Решение № 5234 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Роан-90 ООД, гр. Русе, против решение 401 от 11.02.2025 г., постановено по административно дело 767/2024 г. по описа на Административен съд- Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед РД-03-70/28.08.2024г. на главния архитект на община Русе. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че представеният доказателствен материал не е обсъден в съвкупност, не са събрани поисканите от дружеството за изясняване на спора доказателства и изложените от съда мотиви допълват тези на административния орган. Развива доводи, че материалният закон е неправилно приложен и изведените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните доказателства. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед РД-03-70/28.08.2024г. на главния архитект на община Русе да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на община Русе оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Русе е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Актът е писмен и в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед РД-03-70/28.08.2024г., с която главният архитект на община Русе отказва да одобри инвестиционни проекти и да издаде разрешение за строеж за обект: Многофамилна жилищна сграда с гаражи в ПИ с идентификатор 63427.2.2168, за който е отреден УПИ ХII- 2168, кв. 196 по плана на гр. Русе. Административният акт е издаден по заявление на жалбоподателя Роан-90 ООД и е мотивиран със съображения, че представеният инвестиционен проект по част Архитектура не съответства на одобрения със заповед РС-01-2818/ 22.10.2007г. ПУП- ИПЗ и РУП, тъй като предвидените на кота +9; +11,80 и +14,80 кули нямат характеристиките на архитектурно-художествен елемент, увеличават височината на сградата и излизат извън обхвата на предвиденото с плана застрояване. От представените писмени доказателства, заключението на вещото лице (основно и допълнително) по изслушаната съдебно- техническа експертиза и от обясненията на експерта, дадени в съдено заседание, се установява, че жалбоподателят Роан-90 ООД е собственик на ПИ с идентификатор 63427.2.2168 по КККР на гр. Русе, за който е отреден УПИ ХII- 2168, кв. 196 по плана на гр. Русе. Съгласно действащия ПУП- ПЗ и РУП, одобрени със заповед РД-01-2818/22.10.2007 г. на кмета на община Русе, за имота се предвижда жилищно застрояване с височина 9,50м.; 10,50м.; 12,50м; 15.00м. и 18.00 м., разположено на улично- регулационните линии по ул. Мария Луиза и ул. Цариград с отстъпи навътре при височина 12.00 м. и височина 15.00м. и при височина 10,50м. и свързано застрояване по страничните регулационни линии с бъдещо застрояване в съседните УПИ ХI- 2166,2167 и УПИ ХV-2169, кв. 196 по плана на гр. Русе. Съгласно одобреният РУП застройката заема цялата площ на урегулирания недвижим имот, като спрямо уличните регулационни линии са предвидени отстъпи във височина - по ул. Мария Луиза над височина 12.00м. - отстъп навътре с 1,50м. и отстъп навътре 3,00 м. над височина 15.00м., а по ул. Цариград над височина 10,50м. отстъп навътре 2.00м. Предвидени три хоризонтални покривни равнини над трети, четвърти и пети етажи и скатен покрив над шестия етаж. Представената проектна документация е във фаза технически проект и в част Архитектура предвижда застрояване с шест надземни етажа и един подземен. Първият надземен етаж е нежилищен, а останалите са жилищни с по два апартамента на всяко ниво. Над третия етаж на откъм ул. Цариград и над четвъртия и пети етажи откъм ул. Мария Луиза проектът предвижда изграждане на елементи по чл. 93, ал. 2 от Наредба 7 кули, които достигат до максималната височина на сградата. Същите са разположени хоризонтално, успоредно на фасадите, като кулата над кота +9.00 заличава напълно отстъпите на ниво четири, пет и шест откъм ул. Цариград , а останалите две заличават по- голямата част от отстъпите на пети и шести етажи по ул. Мария Луиза . Тези елементи са функционално свързани и добавят допълнителни обеми към апартаментите на четвърти, пети и шести жилищни етажи и увеличават застроената площ и височината на сградата, която в зоната на трите кули достига максималната, предвидена по ПУП ПЗ и РУП височина. При тези факти административният съд правилно приема, че издаденият отказ на главния архитект на община Русе да одобри представения от жалбоподателя технически инвестиционен проект и да издаде разрешение за строеж, е законосъобразен. Изискванията за одобряване на инвестиционните проекти са посочени в чл. 141 чл. 145 ЗУТ, както и в Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Според чл. 145, ал. 2 ЗУТ съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Следователно наличието на дори едно несъответствие на инвестиционния проект с предвижданията на плана може да бъде прието за основание за отказ за съгласуването му. В случая внесеният за съгласуване технически инвестиционен проект не съответства на предвижданията на одобрения за имота работен устройствен план, тъй като излиза извън обема на предвиденото застрояване. С проекта са променени очертанията на северната и западната фасади на сградата, като предвидените с ПУП ПЗ и РУП отстъпи от уличните регулационни линии на четвърти, пети и шести етажи на сградата по ул. Цариград са заличени напълно и частично са заличени отстъпите на ниво пет и шест откъм ул. Мария Луиза . Увеличени са разгъната застроена площ, както и височината на сградата, определена по чл. 24, ал. 1 ЗУТ. Констатираните несъответствия са пречка за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и са достатъчно основание за отказ за издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Поради това принципно правилния довод на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд следва да обсъди само основанията на административния орган да издаде оспорената заповед, изложени в обстоятелствената част на акта и не може да се позовава на нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗУТ, каквото органът не е посочил, в случая не води до незаконосъобразност на постановеното решение и не е основание за неговата отмяна. Възражението на касатора, че с представения проект не се увеличава височината на сградата, тъй като показаните в проекта три кули са архитектурно- художествени елементи, които не се считат за издатини и не се ограничават съгласно чл. 93, ал. 2 от Наредба 7/ 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като съответстващи на изискванията в текста, е неоснователно. Предвидените с представения проект архитектурни конструкции нямат художествено значение, а са с функционален характер, тъй като се включват в обема на проектираните жилища и увеличават разгънатата застроена площ на сградата. Поради това същите не представляват архитектури елементи, които естетически отличават сградата и я правят визуално привлекателна и следователно не попадат в приложното поле на чл. 93, ал. 2 от наредбата. Ето защо същите следва да се вземат предвид при определяне на височината на сградата съгласно чл. 24, ал. 1 ЗУТ, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на делото от фактическа страна, като са събрани релевантните за спора доказателства, включително по искане на жалбоподателя. Допълнителното заключение по допусната съдебно- техническа експертиза е прието от съда в открито съдебно заседание на 27.01.2025г., в което вещото лице е изслушано и е дало отговор на всички въпроси, поставени от страните. Действително заключението е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя, но с общи съображения и доказателствени искания, които да опровергаят констатациите на експерта, до края на съдебното заседание, в което разглеждането на делото е приключило и е даден ход на устните състезания, не са направени (протокол от съдебното заседание на 27.01.2025г.). С това възможността за събиране на такива доказателства е преклудирана арг. чл. 200, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК и е недопустимо страната да се опитва да предолее това с процесуални искания, направени след приключване на устните състезания. Ето защо отказът на административния съд да допусне изслушване на тройна съдебно- техническа експертиза по молбата на жалбоподателя, подадена на 04.02.2025г., след приключване на делото, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила и не е основание за отмяна на съдебното решение. Обратно на поддържаната от касатора теза, административният съд излага съображения по всички релевантни за спора обстоятелства. Обсъдените са доводите и възраженията на жалбоподателя, както и събраните в хода на делото доказателства, включително заключенията (основно и допълнително) на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза. Допълнителното заключение на вещото лице не противоречи на вече направените от експерта изводите, а детайлизира отговорите на въпросите по основното заключение и разширява проведения научен анализ, съобразно поставените задачи, като дава отговор на въпроса за съответствието на представения инвестиционен проект с действащия ПУП. Поради това доводите на касатора, че заключенията са коментирани от съдебния състав избирателно, като умишлено са пренебрегнати изводите на вещото лице в заключението от 06.12.2024г., свързани с разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Наредба 7/ 2003г., са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с представените доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, касационният жалбоподател следва да заплати на община Русе, в чиято структура е административният орган, ответник по касационната жалба, сумата 1500.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,