Решение № 10205 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15622/2008 г.

Решение № 10205 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15622/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Жива Иванова Фикова от София срещу решение № 253/09.01.2008 г. по адм. д. № 466/2000 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-ж състав, в частта му с която е отхвърлена жалбата й. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил мълчалив отказ на областен управител на област София, по заявление за обезщетяване по ЗОСОИ с рег. № РД 97-00-7410/23.11.1998 г. като незаконосъобразен и признал правото на обезщетение на жалбоподателите, с компенсаторни записи. Отхвърлил жалбата само по отношение на Жива Иванова Фикова, приемайки че същата е купувач на наследство от майка си Людмила Борисова Колищъркова-Фикова - единствена наследница на Живка Иванова Въжарова, и, купувач на наследството от наследодателя й Аспарух Иванов Въжаров. Така към момента на подаденото заявление по ЗОСОИ Жива Иванова Фикова не е била наследник на Живка Иванова Въжарова и на Аспарух Иванов Въжаров, защото единствен техен наследник е майка й Людмила Борисова Фикова, която обаче не е подала заявление за обезщетяване по ЗОСОИ, поради което Жива Фикова не може да се позовава на неизползвано от майка й право на обезщетяване по ЗОСОИ. Освен това, притежаваната от Живка Иванова Въжарова 1/6 от 4/7 ид. части от имота са конфискувани по Указ № 447/16.03.1948 г. на Президиума на Великото народно събрание на основание чл. 21, чл. 44 и 46 ЗБП, поради обстоятелството, че съпруга й Борис Николов Колищърков е бил лишен от българско поданство и е било постановено конфискуване на всичките му имоти и тези на съпругата му Живка Въжарова. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е изложил подробни мотиви по отношение жалбата на касаторката, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Собственик на 1/6 от 4/7 ид. части от имота, първоначално е Живка Иванова Въжарова (Жива Борисова Колищъркова). Съпруга й Борис Николов Колищърков е лишен от българско гражданство с Указ, по силата на който се конфискува и имуществото на съпругата му. Към датата на смъртта й през 1988 г. вече не е налице собственост върху имота. Правилно съдът е изложил мотиви, че този Указ за лишаване от българско поданство не е включен в реституционните закони, посочени в ЗВСОНИ. Освен това по самото му естество не сочи на отнемане неправомерно на имот без налично обезщетение. ЗОСОИ влиза в сила от 21.11.1997 г. като в чл. 6 се дава възможност на гражданите да подават искания-заявления за получаване на обезщетение в рамките на едногодишен срок от влизането му в сила. Това право е по преценка на гражданите, лично право и като такова то не може да бъде включено в наследствените права на наследник. Дъщерята на основния наследодател - Людмила Борисова Фикова не е подала заявление с такова искане по ЗОСОИ, а и не е могла да стори това, тъй като още през 1994 г. тя е продала наследството си на дъщеря си - касаторката. Правилно е и прието от съда, че касаторката е купувач на наследство, а не наследник или "други правоприемници", по смисъла на ЗОСОИ. Правоприемници по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ са лицата, които са наследници по закон на бившите собственици на имота, по завещание и завет, но не и правоприемници по правна сделка, както е приел Конституционния съд в Решение № 4 на КС от 1998 г. С оглед изложеното, обжалваното решение в частта му с която е отхвърлена жалбата на Жива Иванова Фикова като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,