Решение № 10323 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2016 г.

Решение № 10323 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба З. С. П., срещу Решение № 1186/10.06.2016 г., постановено по адм. д. № 2986/2015 г., по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 15РД09-437/09.10.2015 г., на кмета на Район "Северен" - О. П.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на район "Северен" - община П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на З. С. П. срещу Заповед № 15РД09-437/09.10.2015 г., на кмета на Район "Северен" - О. П., с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: "Приобщена тераса към дневна на апартамент № 1, ет. ..., находящ се в УПИ XXI-224, кв. 154 по плана на кв. "Северно от панаирни палати", ПИ 507.224 по кадастралната карта на град П." с административен адрес ул. "Г. Б." .№..., град П.. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. За да достигне до този резултат, съдът е изложил мотиви, че с извършеното преустройство се променя предназначението на помещенията, като същото не попада в изброените в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.) изключения, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Съдът е приел, че с оглед липсата на представени по делото доказателства за времето на извършване на строежа и липсата на данни за подаване на заявление за узаконяване от собственика, строежът не е й търпим, поради което е отхвърлил подадената срещу административния акт жалба. Решението е неправилно. От данните по делото безспорно е установено, че преустройството се изразява в запазване на старото "остъкление" с винкел на терасата на апартамента, извършено от предишния собственик. От вътрешната страна на остъклението е изградена стена от итонг и поставен прозорец от ПВЦ дограма, а съществуващата дограма към дневната е премахната и по този начин терасата е приобщена към дневната, като подпрозоречната стена е запазена. Тези обстоятелства не са спорни между страните. С касационната жалба се оспорва правният извод на съда, че за изграденото е нужно издаване на разрешение за строеж. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативен акт № 36/15.09.2015 г, послужил като фактическо основание за издаване на процесната заповед, противоречат на останалите доказателства по делото и на заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Направените от съда въз основа на тези констатации правни изводи не се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, в приложимата в случая редакция, не се изисква разрешение за строеж при вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности, като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. От данните по делото и заключението на вещото лице е видно, че остъкляването попада изцяло в имота, собственост на жалбоподателя, като с него не се променя застроената площ на самостоятелния обект и не се завзема площ от общите части на сградата. Изпълненото не променя и височината на сградата, поради което в случая не може да се касае и за надстрояване. Според вещото лице и представеното конструктивно становище, изграденото не засяга носещите елементи на конструкцията на жилищната сграда, тъй като не са изграждани стоманобетонни колони или греди, като не се променят и параметрите на основните конструктивни елементи. С остъкляването не се променя и предназначението на самостоятелния обект. В настоящия случай, с оглед несъответствието на описания в заповедта незаконен строеж и представените по делото доказателства, следва да се приеме, че изпълненото от касатора представлява вътрешно преустройство попада сред дейностите посочени в чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, тъй като с него не е засегната конструкцията на сграда, не са премахнати или преместени съществуващи зидове, засягащи конструкцията на сградата, като не са променяни предназначението на помещенията и натоварванията в тях. С извършеното преустройство не е променено предназначението на жилището като такова, доколкото с изменението на начина на ползване на части от жилището не се променя неговото предназначение. Отделните помещения на жилището не представляват отделни кадастрални единици и съответно нямат самостоятелни идентификационни кодове. Процесното вътрешно преустройство на съществуващ жилищен обект, обективирано в остъкляването на терасата, вътре в обема на самостоятелния обект, попада в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Ето защо всички предпоставки на посочената разпоредба са изпълнени и водят до извод за липсата на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ само на това основание, поради което съдът е следвало да отмени обжалвания административния акт като издаден при липсата на материалните предпоставки за това. Следва да се отбележи и обстоятелството, че към настоящия момент разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ (изм. ДВ бр. 101 от 2015 г.) не изисква издаване на разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. Освен това, в обжалваната заповед липсва посочване на конкретното правно основание, което според административния орган, характеризира строежът като незаконен. В заповедта е посочено, че изграденото представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, която разпоредба съдържа 6 точки, като не е конкретизирано, дали същият е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план или е без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж или е изграден при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и т. н., като конкретното посочване в заповедта на нарушената правна норма, която е и основание за издаване на заповедта е от особено важно значение за законосъобразността на административния акт. Отделно от изложеното, при издаване на заповедта по чл. 225 от ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. Противно на изложеното в обстоятелствената част на административния акт "Приобщена тераса към дневна на апартамент № 1" не е установено, предвид което, следва да се направи правен извод за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В издадената заповед липсва точно описание на строежа, определен като незаконен. Направените констатации относно обема на строителството, описанието на процесната тераса, която е приобщена към апартамента, както и на материалите, с които е извършено не са еднозначно изразени в съставения акт, което е пречка за пораждането на целените със заповедта последици. Незаконният строеж е описан като приобщаване на тераса към апартамент, но нито в заповедта, нито в констативния акт не е разграничено дали на премахване подлежи цялата тераса, или само остъклената й част, или само стената от итонг и поставения нов прозорец, не са посочени никакви размери на подлежащата на премахване конструкция или на част от нея. Липсата на безпротиворечиво индивидуализиран обект, който подлежи на премахване, с вид и размери, е пречка за пораждането на целените със заповедта последици - премахване на незаконния строеж. С оглед горното и предвид постановяването на съдебното решение на Административен съд П. при неправилно приложение на материалния закон, последното като неправилно ще следва да бъде отменено като се постанови ново, с което заповед № 15РД09-437/09.10.2015 г. на кмета на район "Северен" - община П. да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на касатора ще следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер общо на 135.00 лева, представляващи 10.00 лева държавна такса за образуване на делото пред първата инстанция и 5.00 лева за касационната и 120.00 лева заплатен депозит за изготвяне на съдебно-техническата експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,