Решение № 7450 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1082/2021 г.

Решение № 7450 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1082/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 245, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Я., чрез адв. А. като процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 16517 от 4.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2782/2019 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 1087 от 21.01.2019 г. по адм. дело № 517/2018 г. на Административен съд – Хасково и е отхвърлена жалбата на Г. М., С. И., Д. Д., В. Д. и Д. Д. против мотивиран отказ № МО-2/26.04.2018 г. на кмета на община Хасково. В искането се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила искателят не е бил конституиран и не е взел участие в съдебното производство като заинтересована страна. Твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.723.74, попадащ в обхвата на предложената разработка за изменение на регулационния план по отношение на УПИ I - за жилищно строителство, тъй като имотните граници от юг и изток на неговия имот стават регулационни такива, като в това качество има гарантирано право на участие по делото. Моли съдебният акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция със задължителни указания за правилното конституиране на всички заинтересовани страни. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът - кметът на община Хасково, чрез пълномощника си юрк. В., в писмено възражение оспорва основателността на искането и претендира присъждане на разноски. Ответниците - С. И., Д. Д., В. Д., Д. Д. и Г. М., в писмени становища излагат доводи за основателност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Пред Административен съд - Хасково е оспорен изричен отказ № МО-2/26.04.2018 г. на кмета на община Хасково, с който, на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, е отказано да бъде издадена заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП – план за регулация (ПР) в частта на ПИ 77195.723.71, 77195.723.72 и 77195.723.73, представляващи част от УПИ I, кв. 302 по плана на гр. Хасково. С решение № 1087 от 21.01.2019 г. по адм. дело № 517/2018 г. първоинстанционният съд отменя оспорения отказ и връща административната преписка на кмета на общината за ново произнасяне. Това решение е отменено с решение № 16517 от 4.12.2019 г. по адм. дело № 2782/2019 г. на Върховния административен съд, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. М., С. И., Д. Д., В. Д. и Д. Д. против мотивиран отказ № МО-2/26.04.2018 г. на кмета на община Хасково. Влязлото в сила решение на касационната инстанция, с което спорът е решен по същество, е предмет на настоящото искане за отмяна по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. На посоченото основание отмяна може да иска лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Отмяната по чл. 246, ал. 1 АПК защитава задължителната процесуална легитимация на неучаствалото в делото лице. Правото да се претендира отмяна на влязло в сила решение в тази хипотеза възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: решението да поражда правни последици за лицето; тези последици да са неблагоприятни за него и същото да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В случая изброените предпоставки по отношение на искателя в настоящото производство не са изпълнени. С решението на касационната инстанция, чиято отмяна се иска, оспорването е отхвърлено. Отхвърлителното решение има действие само спрямо страните по делото - чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК, от което следва, че то е обвързващо само за тях. Същото няма сила за трети лица, поради което не рефлектира негативно в правната сфера на искателя и не действа спрямо него. На следващо място, той не е бил страна в административното производство и не е адресат на оспорения пред първоинстанционния съд мотивиран отказ. Административният акт не накърнява негови права и законни интереси, поради което няма обезпечено от закона право на участие в съдебния процес. В конкретния случай адресатите на постановения по тяхното искане до органа отказ са упражнили правото си на оспорване по съдебен ред. Искателят в настоящото производство не е подател на заявлението до кмета на община Хасково за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПР, засягащ поземлени имоти с идентификатори накрая 71, 72 и 73, попадащи в УПИ I, кв. 302 по действащия план на гр. Хасково, на основание § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Противно на твърденията в искането за отмяна поземленият имот с идентификатор 77195.723.74, негова собственост, не е предмет на заявлението до органа и Я. не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ в конкретното административно правоотношение. В хипотезата на постановен отказ страни в съдебния процес са субектите, заявили допускането на изменение на регулационния план, които разполагат с правен интерес да го оспорят и административният орган, издал акта. Като собственик на поземлен имот, включен в обхвата на УПИ I, кв. 302 по плана на гр. Хасково, участието на искателя не е било задължително, поради което и съдът не е бил длъжен да го конституира като страна в производството. С потвърждаването на оспорения отказ по никакъв начин не се ограничава правото му да заяви изменение на регулационния план с цел самостоятелно урегулиране на собствения му имот. Предвид изложеното искането по чл. 246, ал. 1 АПК е неоснователно и подлежи на отхвърляне. При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, в полза на община Хасково се дължат такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,