Решение № 101 от 10.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 50/2014 г.

Решение № 101 от 10.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 50/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Служебният защитник на подсъдимия Х. К. е подал касационна жалба срещу потвърждаването в Пловдивския апелативен съд на осъдителната спрямо него присъда, която издал Пазарджишкият окръжен съд. Присъдата - 30/22.VII. 2013 г. по нохд 376/2013 г., е издадена по обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 198, ал. 1 НК: за извършения в П. на 7.VI. 2013 г. грабеж на пари и лични вещи на обща стойност 408 лева (от които парите-320 лева) от 61-годишната М. Влашка и за придружаването на грабежа с убийството на пострадалата. За това престъпление К. е наказан 23 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, като в този му размер наказанието е определено по реда на чл. 58а НК във връзка с проведеното съкратено съдебно следствие в първата инстанция (чл. 373, ал. 2 НПК). Апелативният съд е издал своето решение - 187/28.Х. 2013 г. по внохд 333/2013 г., по въззивна жалба, подадена от страната, обжалвала и сега. Касационният жалбоподател оспорва единствено справедливостта на наложеното наказание, като е изразил и мнението си, че справедливо би било само наказание "по-ниско от 20 години лишаване от свобода". В съдебното заседание на ВКС жалбата е поддържана, докато прокурорът и повереникът на частните обвинители-трите дъщери на пострадалата, са за отхвърляне на жалбата като неоснователна. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. При потвърждаването на присъдата не е допусната явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят настоява за по-нисък размер на наказанието, смятайки за недостатъчно оценени досега "пълното съдействие от страна на... К. в досъдебното и съдебното производство, посочване на средствата за извършеното престъпление, дълбокото и искрено съжаление за извършеното, ниската възраст и изразеното желание за разглеждане на делото в първата инстанция по реда на съкратеното съдебно следствие". Изброеното и без друго не сочи на нещо толкова несъвместимо с определения размер на наказанието, но претенцията за лишаване от свобода между 15 и 19 години (колкото позволява за този случай чл. 58а НК) изглежда напълно неоснователна на фона дори само на тези белези на извършения грабеж: К. се успал и пропуснал пътуване до София за рок-концерт; решил да нападне Влашка, за която знаел, че работи в хранителен магазин и конкретно проследил, познавайки също така пътя, по който преминава, за да се прибере в дома си; нападнал пострадалата, за да си осигури пари и да осъществи пропуснатото пътуване; нападнал я в гръб, на улицата, в близост до своя дом, след кратък разговор с нея малко преди това; нанесъл и? 4 удара по главата с приготвената по-рано брадвичка; направил необходимото според него да укрие трупа (още когато Влашка издавала звуци) и въобще-престъплението; осъществил пътуването до София, без никой около него да предположи какво е сторил, както и никой - в часовете до разриването му на 10 юни. Според ВКС, съпоставката между изложеното и претенцията за явна несправедливост е показателна сама за себе си, още повече, когато претенцията е неоснователна и по причини в самата нея, като например в частта и? за "за дълбокото и искрено съжаление за извършеното" - доста декларативна с оглед на поведението непосредствено след деянието. Ето защо и в съответствие още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение