Решение № 5097 от 30.5.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпили във Върховния административен съд (ВАС) четири касационни жалби. Всички касационни жалби са срещу решение 248 от 14.01.2022г. постановено по адм. дело 8543/2021г. по описа на Административен съд София-град, като всеки от жалбоподателите обжалва решението в относимата за него част. Жалбите са както следва:

1. Първа касационна жалба от Х. Мохамад, подадена чрез адв.Б. Костова - представител по чл.25 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. В тази жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени съображения се моли съдебния акт и административния акт да бъдат отменени и да се върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел на жалбоподателя да бъде предоставен бежански статут или хуманитарен такъв.

2. Втора касационна жалба от К. Мохамад - лично и като майка и законен представител на малолетните си деца Б. Мохамад и Х. Мохамад, подадена чрез адв. Е. Станчева. В тази жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени съображения се моли съдебния да бъде отменен, ведно със законните последици, произтичащи от това.

3. Трета касационна жалба на Х. Мохамад, подадена чрез адв.Т. Лисичкова - процесуален представител. В тази касационна жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени съображения се моли съдебния акт и административния акт да бъдат отменени и да се върне преписка на административния орган с указание да се предостави хуманитарен статут на Х. Мохамад.

4. Четвърта касационна жалба на Б. Мохамад, подадена от адв.В. Лилов - особен представител. Касационния жалбоподател, счита че решението е неправилно. По изложени съображения моли съдебния акт и административния акт да бъдат отменени и да се върне преписка на административния орган с указание да се предостави хуманитарен статут на Б. Мохамад.

Ответникът - зам.-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. Пешев, в съдебно заседание оспорва касационните жалби и счита същите за неоснователни. При изложени съображения моли да бъдат отхвърлени жалбите и да се потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Счита, че не са налице посочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което са допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

С обжалваното решение 248 от 14.01.2022г., постановено по адм. дело 85432021 г. на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на К. Мохамад, действаща лично за себе си и за малолетните си деца Б. Мохамад, Х. Мохамад и Х. Мохамад, срещу решение 2189/3.08.2021г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С него на оспорващата и трите й деца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови посочения резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е счел, че изложените от жалбоподателката факти и обстоятелства не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът е приел, че не би следвало да се приеме, че твърдяното от чужденката преследване е такова по смисъла на чл.8, ал. 4 от ЗУБ. Счел е, че от изявленията на жалбоподателката е видно, че същата не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа и религиозна, принадлежност, същата не е била член на политическа партия и въоръжена групировка, не е била арестувана, съдена и осъждана и не е имала проблеми с официалните иракски власти, армия и полиция. Освен това е установил противоречия в бежанската история, както и че децата излагат един и същи твърдения, без да се сочат конкретни факти, което съдът е счел, че води до извода, че е налице недостоверност на бежанската история. На следващо място административния съд е изследвал наличието на предпоставките на чл. 8, ал. 9 и чл.9, ал. 6 от ЗУБ. Установено, е че не е налице член на семейството на чужденката да е получил статут на бежанец.

Първоинстанционния съд е приел, че не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, въз основа на което административния акт и в тази му част е бил постановен при правилно прилагане на материалния закон. Прието е, че в решението административния орган е спазил изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти, ведно с въпроса за сигурността на страна му по произход. Съдът е приел, че са спазени, указанията дадени с предходно отменително решение на АССГ, за съобразяване с обстоятелствата че част от жалбоподателите са непълнолетни и малолетни, и същите са деца в риск по смисъла на чл. 30а от ЗУБ. За наличието на предпоставките на чл.9, ал. 1, т. 1 т. 3 от ЗУБ е взето състоянието на Иракски Кюрдистан, като са кредитирани предоставените от административния орган справки на дирекция Международна дейност на ДАБ МС. Въз основа на която съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.9, ал. 1 т. 1 - т. 3 ЗУБ, тъй като не могло да се обоснове извода, че чуждата гражданка и децата ѝ биха били изложени на реална опасност от тежки посегателства.

Административния съд е извършил преценка и на чл.30а ЗУБ относно потребността на ненавършилите пълнолетие чужди граждани, като е отчетена потребността от образование, медицински грижи и грижи в семейна среда. При съобразяване на представените доклади, съдът е приел, че ненавършилите пълнолетие чужди граждани биха се чувствали по добре в страната им на произход.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон.

Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал.

Правилно Административен съд София - град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на К. Мохамад и децата ѝ, за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно параграф 196 от Наръчника на ВКБООН по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец тежестта на доказване е споделена между кандидата и интервюиращият орган, при отчитане на общия принцип тежестта да докаже фактите се носи от лицето, подало молбата за закрила. В настоящия случай правилно са преценени всички относими факти при произнасянето по молбата за международна закрила, следователно е спазена разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства, че чуждите граждани са била изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността на оспорващата и децата ѝ като граждански лица - в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история не се установява К. Мохамад и децата ѝ да са били обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето им, не са установени намеси в личната сфера на лицата, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Единственото опасение, което чуждата гражданка е заявила, е страх от отвличане на децата й, но не са изложена повече информация кой извършва тези действия, имала ли е реална опасност за нейните деца, честота на извършване и други.

На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Иракски Кюрдистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл.15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл.2, буква д) от същата директива. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на молителката и децата й, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход. От съдържащите се по делото справки, относно актуалното положение в Ирак, съдът обосновано е приел, че в провинция Дахок ситуацията е мирна и спокойна. Ето защо следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила и нейните деца поради ситуация на безогледно насилие в държавата ѝ по произход. В страната не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие не е на такова високо ниво, което да дава основания да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Нещо повече, проблемите, които чужденката и семейството й са заявили като причини за напускането на Ирак са основно такива от личен характер.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за нарушение на чл. 6а ЗУБ, съгласно който при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето и по-конкретно в т.11 от §1 ДР на ЗУБ, в сила от 16.10.2015г., е предвидено, че "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват ЗЗДет, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно §1, т.5 от ДР на ЗЗДет най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая са проведени интервюта с малолетната Б. Мохамад и Х. Мохамад, като с Х. Мохамад не е проведено интервю, тъй като същата е под [възраст]. Представени са социални доклади от дирекция "Социално подпомагане" - Оборище на две от децата в административното производство, а в съдебното производство е изготвен социален доклад на Х. Мохамад, в който е изразено становище, че биха се чувствали по добре в страната си на произход. В настоящия случай са проведени интервюта с малолетните деца и същите са надлежно обсъдени от административния орган, като също така в обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил и е взел предвид представените социални доклади. Въз основа на което може да се приеме, че е неоснователно твърдението в касационната жалба, че е налице нарушение на чл.15, ал.1 от ЗЗДет.

На следващо място следва да се приеме, че административния съд се е произнесъл след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. В съдебното решение е обсъдена и ситуацията в държавата на произход - съобразно представените справки по делото относно общото положение в Ирак, като не намират опора твърденията, че съдът се е позовал на неактуална справка. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателката и децата ѝ да са били принудени да отпътуват от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. Това е така, защото същите са отпътували от Ирак легално с полет от Арбил за Турция, откъдето продължили за Украйна с визи, но от Украйна ги върнали обратно в Турция. На следващо място чужденката е заявила, че в Дахок живеят нейната майка, най-малкия й брат, както и други нейни братя и една страна. Същата е живяла с децата си в къща с голям двор. Децата й са посещавали училище, както и относно наличието на здравни услуги и социални помощи в родината ѝ е отговорила, че имало малка клиника, а помощи са получавали от държавата веднъж на два месеца под формата на хранителни продукти. Следователно при извършване на преценка на висшия интерес на детето относно възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място, благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост, може да се обоснове извода, че завръщайки се в страната им на произход, ненавършилите пълнолетие деца ще бъдат заедно със своите роднини, същите имат запазени спомени, посещавали са училище, живеели са в къща с голям двор, следователно безспорно връщането в страната им на произход не би им се отразило негативно.

Настоящият състав счита, че представените справки, съдържащи информация за обстановката в Ирак са изготвена от специализирана дирекция, при ДАБ-МС същите представляват официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Справките са от месец 06.2021г., а решението на административния орган е от 03.08.2021г. т. е. информацията е актуална към момента на произнасяне на административния орган. Настоящата инстанция счита, че щом по делото не са представени данни и доказателства, които да оборят констатациите в справките, то няма основания да се приеме, че те не са актуални.

При това положение както административният орган, така и съдът, са направили максимално възможното за защитата на висшия интерес на детето по смисъла на чл.6а от ЗУБ, чл. 23 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила.

Неоснователен е доводът на касаторите, че не е обсъдена хипотезата на чл.4, ал.3 от ЗУБ. В действителност това е обсъдено в обжалваното съдебно решение. Също така следва да се приеме, че по отношение на майката и децата ѝ не се установява наличието на риск за живота или свободата по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или те да са изложени на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. При евентуално завръщане в държавата си, съгласно информацията от цитираната справка за състоянието на Ирак, може да се направи извод, че касаторите не би следвало да изпитват страх от преследване.

В четвъртата касационна жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Искането обаче е неконкретизирано, като дори не е посочен какъв въпрос/и се иска да се зададат до СЕС, като вместо това е направена препратка към повдигнат въпрос в първоинстанционното производство. А в проведеното съдебно заседание по делото не е поискано или поддържано отправяне на преюдициално запитване до СЕС. При липса на формулирани въпроси и изложени аргументи, обосноваващи искането, касационният съд не дължи произнасяне по неконкретизираното искане.

По тези съображения и по изложените в първоинстанционното решение мотиви, към които настоящата касационна инстанция може да препрати на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, решението на Административен съд - София град като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,