Решение № 6347 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13809/2013 г.

Решение № 6347 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13809/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ОРБИТ ПРОДАКШЪН" ЕООД, подадена чрез адв. Диан Костадинов, против решение № 1481 от 02.07.2013 г. на Административен съд Пловдив, петнадесети състав, постановено по адм. дело № 3637 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 16251200201 от 12.07.2012 г., издаден от Нина Иванова Плачкова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 107 769,74 лв. и са начислени прилежащи лихви -10720,54 лв. С решението в полза на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив са присъдени разноски по делото в размер на 2819,80 лева. В касационната жалба се сочат доводи по чл. 209, т. 3 АПК, свързани с неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от 09.04.2014 г., изготвена от юрк. Дамянова, в която са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил Ревизионен акт № 16251200201 от 12.07.2012 г., издаден от Нина Иванова Плачкова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 107 769,74 лв. и са начислени прилежащи лихви -10720,54 лв. От правна страна е счетено, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА предвид следното: Установено е, че за периода от 01.06.2011 г. до 31.07.2011 г. ревизираното лице е декларирало в Дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди следните видове доставки, със съответните данъчни основи на същите: ВОД с данъчна основа възлизаща общо на 246156.17 лв. за м. 06/2011 г. и 413343.53 лв. за м. 07/2011 г.; износ с данъчна основа възлизаща общо на 46750.15 лв. за м. 06/2011 г. и 40718.09 лв. за м. 07/2011 г. Приходната администрация е приела, че ревизираното лице не притежава документите, визирани в чл. 45 от ППЗДДС, не е доказано транспортирането на процесните стоки. На основание чл. 86 от ЗДДС е начислен допълнително косвен данък на стойност общо 107769.74 лв., определен като дължим за съответните периоди. По делото е било изслушано заключение по ССчЕ, както и са събрани писмени доказателства, представени от процесуалния представител на жалбоподателя с нарочна молба от 19.02.2013 г. В съдебно заседание, проведено на 11.02.2013 г. съдът е указал на жалбоподателя, че трябва да представи всички документи, които са на чужд език, преведени на български език от заклет преводач. Тези указания на Съда не са изпълнени стриктно, поради което съдът е ценил само документите, които са представени в превод на български език. Ответникът е оспорил представените в хода на съдебното производство частни документи относно достоверността на техните дати. Съдът е преценил изводите на приходния орган като законосъобразни, тъй като дружеството не е представило доказателства, от които да е видно, че стоките са транспортирани /са напуснали територията на Р България/ и получени на територията на друга държава-членка на ЕС. Според решаващият съд не са ангажирани доказателства за платени такси, международни товарителници, приемо-предавателни протоколи, потвърждения за получаване на стоките, товарителници за въздушен транспорт, сертификати за движение на стоки, придружаващи износни документи, от които да се установи изпращач и получател, списъци на стоките за износ, стокови разписки, пакетажни листи, стокови разписки, декларации за получени, съответно доставени стоки. Не се представени платежни документи и данни от счетоводни записвания по сметки във връзка с транспортирането на стоките. Относно плащането по процесните фактури, съдът се е позовал на СсчЕ /неоспорена от страните/, според която няма оперативни и счетоводни доказателства за осъществено плащане, както и за осчетоводени приходи. По отношение на потвърждаването на получаването на стоките също е констатирал, че няма налични документи с данни за получателя на стоките и данни, че стоките са получени на територията на друга държава-членка, както и конкретна информация по чл. 45, т. 2 б. "а" от ППЗДДС. Относно приложените по делото 10-броя Международни товарителници /оригинали и копия/ с получател DHL с чуждестранен адрес, съдът е установил, че посочените в тях номера на фактури са различини от процесните фактури (л. 50, л. 191-192, л. 202-203, л. 204-205, л. 703-704, л. 707, л. 807-808. л. 859-860, л. 913-914, л. 932-933) - номерата на фактурите започват с № № 7140... и 7030..., а процесните фактури започват с номера 7040.... и 7020..., като фактурите са описани подробно в Приложение № 1 и Приложение № 2, по приетата и неоспорена ССчЕ. Според съда след като дружеството не разполага с документите по чл. 45 от ППЗДДС, то приложение намира нормата на чл. 53, ал. 3 от ЗДДС и законосъобразно е констатирано от приходния орган, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. Съдът е счел за неоснователно също така твърдението на ДЗЛ, че транспортирането на стоките не се оспорва от ревизиращия орган, тъй като за да е налице ВОД на стоки е необходимо те да бъдат транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка, а транспортирането безспорно се доказва с необходимите документи. В случая липсват транспортни документи, не са налице каквито и да било счетоводни записвания във връзка с транспортирането на стоките поради което е обоснован изводът за законосъобразност на РА. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е анализирал приложените по делото писмени доказателства, както и приетата по делото ССчЕ. Неоснователни са възраженията за наличие на доказателства за осъществен ВОД. Правилно административния съд не е ценил документите, които не са представени в превод на български език. Такива не са представени и с касационната жалба. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностните доставки по чл. 7 се облагат с нулева ставка, а съобразно разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС, жалбоподателят е следвало да представи документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Такива не са представени, липсват счетоводни отразявания във връзка с транспортирането на стоките, няма документи за извършени плащания на стоките, фактурирани от жалбоподателя. По процесните ВОД няма придружаващи документи на български език или писмени потвърждения от получателите на стоките. Наред с това вещото лице изрично е посочило, че не е проверило вторични счетоводни документи като счетоводни регистри, отчети, счетоводни справки, тъй като не са представени по делото. Вещото лице не е отговорило и на въпроса относно редовността на воденото счетоводство от касатора през процесния период, тъй като не са представени изисканите счетоводни сметки и документи. В заключението е пояснено, че няма представени договори, сключени между ревизираното дружество и чуждестранните партньори относно процесните доставки. Не са налице доказателства по чл. 21 от ППЗДДС и във връзка с декларираните от дружеството доставки по чл. 28, т. 1 от ЗДДС. С оглед изложеното, решението на административният съд като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,