Решение № 66 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 714/2010 г.

Решение № 66 от 25.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 714/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 16.12.2010 г, за възобновяване на НЧД № 6814/10 по описа на Софийски районен съд, по което е постановено определение от 14.07.10, влязло в сила на 30.07.10, с което е извършено групиране на наказанията, наложени на осъдения А. Ж. М., по множество присъди, като, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определено едно най-тежко общо наказание, измежду наложените по НОХД № И-1249/07, НОХД № 6889/07, НОХД № 1863/08, НОХД № 5620/08, НОХД № 8221/06, НОХД № 3684/07, НОХД № 4204/08, всички по описа на СРС, а именно: четири години и шест месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затворническо заведение от закрит тип, зачетено е предварителното задържане и изтърпяното наказание по групираните присъди, и, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца "лишаване от свобода", наложено по НОХД № 2305/06 по описа на СРС, за изтърпяването на което е определен "общ" режим. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че при избрания от съда вариант, при който извън групирането е останало наказанието, наложено по НОХД № 11911/08 по описа на СРС, девет месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, общото наказание е пет години и шест месеца "лишаване от свобода". Според прокурора, възможен е друг вариант, при който могат се формират две съвкупности, в първата от които да попаднат НОХД № И-1249/07, НОХД № 6889/07, НОХД № 1863/08 и НОХД № 3684/07, с едно най-тежко общо наказание: шест месеца "лишаване от свобода", и втората, по НОХД № 11911/08, НОХД № 4204/08, НОХД № 5620/08, НОХД № 8221/06, с едно най-тежко общо наказание: четири години и шест месеца "лишаване от свобода", с привеждане в изпълнение, при условията на чл. 68 НК, наказанието три месеца "лишаване от свобода", по НОХД № 2305/06, при който вариант сумарното наказание е пет години и три месеца "лишаване от свобода". Сочи се и това, че съдът е определил неправилно режима на приведеното в изпълнение по чл. 68 НК наказание като "общ" вместо като "строг", с което е нарушил чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, както и е пропуснал да определи типа на затворническото заведение /който следва да е закрит/. Иска се да бъде отменено определението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата счита, че искането е основателно. Осъденият моли искането да не бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането /в едната си част, за влошаване положението на осъдения/ е допустимо, тъй като е изготвено от лице, имащо право на това /от Главния прокурор/, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. А. Ж. М. е осъждан, както следва: 1/ с присъда, по НОХД № 2305/06, влязла в сила на 28.08.06, за престъпление по чл. 194 НК, извършено на 21.08.06, на три месеца "лишаване от свобода", отложено по чл. 66 НК, за срок от три години, 2/ с присъда, по НОХД № И-1249/07, влязла в сила на 8.05.07, за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 21.04.07, на три месеца "лишаване от свобода", при "общ" режим, 3/ с присъда, по НОХД № 6889/07, влязла в сила на 14.12.07, за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 25.04.06, на три месеца "лишаване от свобода", при "общ" режим, 4/ с присъда, по НОХД № 1863/08, влязла в сила на 23.05.08, за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 1.05.07, на три месеца "лишаване от свобода", при "общ" режим, 5/ с присъда, по НОХД № 3684/07, влязла в сила на 16.07.08, за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 17.02.06, на шест месеца "лишаване от свобода", отложено по чл. 66 НК, за срок от три години, 6/ с присъда, по НОХД № 11911/08, влязла в сила на 5.12.08, за престъпление по чл. 196 НК, извършено на 9.08.08, на девет месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, 7/ с присъда, по НОХД № 4204/08, влязла в сила на 25.02.09, за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 17.04.07, на три месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, 8/ с присъда, по НОХД № 5620/08, влязла в сила на 19.06.09, за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 30.04.07, на четири години и шест месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, 9/ с присъда, по НОХД № 8221/06, влязла в сила на 15.09.09, за престъпление по чл. 198 НК, извършено на 28.08.05, на две години "лишаване от свобода", при "общ" режим. При тези данни е видно, че избраният от съда вариант е възможен, но не и най-благоприятният за осъдения. Когато едновременно са налице условията на съвкупност от престъпления и рецидив, за осъдения се явява най-благоприятен вариантът, при който сумарното наказание е най-кратко. В случая, съгласно определението на съда, в което е пропуснато да бъде групирано наказанието, наложено с присъда, по НОХД № 11911/08, последица от което е отделното му изтърпяване, осъденият следва да изтърпи сумарно пет години и шест месеца "лишаване от свобода". Предложеният от прокурора вариант, включващ две съвкупности, в едната от които попада пропуснатото осъждане, формира сумарно наказание пет години и три месеца "лишаване от свобода". При това положение, искането се явява основателно, тъй като е допуснато нарушение на материалния закон, което може да бъде отстранено чрез ново групиране. Искането е основателно и в частта, касаеща режима на приведеното в изпълнение по чл. 68 НК наказание, който следва да е "строг", а не "общ", в какъвто случай, осъденият следва да бъде настанен в затворническо общежитие от закрит тип / по този въпрос липсва произнасяне, макар и да се дължи такова /. Допуснато е нарушение по чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, което следва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, наред с нарушението, касаещо принципа за най-благоприятното съчетание при групирането. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,