Решение № 341 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1830/2007 г.

Решение № 341 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1830/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Г. С. И., чрез пълномощника му адв. М, срещу решение № 229 от 12.02.2007 г. по гр. д. № 580/2005 г. на Врачанския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците Х. Г. П., Т. М. П. и М. Г. М. молят жалбата да бъде оставена без уважение по съображения в писмена защита и претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Врачанският окръжен съд е оставил в сила решението от 25.05.2005 г. по гр. д. № 47/2005 г. на Мездренския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Г. С. И. против Г. И. Й., починал в хода на въззивното производство и заместен от наследниците му Х. Г. П. и М. Г. М., Х. Г. П. и Т. М. П. за ревандикация на % ид. ч. от парцел **** пл. № 194 кв. 20 по плана на с. Лик с площ 720 кв. м., заедно с двуетажна масивна жилищна сграда и селскостопанска постройка, и парцел **** пл. № 194 кв. 20 по плана на с. Лик с площ 660 кв. м., за отмяна на нот. акт № 136, т. II нот. д. № 733/1993 г., с който Г. Й. е признат за собственик на същите имоти на основание давностно владение, и отмяна на нот. акт № 144, т. II нот. д. № 1634/1999 г., с който Г. Й. е продал имотите на Х. П. и Т. П. Въззивният съд е взел предвид, че с влязло в сила на 26.05.2004 г. решение по гр. д. № 528/2001 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр. д. № 498/2000 г. на Мездренския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Г. С. И. и И. С. И. /починал и оставил за свой единствен законен наследник първия ищец/ против Г. И. Й. и други лица за делба на имотите- предмет и на настоящия иск за собственост. Прието е, че съсобственост не е налице, а носител на правото на собственост е Г. Й., на когото общата наследодателка на страните М с публично нотариално завещание № 4/1955 г. е завещала % ид. част от тези имоти, а останалата % ид. част на ищците, и след 1980 г. Г. Й. е завладял целите имоти като свои собствени, продължил е да ги владее явно и спокойно в продължение на 20 години, поради което е придобил частите на останалите сънаследници по давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Въззивният съд е приел, че щом като със сила на присъдено нещо въпросът за собствеността е решен, същият не може да се пререшава по последващия иск за собственост. Предвид отреченото право на ищеца първата предпоставка по чл. 108 ЗС не е налице, което обуславя неоснователността на иска за собственост. От това следва и неоснователността на искането за отмяна на констативния нотариален акт № 136, т. II, нот. д. № 733/1993 г., с който Г. Й. е признат за собственик на процесните имоти. По последният иск съдът е изложил съображения, че в случая липсва съсобственост, а и при наличие на такава нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не води до нищожност на сделката с нотариален акт № 144, т. II нот. д. № 1634/1999 г., а само до възможност за изкупуване на дела на съсобственика - прехвърлител от другия съсобственик, при което последният замества трето лице - приобретател по сделката. Въззивният съд е приел, че не е налице нарушение на чл. 471, ал. 1 ГПК предвид родство по съребрена линия на нотариуса с купувача Т. П., тъй като в случая родството по съребрена линия е от V степен, което е извън хипотезата по чл. 471, ал. 1 ГПК. Жалбата е неоснователна. Ищецът - касатор в настоящото производство се е позовал по иска за собственост на същото основание за възникване на съсобствеността върху същите имоти, на което се основава и иска за делба. Щом като с влязлото в сила решение по делбеното дело е отречено, че притежава право на собственост върху ид. части от тези имоти, въззивният съд правилно е зачел силата на присъдено нещо на решението по това дело, което съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в РБ, и е отрекъл твърдяното от ищеца право на собственост. Законосъобразно е отхвърлен ревандикационният иск като неоснователен поради липсата на първата предпоставка по чл. 108 ЗС. Отхвърлянето на този иск води до неоснователност на искането за отмяна на издадения в полза на Г. Й. констативен нотариален акт, което е обусловено от изхода по първия иск и е последица от уважаването му. Правилен е изводът на съда, че не е налице нищожност на сделката с нотариален акт № 144/1999 г. поради нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС. На първо място тази разпоредба е неприложима в случая, защото наличието на съсобственост е отречено с влязлото в сила решение по делбеното дело. На второ място нарушаването на тази разпоредба в случаите на съсобственост не води до нищожност на продажбата, а заинтересуваният съсобственик има право да изкупи частта на съсобственика - продавач съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС. А ако съсобственика е продал и чужд дял, то по отношение на същия продажбата не е нищожна, а само няма вещноправно действие, защото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Последователна е практиката на ВКС, че продажбата на чужда вещ не е нищожна. Правилна е и преценката на въззивния съд, че не е налице нарушение на чл. 471, ал. 1 ГПК (отм.) по отношение забраната нотариусът да извърши нотариално действие, при което страна в нотариалното производство е негов роднина по съребрена линия до IV степен. Действително в удостоверение № 24/4.05.2005 г. на К. с. Ц. е посочено, че Т. П. е вуйчо по майчина линия на В. Х., но не е отразено точно каква е родствената връзка между първия и майката на втория. Във въззивната инстанция е прието като доказателство делбеното дело, като по този начин приложените по него писмени доказателства са приобщени към тези по настоящия спор. Видно от писмото на К. с. Ц. 19 от гр. д. № 161/2006 г. на ВКС 5-чл. състав в удостоверение № 24/2005 г. е допусната грешка и е посочено, че Т. П. е първи братовчед на К. И., която е майка на В. Х. Тези данни са в съответствие и с обясненията на Т. П. в първата инстанция. При това положение следва, че родството по съребрена линия между изповядалия сделката съдия по вписванията В. Х. и купувача Т. П. е от V степен, т. е. не попада в забраната по чл. 471, ал. 1 ГПК (отм.). По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответницата Х следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.