Решение № 13023 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2012 г.

Решение № 13023 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7482/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Меир Исак Васерман, гражданин на държавата Израел, чрез пълномощника си, против решение № 2116 от 21.04.2012 г., постановено по адм. д. № 688/2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ № ХМ-13293/28.12.2011 г. за издаване на разрешение за дългосрочното му пребиваване в Република България. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Меир Исак Васерман, гражданин на Израел, срещу отказ с рег. № ХМ-13293/28.12.2011 г. за издаване на разрешение за дългосрочното му пребиваване в Република България. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че административният орган е направил законосъобразен извод относно липсата на изискуемите по чл. 24г от ЗЧРБ предпоставки за предоставяне на чужденеца на статут на дългосрочно пребиваващ в страната. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 24г, ал. 1 от ЗЧРБ статут на дългосрочно пребиваване се предоставя на чужденец, който е пребивавал законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на 5 години преди подаване на заявлението за разрешаване на дългосрочно пребиваване. След придобиването му статутът на дългосрочно пребиваване е постоянен, доколкото не са възникнали основания за отнемането му по чл. 40 от същия закон. Законодателят е регламентирал, че периодите на отсъствие от територията на Република България не прекъсват периода, посочен в ал. 1, и се отчитат при изчисляването му, когато са под 6 последователни месеца и не надхвърлят общо 10 месеца за петгодишния период. В случая е безспорно, че касаторът е чужденец по смисъла на чл. 2 от ЗЧРБ, който е в страната със статут на продължително пребиваващ, съгласно издадените му разрешения, посочени в удостоверение № 51 от 24.01.2011 г. През последните пет години, считано от датата на подаване на молбата на Васерман от 30.08.2011 г., лицето е отсъствало от страната 775 дни или около 26 месеца, т. е. повече от две години. При изчисляване на периода на пребиваване административния орган е съобразил нормата на чл. 24г, ал. 4 от ЗЧРБ. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, като е съобразил относимите към спора доказателства- справка от автоматизираните информационни системи на МВР, рег. № ХВ-1047/16.02.2012 г. на директора на Дирекция "Миграция". Въз основа на представените по преписката доказателства е достигнал до правилния извод за законосъобразност на постановения отказ. Изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на административния акт повтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания, които са анализирани в мотивите на постановеното решение. Неоснователен е касационният довод, че спрямо чужденеца не следва да се отчитат отсъствията от страната, през които той е бил в друга държава-член на Европейския съюз, след 1.01.2007 г. Разпоредбата на чл. 24г, ал. 1 от ЗЧРБ изисква пребиваването да е законно и без прекъсване на територията на Република България и не обвързва това пребиваване с изключения. Този извод се налага и по аргумент от разпоредбата на чл. 24д, ал. 1 от ЗЧРБ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд не е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Представената от административния орган автоматизирана справка за броя на влизанията и излизанията на чужденеца в и от територията на Република България е надлежно писмено доказателство, удостоверяващо обективираните в него обстоятелства. На жалбоподателя е дадена възможност както да се запознае с представените от органа доказателства. Издателят на административния акт е поддържал, че това е документът, обективиращ данните от автоматизираните информационни системи на МВР (ползвани от всички негови поделения). Жалбоподателят нито го е оспорил, нито е навел твърдения за друг начин на удостоверяване фактите на влизане и излизане на чуждите граждани от страната, нито е проявил процесуална активност при събирането на доказателства. Напротив, по делото не се оспорват удостоверените от административния орган факти за броя на влизанията и излизанията на чужденеца от територията на Република България. Ето защо, като е отхвърлил жалбата на Меир Исак Васерман, Административен съд - София град е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,