Решение № 6033 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2009 г.

Решение № 6033 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2326/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Велизар Георгиев Танев против решение по адм. д. № 8661/2008 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение. Иска отмяна на решението и твърди, че същото е постановено при нарушение на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. За да постъпи на служба се е явил на конкурс при спазване изискването на чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 13-1009/ 4.07.2006 г. за условията и реда за постъпване на държавна служба в МВР. Удостоверил е тези обстоятелства с документите, като е представил копие от постановление от 16.05.2007 г. по образувано срещу него досъдебно производство по описа на СРП. Допуснат е до конкурса, а със заповед от 14.09.2007 г. е назначен. Съдът е направил неправилният извод, че по негова вина е възникнала обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като държавен служител. съдът е решил спора без да изиска досието му. Не е скрил обстоятелството за наказателното производство, а осъждането е станало впоследствие по чл. 343б от НК и му е наложено наказание по чл. 78а от НК. Случаят не попада в хипотезата на чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 от ЗМВР, защото е налице дисциплинарно нарушение, за което не е проведено дисциплинарно производство. Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба чрез процесуалния представител. Жалбоподателят не е искал събиране на доказателства и не сочи кои факти не са събрани. Осъждането е станало след възникване на служебното правоотношение. Правилно е приложен чл. 179, т. 2 от ЗМВР. Незаконосъобразно назначение в МВР не може да бъде санирано с последващо правомерно поведение на служителя. Обективната невъзможност е последваща. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Велизар Георгиев Танев от гр. София против Заповед № К-2467 от 22.04.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР - стажант в ГД "Гранична полиция" при НС "Полиция" - МВР поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения - установяване на обстоятелства по чл. 179, ал. 2 т. 2 от ЗМВР, когато не е задължително налагане на дисциплинарно наказание уволнение. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е приел, че изискването по чл. 179, ал. 2, т. 2 от закона важи не само за кандидатите за постъпване на държавна служба в МВР, но и за вече постъпилите на държавна служба, т. е. липсата на това обстоятелство е изискване относимо за целия период на изпълнение на държавната служба в МВР. От една страна липсата обстоятелството по чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е предпоставка за започване на държавната служба, а от друга наличието на това обстоятелство е обективна пречка за изпълнение на служебните задължения и в случаите, когато не е основание за дисциплинарно наказание, е основание за прекратяване на служебните правоотношения. Особеното в случая е, че деянието, за което касационният жалбоподател е осъден за престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК с влязло в сила решение от 18.09.2007 г. по НВОХД № 7060/2007 г. на Софийски районен съд и му е наложено административно наказание глоба, след като е освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК, е извършено на 27.10.2006 г., т. е. преди да бъде назначен на служба със заповед № К-2176/14.09.2007 г. Правният проблем по делото е дали за деяние, извършено преди възникване на служебното правоотношение, но наказано с влязла в сила присъда при възникнало вече служебно правоотношение, представлява основание за прекратяване на служебно правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. Разпоредбата е създадена като основание за освобождаване от служба, когато не е налице нарушение на служебната дисциплина. В случаите, когато деянието представлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 224 от ЗМВР и служителят е осъден за умишлено престъпление от общ характер или на лишаване от право да заема държавна длъжност ще е налице основание за задължително уволнение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а административният орган е длъжен да проведе дисциплинарно производство. В случаи като настоящия, не е налице дисциплинарно нарушение, защото деянието е извършено преди назначаване на длъжност. Не е спорно между страните по делото, че наличието на образувано наказателно производство срещу жалбоподателят е обстоятелство, което той е декларирал при явяването на конкурс. Това за делото е без значение. С правната норма на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР целта на законодателя е да бъдат прекратени служебни правоотношения с онези служители, които макар и да не са извършили нарушения на служебните си задължения, затова че са осъдени за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или са освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс, за законодателя са в обективна невъзможност да изпълняват задълженията си като служители на МВР. Условието, което поставя законът е да не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение, т. е. деянието, за което е наложено наказанието по НК да не е дисциплинарно нарушение и съответно основание за задължително дисциплинарно уволнение. Заключението на представителя на ВАП и становището на процесуалния представител на жалбоподателя щяха да са основателни, ако деянието шофиране в пияно състояние беше извършено след назначаването на касационния жалбоподател на служба, защото тогава щеше да представлява нарушение на служебна дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание. С осъдителното решение по чл. 78а от НК в периода след възникване на служебното правоотношение, служителят е престанал да отговаря на високи законови изискванията за заемане на длъжност в МВР, т. е. налице е обективна невъзможност за заемане на службата по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е обсъдил релевантните за спора обстоятелства и е постановил обосновано и законосъобразно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав