Решение № 13054 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 1522/05.04.2024 г., постановено по административно дело 1053/2023 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменено негово уведомително писмо / УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с 02 - 260 - 6500/2197 от 28.06.2023 г. /според диспозитива на решението, според УП 02 - 260 - 6500/2197#9/ и е изпратена преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на Т. Й. Г. за кампания 2020 в едномесечен срок със задължителни указания. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба - Т. Й. Г., жив. в [населено място], общ. Стамболово, обл. Хасково, чрез процесуален представител в писмена молба, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е основателна по оплакването за допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми от АС. АС, за да постанови обжалваното решение е приел, че УП е издадено от компетентен орган, в писмена форма и съдържа изискуемите от чл.59 АПК реквизити. АС е посочил, че според мотивите на УП два от имотите с обща площ 1,12 ха са недопустими поради това, че са извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г., одобрен със заповед РД 09 -155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието и храните, но административният орган не е представил доказателства за това обстоятелство, за което тежестта на доказване пада върху него. АС е дал и указания, че от значение е и дали имотите са били извън или в този специализиран слой и към момента на постановяване на оспореното УП. Видно от протокола от открито съдебно заседание от 09.01.2024 г. по делото / л.94/ е изискано за прилагане към настоящето дело адм. дело 287/2022 г. по описа на АС - Хасково с мотиви, че пълната административна преписка се намира по него. Делото е приложено фактически, както и с определение от 05.03.2024 г., без да се приемат доказателствата по него, въпреки че съдът е посочил в предходното заседание, че те са част от преписката. В приложеното дело на л.125 - л.131 и на л.138 - л.145 се намират доказателства, ангажирани от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ в подкрепа на твърдението му, че двата имота са извън утвърдения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г., която е относимата кампания към оспорения административен акт и последващите заповеди за следващи кампании нямат отношение към допустимостта на имотите за подпомагане за кампания 2020 г. АС не е обсъдил представените по приложеното адм. дело 287/2022 г. заповед 09 -155/23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, писмо изх. 10 -310/16.03.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите и писмо изх. 11-516/31.10.2022 г. на директор на дирекция ИЗП в МЗ с приложения към него, които административният орган е представил за доказване на фактическите и правни основания на акта си. Като не е приел така приобщените доказателства и не ги е обсъдил в мотивите си АС е нарушил правото на защита на касационния жалбоподател и е изготвил мотиви, неотговарящи на изискванията на чл.172а, ал.2 АПК относно установяване на фактите по делото. Допуснатите съществени процесуални нарушения са основание за отмяна на решението като неправилно и връщане на делото за нова разглеждане от друг състав на АС, при което да бъдат надлежно приети доказателствата по приложеното дело и обсъдени в мотивите на съдебното решение. По направените искания по разноските за настоящата инстанция следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 АПК, като вземе предвид изхода на делото по същество на спора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение