Решение № 6903 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2010 г.

Решение № 6903 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Иван Димов Иванов от гр. Варна, против решение № 15751 от 21.12.2009 г., постановено по адм. д. № 15814/2009 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. В жалбата са развити оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и нарушаване на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - министъра на Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йовчева прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е било образувано по жалба на касатора срещу заповед № К 5809/15.10.2008 г. На министъра на вътрешните работи, с която му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" с правно основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за това, че е бил задържан в момент на приемане на подкуп в размер на 400 лв. От гражданско лице, на което били наложени ограничения за напускане на страната заради финансови задължения. С посоченото по-горе решение, тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата като неоснователна, по съображения че заповедта била издадена от компетентен орган, при спазване на правилата на дисциплинарното производство и въз основа на доказателства събрани в това производство, с които безспорно се установявало извършеното нарушение на служебната дисциплина. Така приетото е законосъобразно. Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага наказанието "уволнение" е "друго тежко дисциплинарно нарушение" извън посочените в т. 1 до т. 7. В случаите на чл. 227, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарно - наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗМВР - да бъде извършена преценка за съотношение между провинението и тежестта на наказанието. В чл. 230, ал. 2 ППЗМВР, законодателят е дефинирал, кои са другите тежки нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР от такъв характер са деянията, несъвместими етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Приемането на подкуп в представлява нарушаване на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. С оглед на обстоятелството, че етичните норми на поведение по принцип са неписани правила за поведение, тяхното записване в Етичния кодекс не променя този им характер. По тези причини, непосочването в заповедта за дисциплинарно наказание точна по кой от текстовете от ЕК, деянието е квалифицирано като "уронване престижа на службата" не представлява допуснато съществено нарушение процесуалнопроизводствените правила, което да води до основание за отмяна на индивидуалния административен акт като незаконосъобразен. Това е така, защото достатъчно условие е поведението на държавния служител от МВР да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция, какъвто е настоящия казус. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. по т. дело № 4/2007 г. на ОС на ВАС. Неоснователно е и второто оплакване в касационната жалба, свеждащо се до това, че не е било установено твърдяното приемане на подкуп. Това е така, защото съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, доказателствата събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. В своето възражение рег. № 8563 от 11.08.2008 г. до министъра на вътрешните работи, касаторът не е отрекъл факта на получаване на въпросната сума от лицето Гайдарджиев, но е посочил, че те са на основание имуществени взаимоотношения, като същите твърдения са били поддържани и в производството пред първоинстанционният съд. От събраните по доказателства, както в административното производство, така и пред съда обаче, тези твърдения са останали недоказани. След като и в касационната жалба, не се представят доказателства в подкрепа на същото твърдение, то явно е голословно. Това е така, защото съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Въз основа на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,