Решение № 11602 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2009 г.

Решение № 11602 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и чл. 38, ал. 1 ЗДС. Образувано е по жалба на Димитър Василев Василев от с. Момково, община Свиленград, подадена от Елена Милева - адвокат-пълномощник, срещу решение № 13 от 12.01.2009 г. на Министерския съвет, в частта, с която е отчужден за държавна нужда част от имот № 94014, представляващ нива от 4.920 дка, IV категория, находящ се в местността "Каратопрака", землището на с. Момково с ЕКАТТЕ 48979, а на отчуждената част - 0.816 дка, частна собственост, като е определено обезщетение от 1 866 лв. В жалбата са развити оплаквания за неправилно определяне на обезщетението, като се твърди, че то е твърде занижено в сравнение с пазарните цени, действащи в този район По изложените в нея съображения се моли, решението на МС в обжалваната част да бъде изменено в частта за определеното обезщетение. Иска се присъждането на разноски. Ответната страна - МС чрез процесуалния си представител юрисконсулт Тодорова оспорва жалбата. Моли, тя да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Белева, министърът на финансите, чрез юрисконсулт Цветанова и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрисконсулт Люцканова оспорват жалбата. Молят съда, тя да се отхвърли. Юрисконсулт Цветанова претендира за присъжда не разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. От нечетливото копие на нотариален акт, вписан под № 125, том I, дело № 206/2001 г. в Службата по вписванията към Свиленградския районен съд, се установява, че Димитър Василев Василев е собственик на имота, частта от който е отчуждена за държавна нужда, описан в пункт ХIV на договора за покупко-продажба. Към нотариалния акт е приложена и скица на имота. С решение № 13 от 12.01.2009 г. на МС на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС и чл. 60 АПК са отчуждени части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане но обект "Автомагистрала Марица" Оризово-Капитан Андреево, участък "Любимец-Капитан Андреево" от км 89+100 до км 108+260 - дясно платно", намиращи се на територията на област Хасково. Отчуждаването е в съответствие с влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-14-186 но министъра на регионалното развитие и благоустройството от 21.01.2007 г., части от имоти-частна собственост, намиращи се в землището на с. Георги Добрево, община Любимец, с. Момково и гр. Свиленград, община Свиленград, подробно описани в приложение то по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. В приложението към т. 1 от решението на МС на ред 61 е описан имота на жалбоподателя, частта от която се отчуждава и размера на обезщетението. По делото е приложена като доказателство независима експертна оценка на имота, изготвена в изпълнение на отчуждителна процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б ЗДС, възложена от административния орган през м. ноември 2006 г. и извършена от лицензирани оценители на имоти съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС - "Устрем-2005" ЕООД. В обяснителната част на експертната оценка е отразено, че имотите се групират по вид, размер и основни характеристики. Процесният имот е земеделска земя, нива - четвърта категория. По делото е изслушана експертиза, изготвена от вещото лице въз основа на пазарен подход при определяне стойността на обезщетението по сравнителния метод (метод на пазарните аналози). В него вещото лице сочи, че размера на паричното обезщетение е определен чрез изследване на пазара за съответната област и район базиран на събран и обработен обем на информация за сделки със съпоставими имоти. За пазарен аналог не е използвал реално извършени сделки, а е извършил анализ на използваните аналози при изготвяне на оценката, възложена от административния орган, а именно 3 бр. сделки през периода 2000-2006 г., како осреднената цена от тях е 169 лв. Съгласно заключението от трите сделки осреднената цена е 10 пъти по-ниска от определената в обжалваната оценка, поради което и няма как тази цена да бъде надвишена, поради което е потвърдена оспорената оценка, а именно 1 866 лв. за отчуждената част от имота. Заключението е обективно и в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за равностойно парично обезщетение. Размерът на обезщетението е определен в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Заключението е съобразено и с разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС съгласно която, пазарните цени представляват осреднени цени на сделки с имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката от административния орган и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Заключението следва да бъде възприето и поради това, че с него се постига изискването на закона за еднозначно и справедливо парично обезщетяване спрямо всички собственици на имоти, отчуждени в процесното землище. Направеното оспорване на заключението с писмена молба от адвокат Милева съдът не възприема, защото исканото "валидиране" на оценката към дата 17.12.2008 г. е неоснователно. То е в противоречие с § 1а, т. 2 ДР на ЗДС . Според текста на нормата "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко - продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Датата на възлагане на оценката е 22.11.2006 г. и тя е изготвена през месец декември същата година. В § 1а, т. 2 ДР на ЗДС няма изискване за актуализация или "валидиране" на оценката към момента на приключване на устните състезания, поради което искането като неоснователно е оставено без уважение. С оглед на изложеното и при липса на други ангажирани от жалбоподателя доказателства, се налага извода, че така определената оценка в хода на административното производство е правилна, а жалбата като неоснователна и недоказана ще следва да бъде отхвърлена. Искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно, с оглед изхода на оспорването, поради което ще следва да се отхвърли. Направеното искане от процесуалния представител на министъра на финансите за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. То ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК, като жалбоподателят ще следва да заплати на Министерството на финансите разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение от 150 лв., което съдът определя според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г., изм., обн. в ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение