Решение № 10955 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13859/2018 г.

Решение № 10955 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13859/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на В. В., чрез пълномощника му адв. П. В. срещу заповед № 8121 К-8332 от 03 август 2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 204, т. 1 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3 от същия, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 12 от цитирания закон, на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на държавен служител в Областна дирекция на МВР – П. за срок от една година. В жалбата се релевират оплаквания за неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди се, че наложеното на служителя дисциплинарно наказание "порицание" е незаконосъобразно, без наличието на вина и извършването на каквито и да е незаконосъобразни и несъобразени със службата му действия или бездействия от негова страна. Също така сочи нарушение на правото на защита на държавния служител във фазата на дисциплинарното производство. Моли се за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрисконсулт Райкова оспорва жалбата като неоснователна, като изтъква, че не са налице, сочените в нея, отменителни основания. Извършеното дисциплинарно нарушение от страна на комисар Василев е безспорно доказано в хода на проведеното дисциплинарно производство, както и от изслушаните, и неоспорени устни свидетелски показания пред настоящата съдебна инстанция. Моли жалбата да се отхвърли и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерство на вътрешните работи. Изразява становище за прекомерност на претендирания размер на адвокатския хонорар на адв. П. В.. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и направи проверка, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, на законосъобразността на оспорения административен акт и на посочените в жалбата основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, приема за установени следните обстоятелства по делото: От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че със заповед № 8121 К-8332 от 03 август 2018 г. на министъра на вътрешните работи, на осн. чл. 204, т. 1 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3 от същия, чл. 194, ал. 2, т. 4 (неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР – т. 67) от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 12 от цитирания закон- (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР), е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на комисар В. В. – началник отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – П. за срок от една година. Със същата заповед жалбоподателят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагане на дисциплинарното наказание "порицание" в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена на служителя срещу подпис на 07 август 2018 г. За да издаде обжалваната заповед, дисциплинарно наказващият орган е разпоредил със заповед № 81213-348 от 02 април 2018 г. да се извърши проверка в ОД на МВР – П. като е посочил поименно състава на назначената от него комисия. На същата е възложено да разгледа изнесените данни в сигнал вх. № 812102-656 от 13 март 2018 г. на П. К., служител в група "Териториална полиция" към сектор "Охранителна полиция" на 01 РУ на ОД на МВР – П., за нарушаване на етичните правила и неправомерните действия на началник отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – П. – В. В.. Впоследствие заповедта за извършване на проверката е изменена и допълнена със заповед № 8121 К-5945 от 26 април 2018 г. и заповед № 8121 К-6336 от 15 май 2018 г., и двете на същия ресорен министър, с които жалбоподателят се е запознал съответно на 11 май 2018 г. и на 21 май 2018 г. Служителят е депозирал писмени обяснения във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство. Резултатите от проведеното дисциплинарно производство са обективирани в справка рег. № 4575 р-2254 от 15 юни 2018 г., по описа на дирекция "Инспекторат" – МВР, с която Василев се е запознал на 31 юли 2018 г., както и с правото да даде допълнителни обяснения или възражения в 24-часов срок. Към справката е приложено особено мнение от един от членовете на нарочната комисия, а служителят се е запознал на с тях на същата дата. На 01 август 2018 г. Василев е депозирал писмените си възражения във връзка с констатациите в справката, които са приети и обсъдени от дисциплинарно наказващия орган преди да издаде оспорената заповед за наложеното му дисциплинарно наказание "порицание". Посочено е, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства по безспорен начин е установено, че през месец декември 2017 г. в гр. П., в сградата на ОД на МВР – П. и извън нея комисар Василев е осъществявал "психически тормоз" над младши полицейски инспектор П. К., като многократно е отправял неоснователни забележки по отношение на нея-външния й вид, униформата й, както и че носи косата си вързана, въпреки че с оглед действащата Наредба № 8121 з-1010 от 24 август 2015 г. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в МВР, няма такова изискване. В края на същия месец, във връзка с отправени забележки за външния вид служителката, комисар Василев е разпоредил на два пъти в един и същи ден извършването на преглед на униформеното й облекло, въпреки че първият път не е установено нарушение, й е разпоредил да се яви в кабинета му сама за повторен преглед на "четири очи". Тогава е провел телефонен разговор, в който е търсил начин да й осигури дамска шапка и канадка, като по време на разговора е използвал обидни думи и описания на Кирилова, което е посочено, че при съобразяване параграф 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр., граничи със сексуален тормоз. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, формира следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваната заповед е издадена от административен орган, в рамките на предоставената му с чл. 204, т. 1 от ЗМВР компетентност да налага дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР. Спазена е писмената форма при издаване на оспорения акт и в него изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Предвид разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, в него са отразени данни за времето, мястото и обстоятелствата, въз основа на които е извършено дисциплинарното нарушение и доказателствата, въз основа на които същото е установено. Оспореният акт е връчен е на жалбоподателя срещу подпис на 07 август 2018 г., собственоръчно положен от комисар Василев, в съответствие с чл. 210, ал. 2 от ЗМВР. Също така е е в рамките на установените в чл. 195 от ЗМВР, преклузивни срокове и при спазване нормата на чл. 196 от ЗМВР. От изложеното следва, че атакуваната заповед е издадена в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимото материално право. Видно от по-горе описаните факти безспорно е установено в хода на административното производство, че жалбоподателят през месец декември 2017 г. в гр. П., в сградата на ОД на МВР – П. и извън е осъществявал "психически тормоз" над младши полицейски инспектор П. К., изразяващ се в словесно изразяване и многократно отправяне на забележки по отношение на външния й вид и извършване на прегледи на униформеното й облекло, включително и при проведени разговори само между двамата, с цел да се накърни нейното достойнство и създаване на унизителна и обидна среда за Кирилова. От събраните писмени и гласни доказателства по делото следва непротиворечиво, че действията на комисар Василев съставляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 (неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР – т. 67) от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 12 от цитирания закон-(нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР). Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Това означава, че всеки държавен служител отговаря лично за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на задължения, произтичащи от служебното правоотношение, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя. При така установеното от фактическа страна съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че с действията си инспектор Василев е нарушил чл. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно която дейността на държавните служители се осъществява при спазване на етичния принцип на поведение, според който в отношенията между държаните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 4,. т 4 от ЗМВР, за което правилно на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е законосъобразна и като такова не страда от релевираните в жалбата доводи за нейната отмяна. Дисциплинарно налазващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства, включително цялостната дейност на служителя в системата на МВР, последиците от деянието и като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание е съставомерно на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Деянието е извършено умишлено и обстоятелствата, при които е извършено е от ръководен служител спрямо служител на изпълнителска длъжност, поради което правилно министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарното наказанието "порицание" за максимален срок от една година. С оглед изложеното, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Същата е законосъобразна, поради което предявеното оспорване по отношение на нея следва да бъде отхвърлено. При този изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция следва да бъде уважено, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в относимата й редакция от 24 януари 2017 г., с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела, в размер на 100, 00 лв. (сто лева). Тази сума следва да бъде възложена в тежест на В. В.. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,