Решение № 11149 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2009 г.

Решение № 11149 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП срещу решение от 28.02.2009 г., постановено по адм. дело № 76 от 2007 г. на Софийския градски съд - административно отделение, III-З състав, с което са отменени като незаконосъобразни АПВ № 669 от 28.09.2006 г. на ТД на НАП - София - град, и потвърждаващото го решение № 2338 от 1.12.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Балкан холидейз сървисиз" ООД, чрез процесуалния си представител - адв. Калчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отмени АПВ, съдът е приел за неправилен извода на данъчните органи, че "Балкан холидейз" АД - Швейцария, не отговаря на условията на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 1 от Наредба № 1 от 28.03.2001 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни ЮЛ, тъй като е действал като туроператор и е предоставял документираните с процесните фактури услуги на туристи, които се явявали крайни ползватели на услугите. СГС е приел за неправилно възприетото от административния орган тълкувание, според което чуждестранното ЮЛ е ползвател (потребител) на тези услуги, но не може да се счита за "получател" по смисъла на наредбата. Текстът на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС (отм.) не поставя условие ползването на услугите от ЮЛ да е като краен потребител. Съдът е обосновал извода, че в случая са налице всички условия, посочени в чл. 2 от наредбата - дружеството е чуждестранно ЮЛ, което попада в кръга на правоимащите лица да искат възстановяване на платения ДДС за получените от него "транспортни услуги" по реда на Наредба № 1. Безспорно е установено, че "Балкан холидейз" АД е получило доставки документирани с процесните фактури, и са изпълнени задължителните условия за прилагане на специалната процедура за възстановяване на платения ДДС съгласно наредба № 1 от 2001 г., като се е позовал и на представените в съдебно заседание писмени доказателства. По отношение на липсата на гриф "оригинал" на представените фактури съдът е приел, че в конкретния случай липсата на този реквизит не е съществена, тъй като всички останали реквизити, закрепени в приложимата норма на чл. 7, ал. 1 от ЗСч, са налице, като се е позовал и на задължителното тълкуване, закрепено в т. 3 на ТР № 5 от 2004 г. на Върховния административен съд. С оглед гореизложеното СГС е отменил обжалвания АПВ като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Върховният административен съд намира, че СГС е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Възстановяването на платен ДДС от чуждестранни ЮЛ за ползваните от тях услуги на територията на страната е регламентирано в чл. 80, ал. 2 ЗДДС (отм.). Както правилно е приел СГС, текстът не поставя условие ползването на услугите от юридическото лице да е като краен потребител. Тази редакция позволява туристическите услуги в случая да са ползвани за извършване на други услуги от получателя им - чуждестранно юридическо лице. Или СГС законосъобразно е приел, че тълкуването на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС (отм.), дадено от административния орган, е стеснително тълкуване на нормата, която не поставя като условие ползването на услугите от ЮЛ да е като краен потребител. В този смисъл е и чл. 3, ал. 2 от наредбата, според който лицето има право да му бъде възстановен данъкът, когато са изпълнени условията, при наличието на които лицата, регистрирани по ЗДДС, се ползват от право на данъчен кредит. Право на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) възниква за получател по доставка, която е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки. Безспорно в случая е, че дружеството е получател по смисъла на чл. 13 от ЗДДС (отм.) по издадените данъчни фактури, с оглед на което спрямо него е налице право на възстановяване на платен ДДС за получените от него услуги. Правилни са и съображенията на съда във връзка с доказателствената сила на фактурите, които (макар и в тях да липсва един от реквизитите, а именно гриф "оригинал") фактически са оригиналните фактури, отговарящи на изискванията на чл. 94, ал. 3, т. 2 ЗДДС (отм.). По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на СГС не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо отделение,