползвано за пункт за изкупуване на вторични суровини, т. е. не е налице строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ПЗР на ЗУТ. Това безспорно води до извода за липса на изискването за въвеждане в експлоатация, поради липса на "строеж", без значение за неговата категория, което сочи на липса на основание за издаване на заповед по реда на чл. 222, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта. В случая, както е приел и административния съд, административният орган не е установил наличие на строеж и респ. ползването на строежа преди въвеждането му в експлоатация. Обратното - оспорващият е представил пред първоинстанционния съд убедителни доказателства за това, че процесния по заповед № ДК-23-53/14.05.2008 г. на началника на Столична РДНСК "обект" не съставлява строеж и не подлежи на въвеждане в ескплоатация. Следователно не са били налице основанията за започване на производство по издаването на заповед по реда на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, поради което законосъобразно съдът е отменил заповедта по чл. 222, ал. 1, т. 6 ЗУТ. При липсата на соченото от касатора отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Претенцията на пълномощника на ответниците за присъждане на разноски, предвид изхода на делото се явява основателна, но тъй като договорения по представения Договор за правна защита и съдействие хонорар не е надлежно внесен, претендираните разноски не са направени фактически и не се дължат от касатора, поради което не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,