Решение № 15626 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2020 г.

Решение № 15626 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Иванов срещу Решение № 542/16.06.2020 г. на Административен съд София-област (АССО) постановено по административно дело № 293/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Иванов срещу Заповед № 8121 к-665/31.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът обжалва съдебното решение като счита, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано, като в правните му изводи липсвала аргументация свързана с изложеното в подадената жалба. Не е отчетено и нарушението на чл. 195, ал. 2 ЗМВР по отношение на срока за наказване, като неправилно съдът е приел, че срокът за издаване на заповедта се изчислява считано от 18.12.2019 г. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго по същество, с което се отмени оспорваната заповед. Претендира разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Тодорова и адв. Делчева. Ответникът по касация – Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от юрк. Пиперкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССО е била Заповед № 8121 к-665/31.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 във връзка с т. 15, т. 19, т. 20, т. 28 буква "а" от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичния кодекс), чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), на М. Иванов – разузнавач ІV степен в 01 група "Престъпления против личността" на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" в Шесто районно управление (06 РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи (МВР). Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е, че със Заповед № 8121 К-228/11.01.2019 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор М. Иванов затова, че на 19.12.2018 г. в гр. София е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, като е управлявал лек автомобил "Пежо", модел 206 с [регистрационен номер], като поставените регистрационни табели с цитирания номер са издадени за друг лек автомобил от същата марка и модел. Определен е дисциплинарно разследващ орган. Заповедта е връчена на Иванов на 07.02.2019 г. Със Заповед № 8121 К-9280/14.05.2019 г. и със Заповед № 8121 К-11458/02.08.2019 г. е удължен срокът за провеждане на дисциплинарното производство. От сведение от М. Караджов - разузнавач в сектор 01, отдел 02 ДВС-МВР, сведение от И. Младенов, разузнавач в сектор 01, отдел 02 ДВС–МВР и от Сведение от главен инспектор Р. Александрова, началник на сектор 01, отдел 02 ДВС-МВР е установено, че при оперативно издирвателни мероприятия е постъпила информация, че Иванов си служи с контролни знаци, издадени за друго МПС – престъпление по чл. 345 НК. На 19.12.2018 г. Иванов е спрян за проверка с управлявания от него автомобил "Пежо" 206 рег. [рег. номер на МПС] и е установено, че номера на рамата не съответства на номера на регистрационните табели на автомобила. Уведомен е следствения отдел на СГП и е образувано досъдебно производство. На 04.07.2019 г. на Иванов е връчена покана за даване на писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство. В сведение М. Иванов, е посочил, че е закупил лек автомобил "Пежо" 206 с рег. [рег. номер на МПС] през 2013 г., автомобила бил в лошо състояние и помолил баща му да го ремонтира. През пролетта на 2017 г. закупил друг лек автомобил "Пежо" 206 за части и го оставил на баща му, за да взема части от него. Лятото на 2017 г. бил на море и след като се върнал отишъл да си вземе колата. Сочи, че баща му и дядо му не са му казали какви части са сменяли. В последствие, след като бил задържан разбрал, че всъщност са поставили части от лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС] на автомобила, който купил за части, в това число и регистрационните табели. В хода на дисциплинарното производство са снети сведения от бащата на Иванов – В. Иванов. В същото се сочи, че без знанието на М. баща му и дядо му са поставили регистрационните табели на автомобила, закупен за части. Заявява, че всички ремонтни дейности по двата автомобила е извършил без знанието на М. и в негово отсъствие. От определената дисциплинарна комисия е изготвена обобщена справка с рег. № 230 р-44129 от 02.12.2019 г. и становище рег. № 230 р-46166/17.12.2019 г. Предложено е на министъра на вътрешните работи да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на Иванов за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Обобщената справка е връчена на Иванов на 16.12.2019 г. На 17.12.2019 г. М. Иванов е подал възражение срещу обобщената справка на дисциплинарната комисия. Към дисциплинарната преписка са приложени протоколи за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 25.09.2018 г. и 21.09.2017 г., сведения от Л. Илиев, Ч. Данов и Е. Иванов, с които се потвърждава истинността на протокол № 17384554 от 25.09.2018 г. и че при ГТП не са установени несъответствия. От постановление от 19.02.2019 г. на прокурор при СРП е установено, че срещу Иванов е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 1 НК. По делото е приложено и постановление за привличане като обвиняем на М. Иванов. От Кадрова справка на М. Иванов е установено, че той е награждаван многократно и няма наложени дисциплинарни наказания. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 ЗМВР, тъй като жалбоподателят (сега касационен жалбоподател) е заемал изпълнителска длъжност. Правилен е изводът му, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че този извод на съда е неправилен, тъй като в заповедта липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят (касатор в настоящото производство), е индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. От изложеното в мотивите на оспорваната заповед и в обобщената справка безпротиворечиво се извежда извод, че Иванов е имал поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретните нарушени разпоредби на Етичния кодекс са посочени в заповедта. Неоснователно касационният жалбоподател сочи, че липсва аргументация на база на какви критерии ДНО е стигнал до извода, че той е извършил тежко нарушение, а не нарушение, за което следва да се наложи дисциплинарното наказание "порицание" – чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Описаните в заповедта фактически обстоятелства са свързани с нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, с които е уронен престижа на службата, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание "уволнение". Неоснователно се твърди, че нямало доказателства за уронване на престижа. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая деянието, за което е ангажирана отговорността на Иванов е станало достояние на органите на досъдебното производство и е възможно да е станало или да стане достояние и на други лица, като то безспорно е от такова естество, че се отразява негативно върху авторитета на МВР като институция. Съдът е извършил точна преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал и е достигнал до правно издържан извод, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Правилни са изводите му относно посоченото, че нарушението по чл. 67 ЗМВР не попада в хипотезата на тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Правилно е приел, че това обстоятелство не води до незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като по делото безспорно са установени нарушения на етичните правила регламентирани в т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, буква "а" от Етичния кодекс. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е отчел, че правото на защита на наказаното лице е нарушено. Деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя е ясно описано. Видно от отразеното в Заповед № 8121 К-228/11.01.2019 г. за образуване на дисциплинарното производство, връчена на Иванов на 07.02.2019 г., на служителя са разяснени правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР, вкл. да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. От тази възможност Иванов не се е възползвал, не е поискал и възможност да ангажира адвокат. Спазено е изискването на чл. 207, ал. 6 ЗМВР. Касационният жалбоподател е поканен да се запознае с обобщената справка рег. № 230 р-44129/02.12.2019 г. и материалите от проведеното дисциплинарно производство. Иванов е депозирал възражение, в което е изразил становището си относно констатациите на дисциплинарната комисия. Не е направено възражение, че не се е запознал с материалите от дисциплинарната преписка. Правилен е изводът на съда, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано от събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Членовете на дисциплинарната комисия са се запознали със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като констатациите им са отразени в съставените протоколи. Спазено е изискването на чл. 207, ал. 3 ЗМВР. Правилен е и изводът на решаващия съд, че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че този срок не е спазен. Чл. 195, ал. 2 ЗМВР изрично посочва сроковете, в които се налага дисциплинарното наказание за тежко дисциплинарно нарушение - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Чл. 196 ЗМВР определя, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от дисциплинарното производство, в изпълнение на чл. 55 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, са постъпили при ДНО на 18.12.2019 г., видно от писмо рег. № 230 р-46336/18.12.2019 г., като считано от тази дата заповедта е издадена в срок. Не намира опора в приложимия закон становището на касационния жалбоподател, че срокът за ДНО тече най-късно от 11.01.2019 г., когато е издал заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител – чл. 205, ал. 1 ЗМВР. Към 11.01.2019 г. е имало само данни за извършено дисциплинарно нарушение и неговия извършител, което е достатъчно за образуване на дисциплинарно производство, но не и за налагане на дисциплинарно наказание на лицето, за което има данни, че е извършило дисциплинарно нарушение. С оглед предвиденото в чл. 196, ал. 2 ЗМВР, срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР тече от 18.12.2019 г., както правилно е приел и решаващият съд. Това е датата, на която дисциплинарното нарушение е установено. Обжалваното решение е съответно на материалния закон. Дисциплинарната отговорност на М. Иванов е ангажирана за това, че същият от обективна и субективна страна е осъществил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което законодателят е предвидил налагане на най-тежкото дисциплинарно нарушение "уволнение". Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се установи такова поведение на лицето, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител представлява. Правилно съдът, въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, е установил, че на 19.12.2018 г. в гр. София е Иванов е управлявал лек автомобил "Пежо", модел 206 с [регистрационен номер] като поставените регистрационни табели с цитирания номер са издадени за друг лек автомобил от същата марка и модел, който не е регистриран в Република България по съответния ред. Поведението на Петров, нарушава етичните правила за поведение посочени в оспорваната заповед и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Нарушаването на закона от лица, които следва да следят за неговото спазване, несъмнено води до уронване престижа на службата. Посочените и цитирани в административния акт конкретни норми от Етичния кодекс, обсъдени в контекста на извършеното нарушение сочат, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Спазено е изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, противно на изложеното в касационната жалба. В заповедта са изложени обосновани и законосъобразни мотиви за тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината. Отчетено е и цялостното поведение на служителя съпоставено с тежестта на установеното дисциплинарно нарушение. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния акт не са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, вкл. е посочил, кои свидетелски показания кредитира и защо. Решението не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични, взаимосвързани и се базират на анализ на събраните по делото доказателства. Конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са посочени от касационния жалбоподател, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не дължи служебна проверка за допускането на такива. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.