Решение № 7392 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2381/2018 г.

Решение № 7392 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2381/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на "ПИК-КО" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. К., против решение № 2277/19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1541/2017 г. по описа на Административен съд - В.. С доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, се иска отмяната му. В съдебното заседание дружеството - жалбоподател не се представлява. Ответникът - началник на Митница - В., чрез юрк. Караславов, оспорва основателността на жалбата, поддържа доводите, изложени в писменото възражение и защита, претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна за производството страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С процесното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 32-94307/06.04.2017 г. на Началника на М.-В., потвърдено с решение № Р-364/32-121824/05.05.2017 г. на Директора на Агенция "Митници", с което са извършени корекции в декларираните с ЕАД 15BG002002H0017937/12.02.2015 г. данни за внесената стока - 25 000 кг "лимонена киселина", с код по ТАРИК 2918140000, с код по КН 2918 1400, относно тарифен код и държава на произход (да се чете CN /Китай/, а не Малайзия, където само е претоварена) и са установени допълнителни задължения: за окончателно антидъмпингово мито, в размер на 17065.50 лв. и ДДС в размер на 3413.10 лв. Прието е в решението, че административните органи са провели надлежно производство, проследено подробно, без допуснати съществени процесуални нарушения в извършената последваща проверка, след спиране на производство по корекция - за събиране на допълнителни доказателства във връзка с вноса по цитираната ЕАД, предвид нормата на чл. 286, § 3 от Регламент 952/13 на Съвета. Оспореното решение е издадено в съответствие с материалноправните изисквания, съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна във връзка с безспорно установения произход на стоката, внесена с ЕАД № 15BG002002H0017937/12.02.2015 г., по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент № 1225/2009 г. и във връзка с доклада на ОЛАФ. След подробно обсъждане на доказателствата, събрани в административното производство и представени в хода на процеса, е изведен решаващият правен извод, че произхода на процесната лимонена киселина е от Китай, по отношение на която държава през спорния период действа Регламент 1193/2008, с предвидено антидъмпингово мито в размер на 42,7 %, като не е опровергано отразеното в Доклада на ОЛАФ и в Приложение № 3 към него. Решението е правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Не се споделят твърденията в касационната жалба за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани със събирането на поискани от страната доказателства, във връзка с изясняване на делото от фактическа страна и безкритично възприемане на доводите на административния орган, с позоваване изцяло на Доклада на ОЛАФ, при липса на реални доказателства за произход на стоката от Китай. Решението е постановено е при изяснена фактическа обстановка, след анализ на релевантните факти и обстоятелства и установяващите ги доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Не е спорно, че при извършената проверка преди вдигане на стоката, получателят е уведомен за липсата на безспорни доказателства за произхода на стоката, с което е спазено изискването на чл. 22, § 6 от Регламента, за участие на заинтересованата страна в производството. Не се споделя и оплакването, че дружеството не е било запознато с въпросния Доклад, респ., че е оспорило съдържанието му - в с. з. от 26.09.2017 г., съдът е изложил съображенията си за отказ за събиране на допълнителни доказателства по делото по становището на дружеството от 03.08.2017 г. Докладът на ОЛАФ, издаден в резултат на проведена мисия (5-11.11.2015 г.) в Малайзия, поради съмнения за избягване на мита, ведно с приложенията му, основателно и правилно е кредитиран и от митническия орган и от съда. Същият съставлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице на Европейската служба за борба с измамите, по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. е визирано, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите - членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки, а визираното приложение "където използването на тези доказателства е признато за необходимо", визира правомощието на съответните административни, или съдебни органи, да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. В този смисъл, на констатациите в доклада на OЛАФ, не може да се противопостави сертификата за произход, като документ с материална доказателствена сила, поради това, че е бил обект на разследването на OЛАФ, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя, който не разполага с производствени ресурси за този вид стока, и не са с декларирания произход от Малайзия. Освен това, от констатациите в доклада се установява, че процесната стока "лимонена киселина", е внесена от Китай, идентифицирани са контейнерите, изпратени от КНР до Малайзия и контейнерите, в които стоката е била пренатоварена и изпратена от Малайзия, до ЕС. У. е и, че в Свободната търговска зона на пристанище Кланг (Малайзия), не се извършват дейности по преработка, обработка или въобще производствен процес, в който да е вложена стоката и което би й придало произход от Малайзия. Тези констатации, залегнали и в мотивите на оспореното решение, не са оборени от оспорващото дружество, в чиято тежест е да докаже твърдяния положителен факт - че процесната стока, е с декларирания от него произход. В тази връзка е и постановеното с решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г., т. 37, в което СЕС приема, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна. Затова и настоящата инстанция споделя извода за безспорно установено, че процесната стока - лимонена киселина по въпросната ЕАД от 12.02.2015г, само е пренесена от Китай, през територията на Малайзия, пристанище Кланг и дори без да е претоварена в друг контейнер, е изпратена за ЕС. С. са индивидуализирани (Приложение 3 към Доклада), като регистрираните в регистър ZB1 (в настоящият случай по вноса - 1201412077182) и впоследствие в регистър ZB2 (по износа - 2201412078032), контейнер № CRXU1568647, съгласно предоставените от компетентните малайзийски органи извлечения, са само претоварвани, т. е. те запазват своя произход. Вярно е, че отговор, в резултат на отправено запитване до китайските власти не е получен, но въпреки това Административен съд В. правилно е приел, че в хода на административното производство са събрани достатъчно допустими и относими доказателства, обосноваващи крайния извод за наличие на основания за поправка на подадената митническа декларация и коригиране на размера на дължимите държавни вземания. С оглед тези съображения, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, касационни основания за отмяната му не са налице, като с оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,