Решение № 2564 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8571/2020 г.

Решение № 2564 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8571/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) – гр. Хасково против решение № 155 от 14.05.2020 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. дело № 853/2019 г., с което е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0.0.2678/3/01/04/01 от 19.09.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Хасково, и преписката е изпратена на директора на ОД на ДФЗ – гр. Пловдив за произнасяне по заявката за второ плащане на С. Стайков по Договор № 13/06/1/0.0.2678 от 08.03.2016 г. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че АУПДВ правилно е издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Хасково, на когото са надлежно делегирани правомощия да издава актове от вида на процесния. В подкрепа на твърденията си се позовава на приложената по делото заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, и разпоредбата на чл. 44 от Устройствения правилник (УП) на ДФЗ съгласно които, функциите във връзка с финансирането на проекти по ПРСР са възложени на определен брой областни дирекции на ДФЗ, които са изброени изрично, между които е и ОД – Хасково. По подробно изложени в жалбата доводи, претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. При условията на евентуалност на съдебния акт, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – С. Стайков, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждането на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанциония съд е бил АУПДВ № 13/06/1/0.0.2678/3/01/04/01 от 19.09.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - гр. Хасково, с който на С. Стайков е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 13/06/1/0.0.2678 от 08.03.2016 г. по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" по мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) /2014-2020 г. / и е определено публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., ведно със съответната лихва, получено като първо плащане по цитирания по-горе договор. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: На 24.07.2015 г. С. Стайков е подал пред ОД на ДФЗ - Пазарджик заявление за подпомагане с УИН № 13/06/1/0.0.2678 с приложен бизнес план. След извършване на необходимите проверки със заповед № 03-130-РД/22 от 22.02.2016 г. на вр. ид. директор на ОД на ДФЗ - Пазарджик е прието, че подпомагането е допустимо. На 08.03.2016 г. е сключен Договор № 13/06/1/0.0.2678 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 895 лв. Във вр. със сключения договор между страните са подписани Анекс № 1/10.12.2017 г. и Анекс № 2/05.06.2018 г. Както договора, така и двата анекса са подписани от директора на ОД на ДФЗ – гр. Пазарджик. Във връзка с извършено преместване на стопанството от с. Исперихово, общ. Брацигово, обл. Пазарджик в с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора и подадена заявка за второ плащане пред ОД на ДФЗ – Хасково, с писмо УН № 13/06/1/0.0.2678/3/01/22/01 директорът на ОД на ДФЗ – Хасково е уведомил бенефициера, че открива производство по издаване на АУПДВ. Като основание е посочено неспазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 4 от Договора и чл. 33, ал. 2, чл. 38, ал. 1, т. 20, чл. 46, т. 16 и чл. 45, т. 6 от Наредба № 14/28.05.2015 г. В предвидения от закона срок, жалбоподателя е депозирал писмени възражения, които не са уважени от административния орган и е издаден процесният АУПДВ № 13/06/1/0.0.2678/3/01/04/01 от 19.09.2019 г. от директора на ОД на ДФЗ - гр. Хасково. При тази фактическа установеност, първоинстанционият съд е обосновал извод, че оспореният АУПДВ е нищожен, поради издаването му от териториално некомпетентен административен орган. Съдът е анализирал приложените в административната преписка писмени доказателства, като е приел, че заявлението за финансиране на С. Стайков е било прието, обработено и приключено в ОД на ДФЗ – гр. Пазарджик. Първостепенният съд се е позовал на приложената по делото заповед № 0 З-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно която директора на ОД на ДФЗ – Пловдив са делегирани правомощия да издава съответните актове на бенефициенти и ползватели, подали заявление в областни дирекции Пловдив и Пазарджик на ДФ "Земеделие", а на директора на ОД на ДФЗ – гр. Хасково, да издава съответните актове на бенефициенти и ползватели подали заявления в областни дирекции Стара Загора и Хасково. В тази връзка и независимо от обстоятелството, че досието на ползвателя е било изпратено в ОД на ДФЗ –Хасково, поради преместване на стопанството му, и там е подадена заявката за второ плащане, съдът е счел, че директора на ОД на ДФЗ - Хасково не е бил териториално компетентен. Посочил е, че компетенцията за издаване на АУПДВ е зависима от мястото на подаване на заявлението, а не по местонахождението на стопанството. В заключение е изложил мотиви, че след като директора на ОД на ДФЗ - Хасково е установил предпоставките за издаване на АУПДВ, то е следвало преписката да бъде изпратена на компетентния за това орган – директора на ОД на ДФЗ – Пловдив. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изискването за действителност е основен критерий за законосъобразност на всеки административен акт и обуславя неговото правно действие. Затова и сред основанията за оспорване на административните актове по чл. 146 от АПК, респ. чл. 160, ал. 2 от ДОПК, на първо място е посочено липсата на компетентност. При липса на такава компетентност /по степен, по място, по време или по предмет/, актът би бил недействителен, т. е нищожен. Поради това и разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК вменява на съда задължението служебно да извършва проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и преценка за валидност, свързана с компетентността на издателя му. Спорният въпрос по делото касае наличието на териториална компетентност на органа, издал акта. Настоящият съдебен състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционният съд, че оспореният АУПДВ е издаден от териториално некомпетентен орган. Неоснователни са твърденията на касатора, че няма как директора на ОД на ДФЗ – Пловдив да се произнесе по подадената заявка за второ плащане пред директора на ОД на ДФЗ - Хасково. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от АПК, когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации. В тази връзка, съдът правилно е приел, че след като е получил заявлението за второ плащане и е установил предпоставките за издаване на АУПДВ, то директорът на ОД на ДФЗ – гр. Хасково е следвало да изпрати преписката на компетентния за това орган – директора на ОД на ДФЗ – гр. Пловдив. Съгласно приложената по делото заповед № 0 З-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, компетентността за издаване на АУПДВ или РФК се определя спрямо мястото на подаване на първоначалното заявление за подпомагане, а не по местонахождението на стопанството. Правилни са твърденията на касатора, че директора на ОД на ДФЗ – Хасково притежава материална компетентност да издава съответните актове предвид разпоредбата на чл. 44 от УП на ДФЗ и цитираната по горе заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", но само и единствено по отношение на подадени заявления за подпомагане в областни дирекции Хасково и Стара Загора на ДФ "Земеделие". Видно от материалите по делото, заявлението на С. Стайков е било подадено, прието, обработено и приключено в ОД на ДФЗ – Пазарджик, с оглед на което е обоснован правилен извод за липса на териториална компетентност на органа. Действително, преместването на стопанството на бенефициера от една област в друга, не е често срещан случай в практиката, но първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че цитираната по горе заповед, не може да бъде тълкувана разширително. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за допусната непрецизност в издадената заповед за делегиране, тъй като в същата ясно и точно са разписани пределите на делегираните правомощия. В конкретния случай липсата на териториална компетентност на директора на ОД на ДФЗ – гр. Хасково обуслява нищожност на издадения АУПДВ, която правилно и обосновано е прогласена от първоинстанционния съд. За пълнота следва да се посочи, че цитираната от касационния жалбоподател практика е неотносима към териториалната компетентност на органа, а касае материалната му компетентност, по отношение на която няма спор по делото. С оглед на гореизложеното, решението на Административен съд – Стара Загора, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение