Решение № 11787 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3253/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014 - 2020 г. срещу Решение 53 от 06.02.2023 г. на Административен съд - Плевен по адм. дело 335/2022 г., с което е отменено негово Решение от 05.04.2022 г. в частта по т. 1, в която се отказва верификация на разходи в размер на 128 815,90 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да осигури равенство и условия на състезателност на страните в процеса, съответно да осигури установяване на истината по спора. Наведени са доводи, че изготвената по делото експертиза е обсъдена едностранно в светлината на представените от общината доказателства, без да се вземат предвид възраженията на административния орган. Излага аргументи за наличие на фактическите основания за издаване на отказа за верификация в оспорената му част, като счита, че липсата на съвкупен анализ на всички приобщени по делото доказателства от страна на съда е довело до формирането на погрешен извод за незаконосъобразност на акта. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу административния акт, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на исканите такива от ответната страна. Ответникът община Пордим, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение от 05.04.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 - 2020 г. в частта по т. 1, с която се отказва верификация на разходи в размер на 128 815,90 лв. по искане за окончателно плащане на община Пордим. От фактическа страна съдът е приел за установено, че община Пордим е бенефициер по Административен договор BG16M10P002-2.010-0014-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Рекултивация на общинско сметище за битови отпадъци, находящо се в землището на гр. Пордим в имот с 136038, по процедура чрез директно предоставяне BG16M10P002-2.010 Рекултивация на депа за закриване, предмет на процедура по нарушение на правото на ЕС по дело С-145/14, приоритетна ос 2 Отпадъци на Оперативна програма Околна среда 2014 - 2020 г. Във връзка с изпълнението на административния договор община Пордим провежда обществена поръчка с предмет Рекултивация на общинско сметище за битови отпадъци, находящо се в землището на гр. Пордим в имот с 136038 и сключва договор 2020-49 от 01.10.2020 г. за обществена поръчка с ДЗЗД ХОУС-РУЕН. Обществената поръчка включва изпълнение на дейности по техническа рекултивация, както и биологична рекултивация. С уведомително писмо от 24.02.2021 г. изпълнителят уведомява кмета на общината, че са налице допълнителни отпадъци в размер на 12 117 куб. м, и се иска събиране на комисия, която да разгледа този въпрос. На 04.03.2021 г. е издадена заповед 2 от проектанта, съгласно която вследствие геодезическо заснемане от месец ноември 2020 г. са установени допълнително насипани отпадъци, след изготвяне на РПСД 8 952 куб. м. За освобождаването на обем в рекултивираното тяло на сметището се нарежда дренажният слой за повърхностни води от чакъл с дебелина 30 см да се замени с дренажен геокомпозит с дебелина 3 см. С протокол от 19.05.2021 г. от заседание на комисия, съставена от служители на общината, изпълнителя, както и от представител на строителния надзор на строежа е посочено, че в резултат от допълнителното количество отпадъци нивото на проектното сметищно тяло, изградено от цялото количество налични отпадъци, ще бъде с около 30 см по-високо от предвиденото в работния проект. След направен оглед на място, комисията е решава, че строителят следва да представи подробна ведомост за всички допълнително възникнали строителни работи, като същите следва да бъдат остойностени и представени за одобрение; проектантът да представи техническо решение в заповедната книга, и да представи количествена сметка на видовете строителни работи, строителят да ги остойности и представи за одобрение на възложителя. За всички непредвидени СМР да бъде съставен акт образец 12, да бъдат включени в подробна количествена сметка и да бъде съставен протокол за установяване на непредвидени натурални видове СМР. В становище на проектанта се сочи, че единствената възможност да се замени изграждането на чакъления дренажен слой за повърхностни води с дебелина 30 см е с дренажен геокомпозит и по този начин да се запази проектната височина на рекултивираното сметищно тяло. В акт обр. 19 от 10.08.2021 г. е посочена като извършена дейност доставка и полагане на дренажен геокомпозит на стойност 120 340,80 лева без ДДС. С протокол от 28.10.2021 г. строежът е приет. По подаденото искане за окончателно плащане с т. 1 от решение от 05.04.2022 г. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ е отказано извършване на верификация и плащане на средства в размер на 128 815,90 лв. по договор 2020-49/01.10.2020 г. с изпълнител ДЗЗД ХОУС-РУЕН, по дейност 2 Рекултивация на общинско сметище за битови отпадъци, находящо се в землището на гр. Пордим в имот с 136038 по т. 7 от КСС Доставка и полагане на дренажен геокомпозит. От неверифицирани разходи в размер на 120 340,80 лева без ДДС, за сметка на бенефициера е сумата в размер на 12 994,22 лева без ДДС (надвишение на одобрения бюджет по БФП, по бюджетен ред 1.1 Рекултивация на общинско сметище за битови отпадъци-Дейност 2 и ограничение от 55 лв./кв. м площ за извършване на техническа рекултивация, съгласно Насоките за кандидатстване по процедура BG16M1ОP002-2.010). В резултат заявени за възстановяване, в окончателното искане за плащане, са разходите в размер на 107 346,58 лева без ДДС от БФП. Отказът по т. 1 обоснован с мотиви, че направената замяна не отговаря на изискванията на техническата спецификация по процедурата за възлагане на обществената поръчка и не са разгледани варианти и решения за изпълнението на проекта, с което да се докаже, че предложената замяна на материала е единствено възможното техническо решение. В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза и заключение на комплексна съдебно-техническа и екологична експертиза. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречие на изложените в него мотиви и нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че фактурираните СМР са реално извършени, като замяната на дренажен слой от 30 см чакъл с геокомпозит от 3 см е обективно необходима и от заключенията на вещите лица се установява, че по никакъв начин не се нарушава целта на проекта за рекултивация на общинско сметище. По горните съображения съдът е отменил административния акт в обжалваната част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Отказът в оспорената част по т. 1 е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ (ред. - ДВ, бр. 101 от 2015 г.). Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ в приложимата редакция разходите се считат за допустими, ако са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. В случая по делото е безспорно установено, че отчетените разходи са за реално доставени продукти и извършени строителни дейности, т.е. същите са допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Налице е несъответствие на фактическото и правното основание, посочени от административния орган, което е достатъчно основание за отмяната на отказа. Несъответствието на фактическото и правното основание препятства съда да извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт, поради което касационната инстанция не следва да обсъжда останалите съображения доколко замяната на материала е била единственото възможно техническо решение. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, като същото не се явява прекомерно и е съобразено с материалния интерес по делото 128 815,90 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,