Решение № 3289 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 538/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. В. Търново срещу Решение 3543 от 15.11.2024 г. по адм. дело 510/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на И. Х. Д. е отменена заповед 1 от 30.01.2024 г. за прекратяване на ревизионно производство, издадена от органи по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърдена с решение 46 от 22.05.2024 г. на директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на закона и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при правилно установени факти АСВТ е формирал неправилен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед за прекратяване на ревизионното производство. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата на И. Д.. Претендира разноски за заплатена държавна такса за касационно обжалване и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна И. Х. Д., оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Прави възржание за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Ревизията спрямо И. Х. Д. е възложена със ЗВР Р-04000423007697-020-001 от 21.12.2023 г., издадена от началник сектор Ревизии при ТД на НАП Велико Търново и с обхват установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. 31.12.2020 г., данък върху добавената стойност за периода 01.01.2017 г. 31.12.2019 г., вноски ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. 31.12.2020 г. , вноски здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г.- 31.12.2020 г. и вноски УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. 31.12.2020 г. В ЗВР е посочено, че адресът за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК на лицето е в гр. Велико Търново. Не е спорно, че процесната ЗВР е връчена на лицето по пощата с обратна разписка на 12.02.2024 г. Със заповед 1 от 30.01.2024 г., издадена от началник сектор Ревизии и орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, на основание чл. 119, ал. 2, изр. второ ДОПК с оглед промяна на адреса на задълженото лице преди връчване на ЗВР, е прекратено производството по извършване на ревизия спрямо И. Х. Д.. Процесната заповед за прекратяване на ревизията е потвърдена с решение 46 от 22.05.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Велико Търново. При така установените факти съдът е отменил процесната заповед, като е приел, че в случая е приложимо правилото на чл. 7, ал. 4 ДОПК, т.е. промяната в обстоятелствата, касаещи териториалната компетентност, обуславя довършването на производството от органите по приходите, чиито органи са го образували, а именно органите по приходите в ТД на НАП Велико Търново. От друга страна, съдът е изложил съображения, че заповедта за прекратяване на ревизията не съдържа мотиви, но този пропуск е отстранен с решението на горестоящия административен орган, което допустимо с оглед ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е касационният довод за допуснато от съда неправилно тълкуване на закона. Съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ДОПК определя реквизитите, които ЗВР трябва да съдържа, а съгласно ал. 2 заповедта се връчва на ревизираното лице.