Решение № 12217 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4724/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Алфалинк БГ ЕООД гр. София, подадена чрез процесуален представител, против решение 1728/15.03.2024г., постановено по адм. дело 3739/2023г. на Административен съд София град, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора иск срещу Върховен административен съд, с правно основание чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за следните вреди: 1. Сума в размер на 13 063.56лв., представляваща принудително събрана сума от публичен изпълнител при НАП, в резултат на непризнато право на данъчен кредит, ведно с лихва за забава върху главницата, от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 2. Сума в размер на 4 980.23лв., представляваща мораторна лихва върху принудително събраната сума от 13 063.56лв., за периода 28.05.2019г. 11.09.2019г.; 3. Сума в размер на 8 011.83лв., представляваща разноски извършени от дружеството по водените дела в АССГ и ВАС, по повод оспорване на РА Р-22221118003412-092-001/01.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на АССГ поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата на първо място се сочи допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила разделяне на предявените в условие на солидарност искове срещу ВАС и НАП в две отделни производства. Съдът е допуснал нарушение на нормата на чл.2в, ал. 2 от ЗОДОВ, където изрично е посочено, че предявен иск срещу няколко ответника се разглежда по реда на АПК, ако страна по делото е административен съд или ВАС. Това разделяне на делото е довело и до постановяване на неправилно решение, с оглед разделяне отговорността на ответниците. На второ място се сочи, че неправилно АССГ е отказал да обсъди решението на ВАС, с което е потвърден издадения срещу дружеството РА, тъй като именно допуснатите нарушения от съда следва да се установят в това производство за да е налице основателност на иска. Сочат се доводи във връзка с допуснатите нарушения при разглеждане на спора при обжалване на процесния РА, като касатора счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между тези допуснати нарушения от съда и настъпилите за търговеца от тези актове вреди. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АССГ и за постановяване на друго с което да се уважат исковите претенции. Претендират се разноски. В касационната жалба е заявено и искане за отправяне на преюдициално запитване да Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуване на чл. 4 § 3 и чл. 6, § 1 ДЕС, а именно: Допуска ли правото на ЕС в случай на предявен иск за обезщетение за вреди с правно основание чл. 4, § 3 от Договора за функциониране на ЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени солидарно от ответници в резултат на правораздавателна дейност на единия и административна дейност на другия, делото да бъде разделено и разгледано в отделни производства доколкото това би ограничило и затруднило значително правото на защита на ищецът в тях?. Касаторът е направил и искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК до приключване с решение по дело С-369/23 на СЕС. Ответникът по касационната жалба Върховен административен съд, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по подробно изложени доводи в писмен отговор. Моли съда да остави в сила решението на АССГ и претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е и основателна. Пред АССГ са били предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове срещу Върховен административен съд и Националната агенция по приходите, които да бъдат солидарно осъдени да заплатят следните парични обезщетения: 1. Сума в размер на 13 063.56лв., представляваща принудително събрана сума от публичен изпълнител при НАП, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по потвърден РА Р-22221118003412-091-001/01.02.2019г., ведно с лихва за забава върху главницата, от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 2. Сума в размер на 4 980.23лв., представляваща мораторна лихва върху принудително събраната сума от 13 063.56лв., за периода 28.05.2019г. 11.09.2019г.; 3. Сума в размер на 8 011.83лв., представляваща разноски извършени от дружеството по водените дела в АССГ и ВАС, по повод оспорване на РА Р-22221118003412-092-001/01.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. С определение от 11.09.2023г., постановено по адм. дело 3739/2023г. АССГ е разделил съдебното производство по делото в две отделни производства едното срещу ВАС, а другото срещу НАП. Първоинстанционния съд е установил, че срещу дружеството-ищец е бил издаден РА Р-22221118003412-091-001/01.02.2019г., от органи по приходите при ТД на НАП София, с който на търговеца е отказано право на ДК в общ размер на 19 590.87лв. и са начислени лихви за забава. Акта е бил отменен с решение на АССГ 7362/07.12.2021г., по дело 6045/2021г., при повторно разглеждане на спора, като това решение е било отменено с решение 11159/06.12.2022г., постановено по адм. дело 1402/2022г. и жалбата на дружеството е била отхвърлена. Установено е било още, че на 14.12.2018г. органите по приходите с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са запорирали банкови сметки на дружеството и следствие наложените мерки в периода 28.05.2019г. 11.09.2019г. са били събрани принудително от търговеца 13 063.56лв. За да отхвърли исковите претенции срещу ВАС, първоинстанционния съд е посочил, че кумулативните предпоставки за основателност на исковите претенции по реда на чл. 2в, ал. 1 и ал. 7 от ЗОДОВ са: 1. Нарушена норма на общностното право, която предоставя права на частноправни субекти; 2. Установяване съдържанието на тези права въз основа разпоредбите на съответния акт; 3. Наличие на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатите лица. Прието е, че исковите претенции са допустими, тъй като се претендира обезщетения за вреди, които са резултат от правораздавателната дейност на ВАС, като последна инстанция по дело в областта на данъчното право. АССГ е посочил, че в това производство е недопустимо да извършва преценка за обосноваността на постановения от ВАС акт, който е причина за завеждане на настоящото исково производство. Съдът е изложил мотиви, че при осъществяване на правораздавателната си дейност ВАС не се е отклонил от изискванията на приложимото европейско законодателство и практика съдебното решение е постановено в унисон с юриспруденцията на СЕС, а именно, че липсата на реално осъществени доставки, преценено на база обективни критерии, е основание за отказване право на приспадане на ДДС. В заключение АССГ е приел, че при произнасянето с решение 11159/06.12.2022г., постановено по адм. дело 1402/2022г., ВАС не е допуснал достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, поради което и исковите претенции са неоснователни. Решението е неправилно, като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради следното: Всеки иск, с който се претендира от съда да предостави защита на накърнено материално право се индивидуализира чрез страните, правопораждащите предявеното спорно материално право юридически факти т.е. основанието на иска, както вида и обема на търсената съдебна защита. В случай че предметът на иска е индивидуализиран, възниква процесуалната легитимация на страните, като съдът е длъжен да разгледа предявената молба за защита на предявените материални права. Именно по отношение на наведените с исковата молба правопораждащи предявеното материално право юридически факти, заявения обем и вид на съдебна защита, както относно насрещните страни в процеса, ще се формират обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо. В конкретния случай юридическите факти имащи отношение към предмета на спора са свързани с търсене на защита от издаден срещу дружеството РА и неговото де факто потвърждаване от ВАС чрез отхвърляне на жалбата срещу издадения данъчен акт. Исковата претенция е насочена солидарно срещу издателят на акта и срещу съда който го е потвърдил т.е. ищцовото дружество не е посочило поотделно размера на търсената сума от възникналото правоотношение така, че съдът разглеждащ исковите претенции да има възможност да се произнесе разделно по отношение всеки един от ответниците. Неправилно съдът е раздели производството по делото по отношение двамата ответника, тъй като се касае за субективно съединяване на искове, а при него законодателят не е предвидил възможност за разделяне на исковете, както това може да се извърши предвид чл. 201, ал. 2 от ГПК. При субективно съединяване на искове съдът следва да съобрази наличието или липсата на такава солидарност в отношенията между страните и при положение, че ищецът не е изяснил размера на всяко едно от вземанията поотделно, то при установяване липса на солидарност съдът дължи произнасяне по същество на спора т.е. освен по отношение наличието или липсата на материалноправните предпоставки визирани в чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, но и по отношение наличието или липсата на солидарност между двамата ответника по спора - НАП и ВАС. Настоящата съдебна инстанция счита, че наведения довод от страна на ищецът за наличие на съществено процесуално нарушение при постановяване на акта, свързано с разделяне на производството, в което е търсена солидарна защита срещу двамата ответника, поради твърдение за наличие на съпричиняване на действията им свързани с издаване и потвърждаване на оспорения РА. Това нарушение е съществено, тъй като пряко влияе върху постановения от съда резултат. С оглед горното решението на АССГ следва да се отмени, като допуснато при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на спора, следва съдът, с оглед обема на търсената защита срещу ответниците НАП и ВАС обуславящо солидарност и с оглед липсата на изрично посочване от ищецът поотделно на претендираните обезщетения срещу всеки един от ответниците, да предприеме процесуални действия по субективно съединяване на исковите претенции. Едва тогава да извърши преценка по наличието или липсата на предпоставките за уважаване на тези претенции, както с оглед материалноправните основания касаещи търсенето на вреди от държавата от нарушение на правото на Европейския съюз, така и относно законовите предпоставки за реализиране на солидарна отговорност. Следва да се остави без уважение искането за спиране на настоящото производство до произнасяне на СЕС с решение по дело С-369/23г. с оглед постановения по-горе резултат. Същото се отнася и до искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, с поставения в касационната жалба въпрос. Това искане, ведно с искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъдат отправени към следващата съдебната инстанция разглеждаща спора по същество. По предявената претенция за възстановяване на направените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение