Решение № 101 от 20.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3449/2021 г.

Решение № 101 от 20.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3449/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Софарма" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от адв. В. от САК, срещу въззивно решение от 27.05.2021 г. по в. гр. д. № 1178/2021 г. на Старозагорски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 15.01.2021 г. по гр. д. № 2507/2020 г. на Казанлъшки районен съд са уважени предявените от Т. Н. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 157 от 07.03.2022 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора въпрос: "Ползват ли се от предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадената в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието", за проверка в съответствие ли са дадените от въззивния съд разрешения с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 9/2013 от 12.12.2014 г. по т. д. № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС, В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представя писмени бележки. Претендират се разноски да трите инстанции. Ответникът по касационната жалба Т. Н. Т., чрез процесуален представител адв. Г. -Ч., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените от Т. Н. Т. срещу "Софарма" АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване в щата, със заповед № V 279/12.08.2020 г. на прокуриста на "Софарма" АД; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "оператор и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – съкращаване в щата, поради неспазена предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ. Решението е неправилно. Неправилно въззивният съд е приел, че: "В посоченото от първоинстанционния съд ТР с № 9 от 2013 г. на ОСГК на ВКС върховните съдии са дали отговора на въпроса ползва ли се със специалната закрила на чл. 333 от КТ работник, който е член на отрасловата структура към синдикална организация. В случая настоящата инстанция счита, че в предприятието на "Софарма" АД през 2015 г. е присъединено отделно предприятие с ръководство и като отделен работодател "Българска роза Севтополис" АД е назначило ищеца. Въззивната инстанция счита, че по отношение на дадените тълкувания в ТР с № 9/2013 г. въззивника в настоящото производство попада във втората хипотеза на тълкувателното решение, тъй като структурата на предприятието в [населено място] се определя от законодателя като отделен работодател. ". В исковата молба ищецът релевира доводи за незаконосъобразност на едностранното прекратяване на трудовото му правоотношение със "Софарма"АД – София от работодателя, поради нарушение на предварителната закрила при уволнение на синдикалните дейци, като поддържа, че се ползва от тази закрила като избран "секретар на КТ"Подкрепа при "Софарма АД гр. София". В отговора на исковата молба ответникът-работодател е оспорил ищецът да се е ползвал с предварителна закрила при уволнение като синдикален деец, като е посочил и е представил уведомление, че при него действа Фирмена синдикална организация /ФСО към Федерация Химия КТ "Подкрепа". Видно от уведомлението в състава на ФСО е включена СС "Подкрепа" – ЗТПТЛФ - В., друг завод в структурата на "Софарма" АД, какъвто е и Завод за твърди лекарствени форми, фитохимични и синтетични продукти" – Софарма АД К. /ЗТЛФФСП – К. /, който в приложените към исковата молба допълнително споразумение от 12.05.2017 г. към трудов договор и заповед за прекратяването му се отнася единствено към договореното място на работа. Във въззивната жалба ищецът е изложил доводи, че: "В посоченото от първоинстанционния съд ТР № 9 от 2013 г. на ОСГК на ВКС върховните съдии са дали отговора на въпроса ползва ли се със специалната закрила на чл. 333 от КТ работник, който е член на отрасловата структура към синдикална организация. В случая считам, че в предприятието на "Софарма" АД през 2015 г. е присъединено отделно предприятие с ръководство и като отделен работодател "Българска роза Севтополис" АД е назначило ищеца. Считам, че по отношение на дадените тълкувания в ТР № 9/2013 г. въззивника в настоящото производство попада във втората хипотеза на тълкувателното решение, тъй като структурата на предприятието в [населено място] се определя от законодателя като отделен работодател. ". Тези доводи, ненаведени в исковата молба, а с въззивната жалба, са разгледани и възприети във въззивното решение. Неправилно въззивният съд е приел, че е налице втората разгледана в тълкувателното решение хипотеза. В Тълкувателно решение № 9/2013 от 12.12.2014 г. по т. д. № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС, с което на поставения за тълкуване въпрос: "Предвидената в чл. 333, ал. 3 КТ, във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ предварителна закрила при уволнение се отнася само за работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, или и до работник или служител, който е член на синдикално ръководство на основните синдикални организации в съответните структурни подразделения на предприятието. " е даден отговор, че: "С предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предложение първо от КТ, във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател и секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури /секции/ в рамките на тази синдикална организация. Само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството /председателя и секретаря/ на синдикалната секция, учредена към съответното поделение - самостоятелен работодател. ". По делото се установява от представените с исковата молба и с отговора на исковата молба доказателства, приети неоспорени, че при ответника по исковете – работодател на уволнения служител – ищеца, действа Фирмена синдикална организация /ФС0 към Федерация Химия КТ "Подкрепа". Видно от уведомлението в състава на ФСО е включена СС "Подкрепа" – ЗТПТЛФ-В., друг завод в структурата на "Софарма" АД, какъвто е и Завод за твърди лекарствени форми, фитохимични и синтетични продукти" – Софарма АД К. /ЗТЛФФСП – К. /, който в приложените към исковата молба допълнително споразумение от 12.05.2017 г. към трудов договор и заповед за прекратяването му се отнася единствено към договореното място на работа. При данните по делото правилно въззивният съд е приел, че ответникът по исковете е работодател на ищеца – уволнения от него служител, но същевременно неправилно е приел, че поделението на работодателя на ищеца - завода, в който работи, е самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Трудовото правоотношение към момента на уволнението на ищеца е между страните по делото. Ако би било вярно приетото от въззивния съд, трудовото правоотношение към момента на уволнението би следвало да не е между страните по делото, а между завода на ответника в [населено място] и ищеца, което не се установява по делото. В исковата молба в срока, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, ищецът е релевирал оплаквания за незаконност на уволнението единствено с доводи за неспазена предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 КТ. Несвоевременно - едва в хода на производството по делото е навел доводи за фиктивност на съкращаването в щата и е ангажирал доказателства, които са допуснати и събрани – показанията на свидетелката Г. - Ч., като във въззивната жалба е релевирал оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение затова че съдът не е обсъдил свидетелските показания и доводите, че на работното място на ищеца като "оператор" в завода в [населено място] две седмици след уволнението на ищеца "е назначено друго лице, което изпълнява същите трудови функции". Това според посоченото във въззивната жалба на ищеца - уволнения служител е "новооткрито обстоятелство и затова не е описано в исковата молба", но не е обосновал обективна невъзможност да узнае обстоятелството, която не се дължи на небрежност на страната, още повече, че се отнася до неоспорване на основното изискване на законосъобразно уволнение на разглежданото основание, а също и че при оспорване ищецът само го релевира в исковата молба, а насрещната страна – работодателят има доказателствената тежест за установяване, че съкращаването на щата е реално, още повече, че конкретните примери за реално съкращаване в щата са и могат да бъдат многообразни и специфични. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че предявеният иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението е неоснователен. С оглед този изход на спора за законосъобразност на уволнението, неоснователни са и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, изцяло, вкл. в частта за разноските и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора на ответника по касация, следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в настоящата инстанция в размер на 301, 05 лв. - заплатени държавни такса. В касационната инстанция е направено искане за присъждане на разноски, но до приключване на делото не са представени доказателства за уговорения размер и начин на заплащане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция от адвоката, а също и за заплащането им /представена е от адвоката изготвена фактура, от която това обстоятелство не се установява/. Ако е договорено заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането /така т. 1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В първата инстанция е поискано присъждане на разноски, но до приключване на делото не са представени доказателства за уговорения размер и начин на заплащане на адвокатско възнаграждение. Представена е единствено разписка /л. 51 от адвоката, че е получил адвокатско възнаграждение в размер на 780 лв. за първата инстанция. Във въззивната инстанция е поискано присъждане на разноски, но до приключване на делото не са представени доказателства за уговорения размер и начин на заплащане на адвокатско възнаграждение, а също и за заплащането им. При тези данни не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на насрещната страна за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение