Решение № 3020 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7354/2012 г.

Решение № 3020 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7354/2012 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт /МП/ "Варна запад", подадена чрез гл. юрск. Тодорова, против решение № 978 от 11.04.2012 г. на Административен съд /АС/ - Варна, постановено по адм. дело № 91/2012 г. по описа на съда, с което са отменени по жалба на "Баренц-България" ЕООД гр. София две решения на Началника на МП Варна Запад - № 9300-1213/15.12.2011 г. и решение № 9300-1213-1/03.01.2012 г., и двете към ЕАД № 10ВG002002Н00062618/16082010. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение в неговата цялост и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят жалбите срещу актовете на Началника на МП Варна-запад. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Баренц-България" ЕООД, в писмено становище на процесуалния представител адв. Дюлгерова, оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение № 978 от 11.04.2012 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 91/2012 г. са отменени по жалба на ""Баренц-България" ЕООД гр. София две решения на Началника на МП Варна Запад - № 9300-1213/15.12.2011 г. и решение № 9300-1213-1/03.01.2012 г., и двете към ЕАД № 10ВG002002Н00062618/16082010.

1. С първото решение от 15.12.2011 г. е поправен ЕАД относно кл. 47- основа за изчисляване и ставка като върху основата за начисляване от 36961,28 лв. - е начислена и ставка - мито от 33,8% в размер на 12 492,91 лв., а върху основа от 51 856,67 лв. е начислен 20% ДДС в размер на 10 371,33 лв.

Съдът изцяло се е позовал на фактите и обстоятелствата, посочени от органа. Установената от органа фактическа обстановка не е била спорна между страните по делото. По делото е установено от фактическа страна, че с ЕАД от 16.08.2010 г., на МП Варна-запад, е деклариран внос от Китай като страна на произход на 22 тона лимонена киселина, с тарифен код 29181400. По ЕАД за изпращач е посочено дружеството Баренц Холандия Лтд, за получател - "Баренц България" ЕООД, а за декларатор - "Бис логистикс" ООД. Като придружаващи стоката документи са посочени: фактура за гаранция, сертификат, застрахователна полица, опаковъчен лист, търговска фактура, сертификат и коносамент. Видно от представените в превод документи е, че търговската фактура за гаранция от 24.06.2010 г. е придружаваща стоката документ, издаден от китайско дружество Weifang Ensing Industry Co, Ltd, на вносител Баренц Холандия и страна на дестинация- България. Във фактурата е удостоверена продажба за директен експорт до европейската общност, при условията на поетото договорно задължение от производителя. Същите условия са отразени в сертификата и застрахователната полица. В коносамента като износител е записан китайският производител, а за получател е вписан Баренц България, страна за известяване - Баренц, Холандия. Преди пристигане на стоката в РБ и манифестирането й, е извършена продажбата й от Баренц Холандия на Баренц България по фактура № 019306/JWN/22.07.2010 г. Манифестирането е извършено с ММ от 15.08.2010 г., вносът е оформен с ЕАД от 16.08.2010 г.

Спорни по делото са наличието или липсата на предпоставките за освобождаване от антидъмпингово мито върху внесената стока по Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г. на Съвета. За да издаде процесното решение, митническият орган приема, че съгласно чл. 1 от Регламента се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на лимонена киселина с код 29181400 и с произход от Китайската народна република, при ставка 33,8% с оглед производителя. Приема също, че не са налице предпоставките по чл. 2 от Регламента за освобождаване от антидъмпингово мито, тъй като не е налице условието стоката да е фактурирана директно на дружеството, което внася и декларира стоките за допускане за свободно обръщение. Счита, че търговската фактура за гаранция не е издадена директно на вносителя на стоката - Баренц България, поради което това дружество не се явява първи независим клиент в общността. За да отмени акта, съдът е приел, че първи независим клиент в общността се явява Баренц Холандия, на когото е издадена търговската фактура за гаранция от китайското дружество, българското дружество се явява само фактически получател на стоката, не и неин вносител, при което са налице условията за освобождаване от антидъмпингово мито.

Решението е постановено при изяснена и безспорна фактическа обстановка. С оглед направените въз основа на нея фактически и правни изводи решението се явява необосновано и незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, § 1 и § 2 от Регламент № 1193/2008, налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на лимонена киселина с код по КН 29181400, и с произход от Китайската народна република. Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима за нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, за продуктите, произведени от Weifang Ensign Industry Co. Ltd, е 33,8%.

Съгласно чл. 2, § 1 от Регламент № 1193/2008 г., внесените стоки, декларирани за допускане за свободно обръщение, фактурирани от дружествата, от които Комисията е приела гаранции и чиито наименования са посочени в Решение 2008/899/ЕО, подлежащо на периодични изменения, се освобождават от антидъмпинговото мито по чл. 1, при условие че:

а) са произведени, превозени и фактурирани от посочените дружества директно на първия независим клиент в Общността; и

б) са придружени от фактура за гаранцията, която представлява търговска фактура, съдържаща най-малкото данните и декларацията по приложението към настоящия регламент; и

в) декларираните и представени пред митническите органи стоки съответстват точно на описанието във фактурата за гаранцията.

Съгласно приложението към Регламента, т. 8, в търговската фактура, във връзка с продажбите, извършвани от дружествата в Общността, на стоки, които са предмет на гаранцията: задължително се посочва наименованието на дружеството, действащо като вносител в Общността, на което е издадена директно от дружеството търговската фактура във връзка със стоки, които са предмет на гаранция.

Според съображение 96 от Регламент № 1193/2008 г., вносителите следва да имат предвид, че като нормален търговски риск митническо задължение може да възникне в момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обръщение, както е описано в съображения 94 и 95, дори и Комисията да е приела гаранция, предложена от производителя, от когото вносителите пряко или непряко купуват. Тоест, вносителят във всички случаи следва да е придобил стоките директно от производителя - пряко, или чрез посредник (непряко), а не при последваща продажба, както е в конкретния случай. Целта е възможността за осъществяване на контрол от Комисията и митническите органи по спазването на изискуемата и дадена гаранция от производителя, към момента на допускане на свободно обръщение на стоките. Противно на даденото тълкуване от АС Варна, настоящата касационна инстанция намира, че за да се приложи разпоредбата на чл. 2 от Регламент № 1193/2008 г., следва първият независим клиент на територията на Общността и вносителят на стоката да са едно и също лице. В случая Баренц Холандия се явява първи независим клиент в общността, който притежава търговска фактура за гаранция, но това дружество, с оглед извършената препродажба и начина на оформяне на процесното ЕАД относно получател и изпращач, не се явява вносител на стоката, с което не е налице условието по б. "б" на т. 1 от чл. 2 вр. с т. 8 на приложението на Регламента. От друга страна Баренц България като вносител не може да се приеме за първи независим клиент в общността, тъй като спрямо него няма директно фактуриране на стоката от страна на китайския производител /изискване по б. "а" на чл. 2 от т. 1 на регламента/. С оглед данните за извършена препродажба, начина на оформяне на ЕАД, обстоятелството, че безспорно задължено лице за митните сборове е получателят, не може да се приеме, че българското дружество е само декларатор, още повече че като такъв е посочено трето за спора дружество. Поради липсата на търговска фактура за гаранция, издадена спрямо българското дружество не се задействат условията за освобождаване на стоката от антидъмпингово мито.

По изложените съображения, решението на митническия орган за промяна на ставката и налагане на антидъмпингово мито, се явява законосъобразно. Като е приел обратното, АС Варна е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. По съществото на спора, вместо това решение следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу решение № 9300-1213/15.12.2011 г. на Началника на МП Варна запад.

1. Предмет на касационно обжалване е и решението на АС варна в частта му, в която е отменено решение № 9300-1213-1/03.01.2012 г. на Началника на МП Варна-запад. С това решението са взети под отчет митни сборове /мито и ДДС/ съобразно установените основи и ставки по предходното решение от 15.12.2011 г., към ЕАД № 10ВG002002Н00062618/16082010, като са определени и лихви върху главниците. Решението не съдържа собствени мотиви - фактически и правни основания. Не е спорно между страните, видно е и от изложеното в касационната жалба, че с това решение не се установяват нови, нито се променят вече установените такива задължения за главница по обсъденото по-горе решение от 15.12.2011 г. С решението се определят допълнителни задължения, само за лихва, върху вече установените главници. Както правилно е посочил АС Варна, при липса на фактически основания не може да се извърши проверка на законосъобразността на решението. За релевантните въпроси относно периода и начина на изчисление на лихвата, както и относно размера на начислената лихва, в решението на митническия орган липсва отговор, вкл. и относно началния период за начисляване на лихвите, който съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗМ, чл. 232, пар. 1 МК и предвид решение на СЕС по дело С-546/09 не може да предхожда периода преди изтичане на срока за плащане на сумите. Изложените съображения от процесуалните представители на органа не могат и не следва да заместват липсващите мотиви.

Предвид изложеното решението на АС Варна, с което е отменено решението на началника на МП Варна-запад от 03.01.2011 г. се явява правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, съразмерно на интереса за всяка от страните, данните за направени и поискани разноски, с оглед минималния размер на юрисконсултското възнаграждение според материалния интерес по Наредба № 1 към ЗА, за производството пред двете инстанции следва да се присъдят разноски, съразмерно и по компенсация, в полза на касатора - в размер на 663 лв.

Предвид изложеното, Върховният административен съд, първо отделение,