Решение № 8694 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4075/2012 г.

Решение № 8694 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4075/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Тодорова, против решение № 415 от 30.01.2012 г., постановено по адм. дело № 3910/2011 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 35 състав, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 9.02.2012 г., с което е отменена негова заповед № РД-12-222 от 14.04.2011 г., в частта й, с която се отказва издаване на удостоверение за право на участие по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" за имот № 031089 от 2.8852 ха, с Акт за презасаждане № 92 от 16.02.2011 г., включен в заявление вх. № 05-09-604/2011 г. по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 г. - 2013/2014 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - нормите на Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), Наредба № 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 г. - 2013/2014 г. (Наредба № 1), Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29.04.2008 г. и Регламент № 555/2008 г. на Комисията от 27.06.2008 г. Посоченото съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена оспорената заповед, тъй като имотът не отговаря на изискванията за европейско субсидиране. Представена е и писмена защита, в която са развити идентични доводи с тези в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - "Духлев" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Спасова, в писмен отговор, оспорва същата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи че, съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Заявлението за издаване на удостоверение за право на участие по мярката е основано на чл. 3, ал. 4, т. 3 от Наредба № 1. С тази норма е предвидена специфична хипотеза на допустимост на кандидатстване за финансово подпомагане с Акт за презасаждане в случаите на подпомагане по чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" от Наредба № 1 на изкоренени към настоящия момент лозови насаждения. От своя страна, относимата в казуса разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 2 предвижда, че по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя" се подпомагат дейностите по презасаждане със или без промяна на местонахождението на лозята (преструктуриране на лозята), със или без смяна на сорта с възможност за увеличаване на броя на лозите в хектар и/или смяна на формулировката със или без смяна на подпорната конструкция. Съгласно легалното определение за "презасаждане" на винени лозя, съдържащо се в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата, това е дейност, която включва изкореняване на съществуващото лозе и засаждане на ново лозе. Следователно, обстоятелствата дали преди изкореняването лозите са били с изтекъл жизнен цикъл и дали новосъздадените лозя са встъпили в плододаване, на които се акцентира в касационната жалба, са без правно значение и не могат да обосноват недопустимост на подпомагане за процесния имот. Обстоятелството, че засаждането на ново лозе ще е на друг терен, с различен сортов състав и различна система на отглеждане не противоречи на относимите норми на общностното право - чл. 6 от Регламент (ЕО) № 555/2008 на Комисията и чл. 11, § 3, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета, изискванията на които са подробно обсъдени от административния съд. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от "Духлев" ЕООД гр. София, против цитираната заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ, в частта, с която е отказано издаване на удостоверение за право на участие по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" за имот № 031089 от 2.8852 ха, с Акт за презасаждане № 91 от 16.02.2011 г., включен в заявление вх. № 05-09-604/2011 г. по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014 г. Съдът е събрал относимите за изясняване на спора доказателства, които подробно е обсъдил. По приетото от фактическа страна не се спори и понастоящем. Установено е по делото, че за имот № 031089 от 2.8852 ха, находящ се в м. Мералъка, община Шумен, включен в заявлението за подпомагане, е издаден протокол от 23.10.2002 г., с предложение за бракуване поради изтекъл амортизационен срок и 75 - 80 % пропаднали лози. Лошото агротехническо състояние и невъзможността за възстановяване е потвърдено и от проверка на място, извършена от териториалното звено на ИАЛВ, обективирана в протокол № 21 от 22.06.2004 г., подписан от тогавашния стопанин "Земеделска кооперация" ЕООД, праводател на "Духлев" ЕООД. На 11.06.2010 г. е съставена и декларация за изкореняване на лозето, с период на приключване на изкореняването до 30.04.2010 г. За същото лозе е издаден акт за презасаждане № 92 от 16.02.2011 г., издаден след трансфер на правата на "Духлев" ЕООД. При тези данни, съдът е приел, че заповедта, в частта съдържаща отказ, е издадена в нарушение на материалния закон. Посочените в заповедта фактически основания за отказ - лошото агротехническо състояние на лозите, невъзможност за възстановяване, бракуването им преди изкореняване, не покриват нито една от хипотезите за недопустимост на подпомагането по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1. Същите не обосновават и забраната по чл. 11, т. 3, изр. 2 от Регламент (ЕО)№ 479/2008 на Съвета за финансиране на "обичайно обновление на лозята, които са приключили естествения си жизнен цикъл", с легално дефинирано понятие в чл. 6 от Регламент (ЕО) 555/2008 на Комисията. Съгласно същата дефиниция, за да е налице "обновление" в посочения смисъл следва да е налице презасаждане на същия парцел земя, със същия сорт, със същата система на култивиране. Тъй като в случая, видно от индивидуалния план за преструктуриране и конверсия, парцелът няма да е същия, не се предвижда и същия сорт за засаждане, нито системата за отглеждане ще е същата, то съдът е приел, че липсва основание за отказ. В този смисъл е отхвърлил и възражението, че лозето не е било плододаващо преди изкореняването му, тъй като посоченото е неотносимо, защото в случая е налице една от специфичните хипотези за допустимост на подпомагането по чл. 3, ал. 4, т. 3 от Наредба № 1, за изкоренени вече лозови насаждения с издаден акт за презасаждане. Ирелевантно е и извършването на проверки на място. По тези съображения заповедта е отменена в оспорената част. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Възраженията в касационната жалба, повтарят възражението и пред първоинстанционния съд, че имотът - лозето, за което се иска издаване на удостоверение е в лошо агротехническо състояние, невъзможно е да бъде възстановено, подлежало е на бракуване и не е било плододаващо преди изкореняване. В този смисъл са и новите доказателства, представено с касационната жалба. По посоченото обстоятелство няма спор, категорично е установено и съдът е приел, че лозето преди изкореняване е било в описаното състояние. Не може да се възприеме обаче възражението, че издаването на акт за презасаждане на имота, има за последица само създаване на възможност лозите да бъдат възстановено със собствени средства на кандидата за подпомагане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 3, ал. 4 от Наредба № 1, предвиждащ специфични случай на допустимост за подпомагане, като по т. 3 това са имоти с акт за презасаждане, в случаите по подпомагане по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, б. "а", на изкоренени към настоящия момент лозови насаждения. Категорично е установено изкореняване на лозите, (това се установява и от представените като доказателства с касационната жалби ортофото снимки на имота, с последно заснемане от 2011 г.), като за имота е издаден акт за пресаждане. Искането е за подпомагане именно по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата - пресаждане със или без промяна на местонахождението на лозята (преструктуриране на лозята) със или без смяна на сорта, с възможност за увеличаване на броя на лозите в хектари/или смяна на формулировката със или без смяна на подпорната конструкция, по смисъла на легалните дефиниции на понятията по § 1 отНаредба № 1. Нормата на чл. 3, ал. 4 от Наредбата е специална по отношение общите изисквания, даващи право за кандидатстване за подпомагане, в това число и изискването по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1, задължаваща кандидатите да са подали редовна годишна декларация по чл. 22, ал. 1 от ЗВСН за предходната година, която не може да бъде нулева, а следва да доказва, че лозовото насаждение е плододаващо. Нормата, визираща специфичните случаи на допустимост като специална дерогира общата, въвеждаща общите изисквания, поради което в разглеждания случай, попадащ именно в хипотезата на специфична допустимост, не е необходимо установяване на плододаване на лозовото насаждение. Правилни са изводите на съда в този смисъл, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение - неправилно приложение на материалния закон. Решението е обосновано, като са съобразени събраните доказателства и правилно е приложен закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение