Решение № 9537 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 833/2018 г.

Решение № 9537 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 833/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Миграция" при СДВР, против Решение № 7008/24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 11037/2017 г., по описа на административен съд С. - град, с което е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № 5392 ПАМ - 1534/15.09.2017 г., с която е наредено принудително настаняване на М. Н., гражданин на И. Р. А., в специален дом за временно настаняване на чужденци. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. О. М. Н., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административен съд С. - град е отменил като незаконосъобразна Заповед № 5392 ПАМ - 1534/15.09.2017 г., издадена от началник сектор "Миграция" при СДВР, с която е наредено принудително настаняване на М. Н., гражданин на И. Р. А., в специален дом за временно настаняване на чужденци. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваната заповед е несъобразена с материалния закон. Административният орган е следвало да прецени налице ли са условията по чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 - дали, спрямо този гражданин може ефективно да се приложи по - лека принудителна мярка, а ако това не се окаже възможно - да определи дали продължава да съществува опасност въпросното лице да се укрие. Без съобразяването на тези обстоятелство, не може да се постанови принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци. Решението е неправилно. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б.. В случая са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 от същия закон, неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на каквито и да са документи за самоличност, преминаване на границата на страната не по установения за това ред, както и съществуващата опасност от укриването му. При точно установената фактическа обстановка, необоснован е изводът за незаконосъобразно упражнени правомощия на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в специален дом за временно настаняване на чужденци. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директивата, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Оспореният пред съда акт има действие до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане, тъй като съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд С. - град следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон и вместо него постановено друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. При този краен извод в полза на СДВР следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции в размер на общо 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение