Решение № 345 от 14.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1539/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Н. Н. А., понастоящем в Затвора [населено място], за отмяна на влязло в сила Решение 395 от 19.06.2023 г., постановено по касационно адм. дело 403/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излага доводи за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Ответната страна Главна дирекция Изпълнение на наказанията , чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василева излага становище за неоснователност на искането. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно. С Решение 395 от 19.06.2023 г., постановено по касационно адм. дело 403/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик е оставено в сила Решение 55 от 13.02.2023 г., постановено по адм. дело 1428/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлен искът на Н. Н. А. против Главна дирекция Изпълнение на наказанията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., за незаконно бездействие, представляващо неизпращане на писма по реда на чл. 90, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража и чл. 75, ал. 1 ППЗИНЗС до адвокат Куюмджиев и писмо до Районна прокуратура Хасково, за периода 28.09.2021 г. до 21.10.2021 г., ведно със съответната лихва, претърпени в резултат на незаконно бездействие. Искането за отмяна се основава на нови писмени доказателства, които според подалия искането са от съществено значение за решаване на спора и с което при решаването му не е бил в състояние да се снабди, а именно писма: рег. 4240/04.10.2021 г., вх. 5886/07.10.2021 г. на Затвора [населено място]; рег. 4271/06.10.2021 г., вх. 5935/08.10.2021 г. на Затвора [населено място]; рег. 4312/08.10.2021 г., вх. 5947/11.10.2021 г. на Затвора [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая не са налице нови обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В хода на съдебното производство страната е знаела за съществуването на посочените по-горе писма, предвид обстоятелството, че искът се е основавал именно на тях. Отделно от това, установява се от представените в настоящото производство доказателства, че същите са върнати на А. преди предявяване на иска : писмо с рег. 4240/04.10.2021 г., вх. 5886/07.10.2021 г. на Затвора [населено място] на 07.102021 г.; писмо с рег. 4271/06.10.2021 г., вх. 5935/08.10.2021 г. на Затвора [населено място] на 11.10.2021 г.; писмо с рег. 4312/08.10.2021 г., вх. 5947/11.10.2021 г. на Затвора [населено място] на 11.10.2021 г., като заверени от страната копия на две от тях са събрани като доказателства по делото при представянето им от ищеца. Следователно, твърдяното в искането, че сочените в настоящото производство доказателства са нови и не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото е невярно. Представените писма не са и от съществено значение за делото, защото не сочат на установяване на факти относими към касационното производство. Поради това искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изложеното не е налице основание за отмяна на Решение 395 от 19.06.2023 г., постановено по касационно адм. дело 403/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик по чл. 239, т. 1 АПК и искането следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно на основание чл.143, ал. 3 АПК. Следва да му бъде присъдено такова в размер на 100 лева при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение