Решение № 2112 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10687/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Съвместна оперативна програма за трансгранично сътрудничество по Европейски инструмент за съседство Черноморски басейн 2014-2020 г., подадена чрез пълномощник, против решение 5385 от 18.07.2024 г. по адм. д. 633/2024 г. на Административен съд - Бургас, с което съдът е отменил негово решение РД-02-14-207/28.02.2024 г. за определяне на финансова корекция на Асоциация за култура, технологии, образование и развитие - Пловдивски университет - Странджа. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Според касатора съдът неправилно е приел, че поставеният от бенефициера качествен показател срок за изпълнение е допустим и достатъчен, за да се формира извод относно качеството на предлаганото изпълнение предвид предмета на обществената поръчка и предварително поставените от възложителя подробни, ясни и конкретни параметри, с които трябва да бъде съобразено изпълнението. Излага доводи, че показателите в методиката за оценка следва да изпълняват целта на закона, в случая, да предполагат именно оценяване на качеството на изпълнение, а не някоя друга негова характеристика. Оспорва изводите на съда за липса на извършено нарушение от страна на възложителя. Сочи, че предвид избора на критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена, начинът на определяне на оценката предполага и оптимално съотношение в относителната тежест на показателите. Възложителят е допуснал фактическо игнориране на показателя срок за изпълнение. Излага подробни съображения за установеност на констатираната с акта нередност. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Сдружение Асоциация за култура, технологии, образование и развитие - Пловдивски университет - Странджа, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че в изпълнение на проект BSB 884 Съвместен мониторинг за защита на околната среда в страни от Черноморския басейн, с акроним ЕКО MONITORING, съфинансиран по Програма за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за съседство Черноморски басейн 2014-2020, бенефициерът Сдружение Асоциация за култура, технологии, образование и развитие - Пловдивски университет - Странджа е провел процедура за избор на изпълнител публично състезание на основание чл. 18, ал. 1, т. 12 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) с предмет Реконструкция и модернизация на съществуваща сграда с обществено предназначение за учебно-творческа база, находяща се в центъра на гр. Ахтопол, в УПИ-III, кв. 43, по проект за изграждане на Трансграничен център за съвместен мониторинг на околната среда в Черноморския басейн и е сключил договор за възлагане на обществена поръчка с изпълнителя Авангард Проект ЕООД. Ръководителят на НО, след извършена проверка на проведената поръчка, е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-14-207/28.02.2024 г., с което е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 2, т. 3 и ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП - незаконосъобразна методика за оценка, посочена като нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за която е определил финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя. Посочил е, че качественият показател срок за изпълнение не представлява обективен измерител за предлаганото качествено изпълнение на предмета на поръчката и същият в заложеното съотношение се съдържа четири пъти в количествения, като по този начин приложението му се обезсмисля. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, но при неправилно приложение на материалния закон. Според административния съд заложеният качествен показател е достатъчен, за да се формира извод относно качеството на предлаганото изпълнение, предвид предмета на обществената поръчка и предварително поставените от възложителя подробни, ясни и конкретни параметри, с които трябва да бъде съобразено изпълнението. Според съда изискванията на възложителя не позволяват различие в офертите от гледна точка на подробно описаните в техническите спецификации характеристики и качество на СМР и съответствието с тях очевидно не би могло да послужи като измерител на качеството, за да разграничи подадените оферти в процедурата. Поради това е приел, че в този случай изборът на икономически най-изгодна оферта изисква използването на друг показател, а подходящ такъв е срокът за завършване на изпълнението. При използвания от възложителя критерий оптимално съотношение качество/цена оценяването не е обусловено от субективната преценка на членовете на комисията, а и в приложената по делото документация за обществена поръчка изрично са дефинирани минималните и максимални граници на предложенията относно срока за изпълнение. С тези мотиви съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил. Решението е неправилно. По делото не е спорно, че съгласно методиката за оценка на офертите обществената поръчка се възлага въз основа на икономически най-изгодната оферта, определена по критерий "оптимално съотношение качество/цена". Офертите на участниците се оценяват по два показателя: показател Предложена цена (Пц) с максимален брой 80 т; показател Срок за изпълнение (Пси) с максимален брой 20 т. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП оптималното съотношение качество/цена е един от допустимите критерии за възлагане, чрез който възложителят на поръчката може да определи икономически най-изгодната оферта. Възложителят разполага с оперативна самостоятелност да определи в рамките на избрания критерий за възлагане подходящите според него показатели за оценка, спрямо които да се оценяват постъпилите от участниците в процедурата оферти. Тази свобода не е неограничена. Показателите за оценка следва да са избрани така, че да способстват за постигане на същността на избрания критерий. Срокът на изпълнение изрично е предвиден като показател за оценка на качеството, когато е избран критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена - чл. 70, ал. 4, т. 3 ЗОП. Съгласно чл. 70, ал. 4 ЗОП показателите, включени в критерия по ал. 2, т. 3, могат да съдържат: 1. измерител на качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, социални, екологични и иновативни характеристики и иновативни търговски техники и условия; 2. организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката, или 3. обслужване и поддръжка, техническа помощ и условия, като: дата на изпълнение, начин и срок на изпълнение или срок на завършване. Трите групи показатели са предвидени алтернативно, законодателят не изисква императивно тяхната кумулация при избран критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена", поради което преценката дали показателят "срок на изпълнение" е достатъчен като единствен показател за оценка на качеството следва да се извършва във всеки отделен случай в съответствие с предмета на поръчката и техническата спецификация. Първоинстанционният съд не е изследвал поставения критерии във връзка са предмета на поръчката, макар формално да е посочил, че същият е достатъчен, за да се формира извод относно качеството на предлаганото изпълнение предвид предмета на обществената поръчка и предварително поставените от възложителя подробни, ясни и конкретни параметри, с които трябва да бъде съобразено изпълнението. Едва след като изясни релевантните факти, съдът следва да пристъпи към проверка по същество на твърдяната от органа нередност. При това положение настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на направените изводи за незаконосъобразност на административния акт. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, нарушава правото им да се защитят срещу фактите по спора. Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Затова съдебният акт следва да бъде отменен и делото - върнато на друг състав на Административен съд - Бургас за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора съдът следва да установи и подложи на собствен анализ фактите във връзка с издаването на оспорения административен акт и при установена фактическа обстановка, подведена под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд