Решение № 4139 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1714/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3, Фондът/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Колева, срещу решение № 10499/24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1356/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив /АС-Пловдив/, 3-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Л. Н. А., чрез процесуалния си представител адвокат С. Анастасова, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и прави искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, без да претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е второ по ред, след постановено решение № 6974/24.06.2025 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 2724/2025 г., четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение № 790/23.01.2025 г., постановено по адм. дело № 315/2024 г. по описа на АС-Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Образувано е по жалбата на Л. Н. А., срещу решение № 16/04/1/0/02498/2/01/03/02 за отказ от изплащане на финансова помощ изх.№ 01-6500/2070/27.09.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 49, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредбата/, чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 3 от договор № 16/04/1/0/02498/5.01.2018 г., й е отказано частично изплащане на финансова помощ по заявка за междинно плащане, идентификационен номер № 16/04/1/0/02498/2/01 в размер на 159 476.24лв. Обжалваният пред първостепенния съд административен акт е издаден след отмяната с решение № 972/14.05.2021 г. по адм. дело № 40/2021 г. по описа на АС-Пловдив, оставено в сила в решение № 2313/11.03.2022 г. по адм. дело № 8586/2021 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, на предходен частичен отказ от 23.11.2020 г. за изплащане на същата сума, поради липса на изложени съображения от административния орган за начина, по който е определен размерът на отказаните разходи и преписката е върната за ново произнасяне. В първоинстанционното производство е събрана цялата административна преписка по издаване на акта, ведно с адм. дело № 315/2024 г. и допуснатите и приети по него доказателства - съдебно-техническа, съдебно-счетоводна експертиза и съставени актове по време на строителството; преписката по предходно постановения и отменен отказ на изпълнителния директор на ДФЗ и делата, във връзка с оспорването му - адм. дело № 40/2021 г. на АС-Пловдив и адм. дело № 8586/2021 г. на ВАС. Установената от съда фактическа обстановка, релевантна за спора, се свежда най-общо до следното: Жалбоподателката е сключила на 05.01.2018 г. договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства", мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за изграждане на оранжериен комплекс, закупуване на оборудване и прилежащи съоръжения за нуждите на стопанството. Финансовата помощ представлява до 60% /шестдесет процента/ от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи по осъществяване на проекта. В периода от 18.10.2018 г. до 21.09.2020 г. страните са сключили шест анекса, като относим към спора е сключеният на 27.11.2019 г., анекс V, с приложената към него /приложение № 1/, таблица 2а за първо междинно плащане в размер на 737 559.89лв, от които одобрена субсидия - 442 523.92лв, въз основа на сключен на 21.09.2019 г., договор с изпълнителя "Полимекс-София" ЕООД и представени анекси, фактури и платежни нареждания. На 29.11.2019 г. бенефициентът и строителят са изготвили и подписали приемо-предавателен протокол за качествено и срочно изпълнение на възложената работа, с приложена към него количествено-стойностна сметка /КСС/. На 18.12.2019 г. Л. А. е подала заявка за междинно плащане, по повод на която е назначена проверка на място на 15.01.2020 г. със заповед от същата дата на началник отдел - Регионален технически инспекторат /РТИ/. За резултатите е съставен контролен лист - доклад от трима експерти с отбелязване за всяка една позиция на вида на извършения контрол; коментар, в случай че такъв се налага, и наличието или липсата на съответствие. В заключение е отчетено реално извършване на дейностите, обект на проверката, което обаче е съпроводено с подробно описание на констатирани несъответствия, отразени в предходните графи от таблицата. Л. А. е приложила кратка обяснителна записка, по повод на която е изготвен доклад до директора на дирекция "Технически инспекторат" за необходимост от провеждане на втора проверка на място. Такава е назначена със заповед от 18.03.2020 г., със задача да установи завършена ли е напълно обособената част, за която се иска междинно плащане, като е приключила със същите забележки, с единствената разлика, че към момента на провеждането й, котелът, бункерите и коминът са монтирани в оранжерията, но отново липсват автоматизацията и вентилаторът, за което проверяваната се е позовала на извънредното положение в страната. На 01.06.2020 г. изпълнителният директор на ДФЗ е изпратил на жалбоподателката уведомително писмо за отстраняване на нередности, мотивирано от установените при двете проверки на място, съществени разминавания във вида и обема на работите и неизпълнени позиции от СМР, заявени от нея за плащане и декларирани, като изпълнени, приети и предадени. В представеното обяснение от 23.06.2020 г., ползвателката не е отрекла констатациите на контролните органи при проверките, но е навела твърдения за възникнали по време на изпълнение на обекта обстоятелства, довели до несъществени изменения /по смисъла на ЗУТ/, като приложила: заповеди от Заповедната книга за строежа и становище от проектанта по част "Технологична" от предходния ден. Въз основа на всички документи от административната преписка, с решение изх. № 01-6500/5616 от 23.11.2020 г. изпълнителният директор е оторизирал от заявената сума в общ размер на 442 523.93лв за междинно плащане - 283 047.69лв /изплатена на бенефициентката на 27.07.2020 г./, и отказал сума от 159 476.24лв, представена обобщено за четирите подобекта с прилагане на санкцията по чл. 63, параграф първи от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие /Регламент № 809/2014 г./ След отмяната на административния акт в частта му, обективираща отказа и в изпълнение на указанията на съда, дадени в решение № 972/14.05.2021 г. на АС-Пловдив по адм. дело № 40/2021 г., оставено в сила с решение № 2313/11.03.2022 г. на ВАС по адм. дело № 8586/2021 г., IV о., заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал ново решение, изх.№ 01-6500/2070/27.09.2023 г., с което отново е отказал сумата 159 476.24лв. За изясняване на спора при първоначалното разглеждане на оспорването по адм. дело № 315/2024 г., административният съд допуска съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, а въз основа на нея - и съдебно-счетоводна експертиза, и приобщава към доказателствения материал представените от жалбоподателката в съдебното производство актове за приемане на строителни работи. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд, след пълно възпроизвеждане на заключението на СТЕ, съобразява, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в законоустановената писмена форма, съдържа подробни фактически и правни основания, постановен е без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон. Като такова сочи липсата на изложени от административния орган мотиви за начина, по който установените отклонения в техническите параметри на проверените СМР водят до недопустимост на одобрените от фонда разходи, както и дали те засягат основната цел на проекта. Позовава се на констатациите на вещото лице /изготвило СТЕ след извършен на 30.07.2024 г., оглед на обекта/, че към настоящия момент отделните конструктивни елементи са изпълнени, поради което няма съществени отклонения от одобрения конструктивен проект. Допуснатите отклонения от инвестиционния проект преценява за допустими и нанесени в екзекутивната документация, за което свидетелстват актовете образец №№ 7 и 12, издадени през лятото на 2019 г. Съдът приема също така, че административният орган не е изложил убедителни мотиви относно нарушението на изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9/2015 г. и отменя атакуваното пред него решение, с указание за връщане на преписката на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Касационният съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон. Вместо да извърши свой собствен анализ на фактическите и правните установявания от административния орган, подробно изложени в писмен, табличен и аритметичен вид в оспореното пред него решение за частичен отказ от подпомагане и да ги съпостави с данните по преписката, първостепенният съд се е задоволил единствено да препише изцяло заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като правните му съображения, освен че са изключително оскъдни, не кореспондират с приобщените доказателства. Този извод се потвърждава и от липсата в проверявания съдебен акт на мотиви за материалната незаконосъобразност на решението на заместник изпълнителния директор на Фонда, извън общите твърдения за немотивираност. Без обсъждане са останали съставените доклади при двете проверки на място, както и изводите и забележките в тях, които дори не са оспорени от жалбоподателката; поисканите от административния орган и представени от Л. А. обяснения и доказателства; клаузите от сключения договор за подпомагане; приложимите към процесните правоотношения правни норми. Фактическите установявания сочат, че съгласно чл. 1 и чл. 2 от сключения на 05.01.2018 г., договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ /договора/, същата се дължи за изпълнение на одобрен проект, само ако ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на: проекта; условията и определените срокове; анексите; приложимите нормативни актове и тези на правото на Европейския съюз. Финансовата помощ може да се изплаща авансово, междинно и окончателно, като еднократното междинно плащане при включени строително-монтажни работи /СМР/ ползвателят има право да заяви пред ДФЗ при завършена и одобрена обособена част от инвестицията, съгласно приложение 1 към договора, включваща: Подобект 1 "Оранжерия /Блок А и Блок Б/"; Подобект 2 "Технологично оборудване оранжерия"; Подобект 3 "Сервизно технологична сграда" и Подобект 4 "Технологично оборудване сграда. Котелно помещение". В ал. 2 на чл. 2 от договора специално е предвидено, че при неточно или непълно изпълнение на условие или задължение, или при наличие на основание в нормативен акт, Фондът прилага съответните правила за намаляване или отказване на заявената за изплащане помощ. Право на Фонда, съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от договора е да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за точното извършване на дейностите по одобрения проект, като извършва проверки на място и в случай на необходимост от установяване точното изпълнение на договорни и нормативни задължения, да изисква от ползвателя представянето на допълнителни данни и/или документи, както и да извършва проверки. Негово право е да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ при подадена заявка за междинно или окончателно заплащане при наличие на вписаните в чл. 9 обстоятелства - инвестицията е изпълнена неточно, включително когато ползвателят е придобил активи и/или е изпълнил дейности с технически параметри или в отклонение от КСС и не е уведомил Фонда - когато отклоненията: водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи, или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в тази наредба и договора за отпускане на финансова помощ. Задължение на ползвателя съгласно чл. 13, ал. 1 е да извърши изцяло инвестицията в уговорения срок в съответствие с одобрения проект и КСС към договора, в която поотделно за всеки подобект са описани по вид, мерна единица, количество, единична и крайна цена, всички видове дейности и съоръжения. Договорът е променян последователно със сключването на шест анекса, от които значение за настоящия спор има анекс V от 27.11.2019 г. и конкретно, приложената към него таблица 2а за одобрената субсидия за четирите подобекта по сключения договор със строителя. Видно от данните по делото, изпълнението на СМР за първите четири подобекта е възложено от бенефициента с договор за строителство на "Полимекс-София" ЕООД, в чийто чл. 2, ал. 10, страните са се договорили, че приемането на обекта се извършва с отделен двустранен констативен протокол. Единичните цени на различните видове СМР са определени, като неподлежащи на промяна с включени в тях: цена за вложени материали, извършени доставки, работи, разходи за труд, механизация, енергия и др. Към договора от 21.09.2018 г. е сключен анекс от 24.06.2019 г. за увеличение на цената с приложена към него КСС /по отношение на Подобект 4 "Технологично оборудване сграда", т.1 "Водогреен пелетен котел с бункер и горелка" е заложен един брой на цена 83 538лв/. Въз основа на анекса със строителя, на 27.11.2019 г. ползвателката и Фондът са сключили анекс V от 27.11.2019 г., с приложена към него таблица 2а за одобрената субсидия за четирите подобекта /където цената за котела е определена точно на 83 538лв/ за първото междинно плащане. Само два дни по-късно - на 29.11.2019 г. "Полимекс-София" ЕООД и Л. А. са подписали приемо-предавателен протокол, в който тя /като възложител/ е констатирала, че възложената с договора и анекса /с приложената към него КСС от 24.06.2019 г./ работа, е извършена изцяло и я приема без възражения. През месец декември на 2019 г. ползвателката е подала заявка за плащане с декларирани разходи в размер на 737 539.89лв и от тях финансова помощ за плащане в размер на 442 523.93лв /60% от платените от нея суми, за които е договорено безвъзмездното финансово подпомагане/ и попълнена таблица за извършените инвестиции по групи разходи, с приложени към нея договори, анекси, констативен протокол, фактури, платежни нареждания и други документи, определени в договора. След получаване на заявката за плащане, Фондът е предприел действията, предвидени в чл. 48, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. за изчисляване размера на дължимото междинно плащане, въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи, каквито са уредените в чл. 47, ал. 1, т. 1 и т. 2 от подзаконовия нормативен акт: проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства и проверки, извършвани на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи. В таблица, обективирана в контролния лист от първата осъществена контролна проверка, са отразени всички установени несъответствия с техните количества и мерни единици, които са представени обобщено накрая в раздел "Забележки" за подобектите 1, 2, 3 и 4, като за последния е отбелязано, че доставените котел, бункери и комин се намират на друг адрес и са без доставена автоматизация и вентилатор, необходими за функционирането му. Ползвателката не е опровергала нито една от забележките в доклада, но е пояснила в обяснителна записка, че забавянето на монтажа е в резултат на завършване на бетона на 01.02.2020 г., което предполага да се изчакат десет дни за втърдяването му, тогава да се монтира котелът, като при монтажа ще се доставят автоматизацията и вентилатора. По този повод на 17.03.2020 г. е назначена втора проверка на място, завършила със същите констатации за неизпълнени дейности, съставляващи отделни позиции в КСС за четирите подобекта. Единствената разлика е в подобект 4 и същата се изразява в монтиране на котел, бункер и комин. Останали са недоставени автоматизацията и вентилатора, които поддържат горивния процес при ръчното запалване. Констатациите не са оспорени от Л. А., като само по отношение на липсващите елементи от котела, тя се е позовала на въведеното извънредно положение по повод пандемията COVID-19. При тези неоспорени писмени доказателства и съдържащите се в тях констатации, първостепенният съд изобщо не е съобразил характера и доказателствената стойност на контролните листове - доклади от извършените проверки на място. Съставени от надлежно назначени длъжностни лица в кръга на правомощията им, те представляват официални свидетелстващи документи, ползващи се с доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК и установяват неизвършени или частично извършени дейности, водещи до неточно изпълнение на инвестицията. Доказателствената им сила не е разколебана в хода на съдебното производство, още повече, че ползвателката изобщо не ги е оспорила - с допълнително представените документи в отговор на отправеното й от Фонда писмо от 01.06.2020 г. за отстраняване на нередности, тя не е отрекла установеното неизпълнение, а само се е опитала да обоснове теза, че се касае за направени промени по време на строителството, които не са съществени изменения по смисъла на ЗУТ, декларирайки готовност да коригира заявката за плащане и съпътстващите я документи. Констатациите в контролните листове не са оборени и със заключението на съдебно-техническата експертиза, дадено въз основа оглед на обекта от вещото лице на 30.07.2024 г. - повече от четири години и половина след направената от жалбоподателката заявка за плащане и извършените проверки на място. Административният съд, възприемайки безкритично заключението и в частите му, в които то е базирано на актове, съставени в строителството, не е съобразил, че последните са представени едва в съдебното производство /след проведени две предходни съдебни оспорвания/, нито, че съдържанието им съществено се разминава с данните от останалите представени от ползвателката доказателства. Към заявлението за плащане тя е приложила приемо-предавателния протокол за изграждането на обекта, в който е констатирала без възражения изпълнения договор за строителство от "Полимекс-София" ЕООД, съобразно анекса с приложената към него КСС от 24.06.2019 г. В тази сметка са записани, като изпълнени, монтирани и доставени всички онези дейности и количества, за които впоследствие, при двете проверки на място е констатирано неизпълнение, поради което без значение за законосъобразността на оспорения акт е осъщественото няколко години по-късно, реално изпълнение. Л. А. е поискала договореното между нея и ДФЗ междинно плащане, допустимо съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. за одобрена обособена част от инвестицията - понятие, дефинирано в § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на подзаконовия нормативен акт, като завършен етап на изпълнение на инвестицията, който е обособен и е доведен до самостоятелна степен на завършеност. Още при първата проверка на място, ДФЗ е констатирал неизпълнени дейности и/или количества в различни части във всеки един от четирите подобекта, при което ползвателката е поела само ангажимент да монтира котела и то при положение, че два месеца преди това го е заявила за плащане, като монтиран с всички негови части. Изпълнението му е изрично заложено в КСС, приложени към договора за строителство, и отчетено с подписването на приемателния протокол, като отделно от това, отоплителното устройство е вписано като дълготраен материален актив. Този факт се установява по безспорен начин от приложената към заявката за плащане извадка от инвентарната книга /стр.000037 от преписката/, където е заприходен водогреен пелетен котел с бункер и горелка на стойност 83 538лв на 29.11.2019 г., въз основа на фактура № 5682. При направената от касационния съдебен състав проверка на намиращите се в административната преписка фактури, издадени от строителя на възложителя, такъв номер фактура не се открива - последната е с № 5681 от 29.11.2019 г. с описани в нея единадесет фактури, сред които също липсва такава с № 5682, като такава не фигурира и в описа от контролния лист на страница 000487 от адм. дело № 315/2024г. по описа на АС-Пловдив. Отделно стои въпросът, че във всички документи към подадената заявка за плащане, котелът е вписан като монтиран, с отбелязването, че е с горелка. Едва в обяснителната си записка пред ДФЗ от края на месец януари 2020 г. по повод констатираната пълна липса на такъв уред, А. е уведомила Фонда, че котелът технологично е без горелка, пали се ръчно и се разпалва от вентилатор. И ако този актив все пак е съществувал реално /макар и на място, отдалечено от мястото на инвестицията/, то по отношение на останалите дейности, обособени в 27 реда графи от обективираната в процесното решение за частичен отказ от изплащане на междинната субсидия, таблица, е констатирано пълно неизпълнение или изпълнение отчасти. Примери в тази насока са: предвидените по проект три врати с размери 200/300см, от които на място са били открити две врати 320/275см, като една от тях е монтирана по време на първата проверка, неизпълнените фундаменти и колони, и свързаните с дейността изкопи, превоз на земни маси, бетон и кофраж - обстоятелства, които не се опровергават в експертизата, а само се констатира, че към момента на изготвянето й вече са налични; липсващите 156 броя улуци; намалените количества корда, лагеруваща планка, щипка за тръба, алуминиева скоба, стоманено въже. Административният съд механично се е позовал на представените пред него актове по време на строителството, без да ги съпостави с останалите доказателства и документи, които не са оспорени от жалбоподателката. Начинът на издаване и значението им в строителния процес са регламентирани в Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 7 от нея определя акт, приложение № 7, като съставен за приемане на извършени строителни и монтажни работи по нива и елементи на строителната конструкция. В представените такива от първи, втори и трети юли на 2019 г. са отбелязани дейностите по изпълнен кофраж и армировка на фундаментите общо и без конкретика; по аналогичен начин са съставени и актовете за изпълнен монтаж на колони и на ферми. В актовете от 10.07.2019 г., 11.07.2019 г. и 12.07.2019 г. е отбелязано изпълнение на монтаж на улуци, без да е отразена бройката им - експертите на фонда са установили през януари на следващата година дублирането им в част "Архитектура" и част "Конструкции", при което същите са признати в част "Архитектура" и отказани в част "Конструкции" на подобект 3. Актовете, образец № 12 /чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредбата/ са за установяване на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване и удостоверяват постигнатите изисквания на проекта. Съставени на 21.08.2019 г. и на 23.08.2019 г., те удостоверяват монтиран термоекран с общо количество от 4 640кв.м, колкото е вписано в КСС към договора с "Полимекс-София" ЕООД и колкото е предвидено в КСС към анексирания договор за подпомагане. В същото време, при проверката на място, чрез метода на физически контрол, експертите са установили, че в подобект 2, екранът на място е 4 157кв.м. При изготвяне на СТЕ, вещото лице чрез аритметично изчисление на повърхността и въз основа на двата акта, образец № 12, е заключил наличие на съответствие. Фактическите установявания по преписката напълно опровергават експертизата, предвид представеното от ползвателката по повод писмото на Фонда за отстраняване на нередности от 01.06.2020 г., становище, изготвено на 22.06.2020 г. от проектант, част "Технологична", съгласно което предвиденият термоекран има пропускливост на светлина 45%, засенчване 55%, коефициент на енегийната ефективност 59% и покрива площ от 4 157кв.м. При издаване на оспорения административен акт, заместник изпълнителният директор на Фонда се е позовал на представените от ползвателката документи при подаване на заявлението за плащане и впоследствие при проверките на място, подробно е представил констатираните разминавания между декларирани и установени дейности и количества, като неговите фактически установявания не са опровергани от събраните допълнителни доказателства в първоинстанционното производство - заключение на назначената СТЕ и актове образец №№ 7 и 12 за СМР. Това прави необоснован извода на първостепенния съд за липса на мотиви и конкретика относно различието в техническите параметри и начина, по който то релевира към чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9, която норма е посочена като едно от правните основания за частичния отказ от заплащане на субсидията. Разпоредбата от подзаконовия нормативен акт, инкорпорирана и в чл. 9, ал. 1, т. 3 от договора за финансово подпомагане, урежда правото на административния орган да откаже частично или пълно изплащане, когато инвестицията е изпълнена неточно, в това число и при придобити активи или изпълнени дейности в отклонение от КСС, в няколко различни хипотези, между които и тази, при която констатираните отклонения водят до необоснованост на заявените за подпомагане разходи. Такъв е и настоящият случай, предвид факта, че ползвателката е депозирала заявление за междинно плащане, дължащо й се съгласно чл. 3, ал. 6, т. 2 от договора само при условие, че е извършила обособената част от инвестицията, описана в приложението към него; представила е доказателства за точното изпълнение, а при последващите проверки на място, Фондът е установил съществени отклонения, които бенефициентката, независимо от неколкократно предоставените й възможности да отстрани или допълнително да обясни, не е обосновала. На ползвателката е била предоставена възможност до 10.02.2020 г. да монтира в подобект 4 котела с всички необходими устройства към него, но тя не го е изпълнила точно, този път позовавайки се на обявеното извънредно положение. Първостепенният съд не е съобразил факта, че решението на Народното събрание за обявяването му е един месец по-късно - на 13 март 2020 г., което опровергава твърденията на ответницата в касационното производство за неизпълнение, предизвикано от форсмажорни обстоятелства. АС-Пловдив не е взел предвид и изпратеното на бенефициента уведомително писмо за установяване на нередовности от 01.06.2020г., с оглед констатираните съществени разминавания във вида и обема работи и неизпълнени позиции от СМР, декларирани от Л. А., като осъществени, предадени и приети. Изисканите за представяне допълнителни документи са обособени в шест отделни пункта, между които и такива, установяващи начина, по който изпълнява договореностите в чл. 9, ал. 1, т. 3, 8 и 11 от договора и в тази връзка с чл. 49, ал. 1, т. 6 и 7 от Наредба № 9/2015 г. От приложените три заповеди /извлечение от заповедната книга/, две са издадени на 12.06.2020 г. - след получаване на писмото от Фонда, а тази от 05.03.2019 г. променя незначително диаметъра на изкопите за фундаментите, без да засяга установените неизпълнения и констатирани липси. За да приеме отклоненията за несъществени, първоинстанционният съд се е позовал на факта, че при огледа на вещото лице на 30.07.2024 г. те вече са били изпълнени, без да съобрази правилата за одобряване на междинно плащане, регламентирани в наредбата и в договора за подпомагане, на които се е позовал административният орган в оспорения отказ за плащане. В решението му от 27.09.2023 г. се съдържат подробни данни за начина на формиране на отказаната сума, представени в табличен вид поотделно за всяка една позиция от подобектите; пълни данни за одобрените количества и стойности, съобразно анекс V от договора; констатираните количества при проверките на място; стойността на одобрените за финансиране разходи и наложената редукция. Изложени са и правни съображения за отказа с точно посочване на приложимите национални и общностни правни норми и клаузите от сключения договор, в това число и за безспорното наличие на основанията по чл. 63, параграф първи от Регламент № 809/2014 г., поради разлика над 10% между заявената за плащане сума и определената такава след проверката за допустимост на разходите. Предвид така установеното от фактическа и правна страна, решението на първостепенния съд е неправилно и следва да се отмени. Настоящата инстанция счита акта за налагане на финансова корекция за законосъобразен, поради което и с оглед изяснеността на делото, след отмяната на първоинстанционното решение, спорът следва да бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата, подадена от Л. А., като неоснователна. С оглед изхода на спора, направеното искане от процесуалния представител на административния орган за присъждане на разноските за държавна такса - 652.31 евро; за съдебно-техническа експертиза - 153.39 евро и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции - 306.78 евро, и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 228 АПК, ответницата в касационното производство следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в общ размер от 1 112.48 евро. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение