Решение № 5664 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14475/2009 г.

Решение № 5664 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14475/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на "Райфайзенбанк България" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Средец", ул. "Гогол" № 18-20, подадена чрез пълномощника - адв. Табакова, срещу решение № 1103 от 22.10.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-682/2009 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 584 570 лв. за извършено нарушение на чл. 30 ЗЗК (отм.). В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Жалбоподателят счита, че формираните от Комисията изводи за нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция не кореспондират на събрания по преписката доказателствен материал. Твърди, че фактическите констатации за предлагане на услугата "безплатна застраховка "Живот" като бонус към различни услуги на банката и след 01.06.2006 г., включително "почти до края на 2007 г.", са недоказани, т. к. цитираните в оспореното решение източници на информация не могат да се възприемат за годни доказателства. В този аспект се атакува като неправилен определеният от регулатора процесен период на извършване на нарушението, като според дружеството се касае за еднократно действие или съответно бездействие, изразяващо се в прекратяване на сключената застраховка и неуведомяване за това на застрахованите клиенти, а не за продължителна антиконкурентна дейност. В жалбата се оспорва твърдението на Комисията, че промотираната безплатна застраховка касае целият период на ипотечния кредит. Поддържа се тезата, че не съществува законово задължение нито за банката, нито за кредитополучателите, да сключват или поддържат застраховка "Живот" с оглед защита на интересите на кредитора. Противно на заключението на административния орган, жалбоподателят счита, че в конкретния случай рекламираната допълнителна услуга към кредита не влияе съществено върху избора на потребителите. Позовавайки се на "Секторен анализ на конкурентната среда при банкирането на дребно" (2008 г.), изготвен от КЗК, както и на подготвен за Райфайзенбанк проект "Ипотечният бизнес през погледа на потребителя" от 05.02.2008 г., санкционираното дружество сочи, че предлаганата в програмата му за ипотечно кредитиране възможност за безплатна застраховка "Живот" не е сред основните фактори, стимулиращи потребителския интерес и не е от естество да мотивира поведението на клиентите на пазара на банкови услуги по начин, който може да засегне конкурентите в сектора. В жалбата се атакува като незаконосъобразен и размерът на наложената имуществена санкция. Като порок на акта в тази връзка се изтъква санкционирането на дружеството в противоречие с общите принципи за действие на материалноправните норми във времето и в нарушение на правилото на чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), предвиждащ прилагане на по-благоприятния за нарушителя закон. Според жалбоподателя органът неправилно е приложил действащият към момента на постановяване на решението материалноправен режим на санкциите по новия ЗЗК, който не е бил в сила към момента на извършване на нарушението, вместо отменения ЗЗК, който се явява приложим към спорното правоотношение и по-благоприятен за дружеството. Наред с горното се сочи, че индивидуализацията на санкцията, определена на 1 % от общия оборот на предприятието не съответства на материалноправните норми, на целта на закона и на Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията. По подробно развитите в жалбата и в допълнителни писмени бележки доводи "Райфайзенбанк България" ЕАД моли за отмяна на оспореното решение в цялост и за решаване на спора по същество, алтернативно - за намаляване на размера на наложената му санкция и за определянето й съобразно нормите на ЗЗК (отм.). Прави искане за присъждане на деловодните разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията), чрез процесуалния си представител - юрк. Велчева, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна по изложените в депозирана писмена защита съображения. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗК е образувано при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК с решение № 745/21.07.2009 г., видно от което Комисията се е самосезирала за установяване на евентуално нарушение на чл. 30 ЗЗК (отм.) по повод постъпил сигнал от И. М. относно подвеждаща реклама на "Райфайзенбанк България" ЕАД. В сигнала е посочено, че на 08.10.2004 г. М. и съпругата му са сключили договор за ипотечен кредит с "Райфайзенбанк България" ЕАД във връзка със закупуване на жилище. По повод рекламираното в този период предложение за получаване на безплатна застраховка "Живот" за целия период на договора за кредит за сметка на банката, на 14.10.2004 г. двамата съпрузи са подписали Предложение - декларация за сключване на застраховка "Живот" на кредитополучател в ЖЗК "Български имоти" АД. На 15.04.2009 г. Р. М. е починала, като съпругът й е уведомил кредитния инспектор за настъпилото застрахователно събитие. Според данните в сигнала служителят на банката му е обяснил, че застраховката е прехвърлена в ЗК "Уника", но полицата се съхранява в централата на банката и му е бил даден списък от документи за попълване преди да предяви искане към застрахователя. С проведена последваща кореспонденция по случая М. е бил уведомен, че процесната застраховка "Живот" е била прекратена от "Райфайзенбанк България" ЕАД, считано от 01.06.2006 г. и в момента няма действаща полица, поради което банката не може да претендира от застрахователя изплащането на застрахователно обезщетение. В същото време на лицето е указано, че банката не е поела ангажимент да сключи и поддържа такава застраховка на кредитополучателите по сключения договор за банков кредит. За установяване на релевантните по случая факти КЗК е извършила проучване съгласно чл. 44 и сл., във вр. с чл. 94 ЗЗК, след приключване на което на "Райфайзенбанк България" ЕАД е предоставена възможност да се запознае с материалите по преписката. В хода на производството дружеството-ответник е представило становища и доказателства, описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. Към преписката е приобщена и информацията, изискана от ЖЗК "Български имоти" АД и от ЗК "Уника Живот" АД. В изпълнение на чл. 58 ЗЗК Комисията е разгледала случая на проведено открито заседание, за участие в което дружеството е редовно призовано. Административното производство е завършило с решение № 1103 от 22.10.2009 г. по преписка № КЗК-682/2009 г., с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК Комисията е наложила на дружеството имуществена санкция за извършено от него нарушение на чл. 30 ЗЗК (отм.) в размер на 5 584 570 лева. За да постанови този резултат КЗК е приела за установено, че ответната страна "Райфайзенбанк България" ЕАД е предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗК (отм.), което осъществява стопанска дейност, свързана с предоставяне на банкови услуги, включително услуги по ипотечно кредитиране. Видно от материалите по преписката, през 2004 г. е стартирала рекламна кампания на "Райфайзенбанк България" ЕАД, с която на клиентите се предлага услугата безплатна застраховка "Живот" към договор за ипотечен кредит. Въз основа на съобщение в Интернет-страницата https://bgkredit.net , в което са представени предоставяните от "Райфайзенбанк България" ЕАД услуги с отбелязване, че информацията е актуална към 16 януари 2007 г. е прието, че промотирането на този бонус в програмата на "Райфайзенбанк България" ЕАД за ипотечно кредитиране продължава и през 2007 г. Между страните не се спори, че на 08.10.2004 г. между "Райфайзенбанк България" ЕАД, от една страна и И. Х. М. и Р. Б. М., от друга страна, в качеството им на кредитополучатели, е сключен договор за ипотечен кредит. Безспорно е също, че на 14.10.2004 г. И. М. и Р. М. са подписали 2 броя "Предложение - декларация за сключване на застраховка "Живот" на кредитополучател", предоставени от ЖЗК "Български имоти", като застраховката влиза в сила от същия ден. От данните в преписката КЗК е констатирала, че на 13.04.2004 г. между ЖЗК "Български имоти" и "Райфайзенбанк България" ЕАД е сключен договор за срок от една година за групова застраховка "Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити на банката. Установено е, че по силата на Анекс № 2 от 12.04.2005 г. срокът на действие на посочения договор е удължен до 12.04.2006 г., след изтичането на който банката е сменила застрахователната компания, като новият застраховател е ЗК "Витоша - живот" АД (сега ЗК "Уника Живот" АД). На 10.04.2006 г. е продължена валидността на груповата застраховка "Живот" по договор с ЗК "Витоша - Живот" АД, сключен за неопределен срок. И в двата договора е предвидено задължение на банката писмено да уведоми застрахованите лица за промяна на застрахователя. Същите имат право в 7-дневен срок от уведомяването да направят отказ от застраховане, като в случай, че не е налице такъв се застраховат автоматично. Съгласно направените от Комисията фактически констатации, в списъка на застрахованите лица към месец април 2006 г. по Договор за групова застраховка "Живот" са фигурирали както И. М., така и съпругата му Р. М.. По преписката няма спор, че от 01.06.2006 г. действието на договора за групова застраховка "Живот" е прекратено по взаимно съгласие между страните, на основание писмо на "Райфайзенбанк България" ЕАД с изх. № 5283/23.05.2006 г., като застрахованите по договора лица, сред които И. и Р. М. не са уведомени от ЗК "Витоша - Живот" АД. С оглед липсата на доказателства за обратното, Комисията е приела за установено, че "Райфайзенбанк България" ЕАД не е уведомило застрахованите кредитополучатели за промяната на застрахователната компания, нито за прекратяването на Договор за групова застраховка "Живот", респ. за прекратяване на застрахователното покритие върху живота и здравето на Р. М., считано от 01.06.2006 г. С оглед така установената фактическа обстановка, Комисията е заключила, че поведението на "Райфайзенбанк България" ЕАД, преценено съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН на плоскостта на действалите по време на извършване на деянието материалноправни норми, а именно - тези на отменения ЗЗК, осъществява състава на забранената от закона нелоялна конкуренция в общата хипотеза на чл. 30 ЗЗК (отм.). За да обоснове този извод КЗК е приела, че предложението на "Райфайзенбанк България" ЕАД до потенциалните му клиенти при сключване на договор за кредит да получават безплатна застраховка "Живот", представлява атрактивна възможност, насочена към стимулиране на потребителския интерес, която е използвана в конкретния случай от банката в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗЗК (отм.). Комисията е посочила, че след като лицата са били застраховани автоматично, без да бъдат уведомени от банката за смяна на застрахователя, въпреки изрично вмененото й в този смисъл задължение, то е налице неизпълнение на договорно задължение от нейна страна, което противоречи на законовите норми и по-конкретно на чл. 233, ал. 1 КЗ, въвеждащ като изискване изрично писмено съгласие на третото застраховано лице по договора. КЗК е счела, че прекратяването на 01.06.2006 г. на действието на договора за групова застраховка "Живот" по инициатива "Райфайзенбанк България" ЕАД и неуведомяването на третите застраховани лица за това е в нарушение на установените обичайни търговски взаимоотношения и на добри нрави. Според административния орган банката е следвало добросъвестно да уведоми своите застраховани клиенти за преустановяването на застрахователната полица, която промяна е съществена, доколкото слага край на едно правоотношение, по което кредитополучателите са страна и за чието възникване са изявили изричното си съгласие. В този аспект КЗК е счела, че добросъвестното поведение и обичайната практика са изисквали промяната (неподдържането на застраховка) да важи за бъдещите й клиенти, а не за тези, които вече са били застраховани. При съпоставка с обичайната практика на други банки в сходни случаи, извършена въз основа на информация в Интернет Медия БИГ. БГ Комисията е посочила, че всички предвиждани от тях промени по предлаганите кредити се отнасят за нови клиенти, като по отношение на безплатната застраховка "Живот" е налице изрично изявление от страна на "УниКредит Булбанк" АД, че се отменя предлагането й считано от 26 ноември 2007 г. занапред, без това да засяга клиентите, които вече са се възползвали от бонуса. В тази връзка е отчетено, че по отношение на "Райфайзенбанк България" ЕАД липсва подобно осведомяване на кредитополучателите. Въз основа на обстоен правен анализ на установените факти е наведен извод, че поведението на "Райфайзенбанк България" ЕАД е било насочено към създаване на атрактивни предложения относно предлаганите от нея услуги, придружени с бонуси, целящи единствено да привлекат клиенти на банката, без обаче да е налице действително намерение същите да бъдат реално поддържани в полза на клиентите, вече сключили ипотечни кредити. Освен потенциалната вреда за потребителите, като в конкретния случай е отчетено наличието и на реална такава, Комисията е преценила, че поведението на ответното дружество уврежда и конкурентите на пазара на финансови услуги, на който "Райфайзенбанк България" ЕАД оперира в условията на ефективна конкуренция. Според регулатора нелоялното предлагане на подобни бонуси поставя това дружество в привилегировано положение спрямо конкурентите, които не предлагат сходна услуга, както и по отношение на тези, които я предлагат, но коректно осигуряват реалното й изпълнение. При санкциониране на нарушителя за извършеното от него нарушение по чл. 30 ЗЗК (отм.) Комисията е приложила разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 от действащия ЗЗК, съгласно която имуществената санкция се определя в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятието. Досежно индивидуализацията на имуществената санкция КЗК се е позовала на Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с решение № 71/03.02.2009 г. В тази връзка органът е посочил, че нарушенията в областта на нелоялната конкуренция, каквото е процесното, притежават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите видове нарушения по ЗЗК, поради което същите имат по-слаб антиконкурентен ефект върху пазарната среда, като това обстоятелство обуславя налагането на по-ниски по размер санкции. Като смекчаващо отговорността обстоятелство КЗК е отчела добросъвестното поведение на ответника в хода на административното производство, изразяващо се в оказване на необходимото на Комисията съдействие при извършване на проучването, както и постигнатото последващо споразумение между банката и засегнатото лице И. М.. Като утежняващ е оценен обаче фактът на продължителността на процесното деяние, което според КЗК обхваща период от няколко години, в рамките на който банката е предлагала безплатна застраховка "Живот" към услугите си по кредитиране на неограничен кръг клиенти, като по отношение на възползвалите се от това предложение лица потенциалната опасност от засягане на техните интереси при евентуално настъпване на застрахователно събитие би била голяма. В тази връзка Комисията е счела, че процесният пазар, на който съществува реална и ефективна конкуренция, както и множество конкуренти, е особено чувствителен към недобросъвестните търговски практики, които са в състояние да повлияят потребителския избор и неоправдано да отклонят търсенето към некоректното предприятие. При това положение КЗК е приела, че размерът на имуществената санкция следва да бъде определен на 1 % от общия оборот за предходната финансова година на дружеството, който е изчислен на 558 457 000 лв. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, намира жалбата за частично основателна. Атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в надлежна форма и при спазване на нормативно установената процедура. Твърденията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Установената от КЗК фактическа обстановка относно извършеното нарушение, отразена подробно в обжалваното решение, кореспондира на събраните в хода на административното производство доказателства. Извършено е всестранно, пълно и обективно проучване по случая, в резултат на което са изяснени релевантните за спора факти, поради което доводите за предубеденост на колективния орган са несъстоятелни. На ответната страна е осигурена възможност да дава становища, да предявява искания, да представя доказателства, да се запознава с материалите по преписката. Решението на Комисията е надлежно мотивирано, като са обсъдени наведените от разследваното дружество доводи. Действително, оплакването на жалбоподателя относно установената от КЗК продължителност на деянието се явява основателно, но не променя постановения от Комисията правен резултат досежно осъществяването на състава на административно нарушение по чл. 30 ЗЗК (отм.). Видно от приложените по делото рекламни брошури, телевизионна и радиореклама, както и извадки от официални съобщения, изхождащи от "Райфайзенбанк България" ЕАД, процесният период безспорно обхваща 2004 г. - 2006 г., в какъвто смисъл Комисията правилно се е произнесла неколкократно в обжалваното решение, като така детерминираният период не се оспорва и от жалбоподателя. Данните, на които КЗК се е позовала за да приеме, че противоправното поведение на ответника чрез предлагане на бонус към основната услуга без реално да се предоставя такъв продължава и през 2007 г., се съдържат в публикации на Интернет-страници, различни от официалния сайт на банката. В тази връзка следва да бъде споделено релевираното в жалбата възражение, че органът е кредитирал тези данни без да е изяснил източника на публикуваната информация, както и естеството на отношенията между администратора на съответната страница и "Райфайзенбанк България" ЕАД, т. е. без да е доказано, че цитираните в решението на КЗК съобщения отразяват предоставена от банката официална информация. При това положение констатацията на Комисията, че ответната банка е продължила да предлага на потенциалните потребители, желаещи да сключат жилищен ипотечен кредит бонус, включващ безплатна застраховка "Живот" и след 01.06.2006 г., почти до края на 2007 г., се явява необоснована. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не рефлектира върху крайния извод на Комисията за извършено нарушение на правилата за лоялна конкуренция, като в случая въпросът за продължителността на нарушението касае индивидуализацията на санкцията, поради което е относим към спора за законосъобразност на размера на наложената санкция, разгледан по-долу. Неоснователно е, на следващо място, оплакването за опорочаване на административния акт поради недоказаност на факта, че предлаганата от банката безплатна застраховка визира целия период на договора за ипотечен кредит. Видно от съдържащите се в кориците на делото Договор за групова застраховка "Живот" на получателите на потребителски и ипотечни кредити на "Райфайзенбанк България" ЕАД и Преддоговорна информация по застраховка "Живот" за кредитополучател и по-конкретно от уредените в част "Срок, начало и край на индивидуалното застрахователно покритие" условия, се установява, че по правило застраховката е за целия срок на договора за кредит - от сключването му до внасянето на последната погасителна вноска. С оглед начина на формулиране на предложението в промотирания пакет и характера на конкретното правоотношение между банката и кредитополучателя съдържанието и обхвата на оферираната бонус-услуга не биха могли да се тълкуват по друг начин освен по този, възприет от Комисията, а именно - че сключването и поддържането на застраховка "Живот" за сметка на банката и в полза на кредитополучателя касае срока на кредита в неговата цялост. В противен случай, ако при отправяне на предложението е имала други намерения, банката е следвало да посочи изрично ограничен срок на поддържане на застраховката, като непосочването на такъв също би следвало да се третира като недобросъвестна търговска практика в контекста на забраната за нелоялна конкуренция. Не се споделят от съда и развитите в жалбата оплаквания за постановяване на процесното решение в противоречие с материалния закон. Правното заключение на Комисията за извършено от "Райфайзенбанк България" ЕАД нарушение на чл. 30 ЗЗК (отм.) съответства на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми, поради което се възприема изцяло от настоящата инстанция. Приложното поле на ЗЗК (отм.) обхваща дейността на предприятията, която засяга негативно конкуренцията и създава възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар. С разпоредбата на чл. 30 ЗЗК (отм.) е установена обща забрана за нелоялна конкуренция. За да е налице нарушаване на посочената генерална забранителна клауза, следва по несъмнен начин да е установено конкретно поведение от страна на ответника - действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и да уврежда или да може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите (виж редакцията на нормата, действалата към момента на извършване на деянието - ДВ, бр. 9 от 2003 г.). В т. 6 от § 1 на ЗЗК (отм.) законодателят е дефинирал понятието "добросъвестна търговска практика". Това са правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Общата забрана по смисъла на чл. 30 ЗЗК (отм.) има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение само, когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава Седма от ЗЗК (чл. 31 - чл. 35, отм.), поради което Комисията е изследвала поведението на "Райфайзенбанк България" ЕАД именно от гледна точка на генералната забрана на нелоялната конкуренция. Нарушението по своята правна природа не е резултатно, т. к. за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили реални вреди. Достатъчно за ангажиране отговорността на нарушителя е увреждането да е възможно, вероятно, т. е. да съществува потенциална опасност от негативно засягане интересите на конкурентите в отношенията помежду им или с потребителите в резултат на недобросъвестното търговско поведение на конкретния стопански субект. Като е анализирала всеки от отделните съставомерни компоненти, визирани в хипотезата на чл. 30 ЗЗК (отм.) Комисията е извела законосъобразно заключение, че поведението на "Райфайзенбанк България" ЕАД при осъществяване на стопанската му дейност, свързано с предлаганата в периода 2004 г. - 2006 г. услуга по ипотечно кредитиране, в пакет с безплатна застраховка "Живот" за своите кредитополучатели, осъществява състава на разглежданата обща забрана. Промотирането на застраховката като бонус към предоставяната от жалбоподателя услуга (ипотечен кредит) в период на засилена конкуренция в банковото кредитиране и последвалото на 01.06.2006 г. прекратяване по негова инициатива на сключената групова застраховка без да бъдат уведомени застрахованите клиенти - кредитополучатели за това, сочи на недобросъвестно пазарно поведение по смисъла на § 1, т. 6 ЗЗК (отм.). Възможността за сключване и поддържане на такава застраховка за сметка на кредитора в полза на задълженото лице във връзка с отпускания на последното кредит и погасяването му безспорно представлява способ за привличане на клиенти, който в случая е бил използван от банката в противоречие с правилата на обичайната търговска практика и добрите нрави. Правилна е преценката на Комисията, че предлагането на такъв бонус като част от програмата за ипотечно кредитиране стимулира потребителският интерес, като с преустановяване на реалното му осигуряване без знанието на възползвалите се от него потребители, доколкото при настъпване на застрахователното събитие застрахователната сума се изплаща на банката в качеството й на застраховащ и трето ползващо се лице, се създава необосновано конкурентно предимство за недобросъвестното предприятие, което не изпълнява предлаганите атрактивни допълнителни услуги, насочени именно към привличането на клиенти в условията на ефективна конкурентна среда. Възражението в жалбата за липса на законово задължение за банката или за кредитополучателите да сключват или поддържат застраховка "Живот" с оглед защита на интересите на кредитора е изцяло ирелевантно към спорното правоотношение, разглеждано на плоскостта на конкурентното право, поради което е без значение дали за някоя от страните по него е предвидено такова задължение в закон или не. От значение в случая е рекламирането на една безплатна услуга, ползваща потребителя при сключването на договор за кредит и некоректното му лишаване от същата след възникване на правоотношение между банката и кредитополучателя, при това без знанието и съгласието на клиента. В този аспект не намира правна опора твърдението, че при сключване на договора за кредит банката не е поела ангажимент да сключи и поддържа договор за застраховка "Живот", по който застраховано лице е кредитополучателят, въпреки изричната промоция в този смисъл. След като предложението за безплатна застраховка е прието от клиента с подписването на предложението-декларация, то банката е обвързана от него и не би могло да се приеме, че няма задължение да застрахова за своя сметка кредитополучателя, а обстоятелството, че това задължение не произтича от клауза в сключения договор за кредит не променя факта, че се дължи изпълнението му. Противно на поддържаните в жалбата доводи, съдът намира за обосновани и законосъобразни изводите на Комисията, че в конкретния случай рекламираната допълнителна услуга към кредита е насочена към мотивиране на избора на потребителите на банкови услуги, поради което прекратяването на предоставянето й по отношение на застрахованите кредитополучатели сочи на нелоялна конкуренция в контекста на чл. 30 ЗЗК (отм.). Материалите, на които се позовава жалбоподателят - Секторен анализ на конкурентната среда при банкирането на дребно и Ипотечният бизнес през погледа на потребителя, не са от естество да опровергаят заключението на КЗК за наличие на недобросъвестна търговска практика в случая. Същите датират от 2008 г. и отразяват един по-късен от процесния период момент, а изследването "Ипотечният бизнес през погледа на потребителя" е изготвено по възлагане на санкционираното дружество. При възприемането им следва да бъдат отчетени и конкретните цели на представения в тях общ анализ на сектора и нуждите, за обслужване на които е направен такъв, поради което съдържащата се в тях информация не би могла да обуслови автоматично извод, обратен на възприетия от КЗК. Наред с това, следва да се подчертае, че установените от регулатора факти подлежат на самостоятелна обективна оценка за всеки конкретен случай и при съобразяване на всички действащи фактори, поради което сочените от жалбоподателя анализи по никакъв начин не обвързват компетентния за тази оценка орган. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение е законосъобразно в частта му, с която е установено, че от страна на "Райфайзенбанк България" ЕАД е извършено нарушение на чл. 30 ЗЗК (отм.), поради което жалбата на санкционираното дружество в тази й част се явява неоснователна. В частта срещу размера на наложената на банката имуществена санкция съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. ЗЗК урежда административната компетентност и функции на КЗК като орган на държавно управление, комуто е възложен публичноправен мандат чрез предоставяне на властнически правомощия по изпълнение на държавната политика в областта на осигуряване защитата и условията за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност (по аргумент от чл. 1 от ЗЗК, отм.). В качеството си на колективен административен орган със специална компетентност, Комисията се произнася по предвидения в специалния закон ред и нейните решения представляват индивидуални административни актове, подчинени на законоустановените правила за издаване, оспорване и изпълнение на тази категория административни актове. Юридическата характеристика на произнасянията обосновава форма на изпълнително-разпоредителна, а не на правораздавателна дейност, при което в рамките на правомощията си КЗК осъществява дейност по правоприлагане. С оглед така очертания административноправен статут на КЗК и възложената й властническа компетентност, Комисията не само установява извършеното нарушение и нарушителя, но определя вида и размера на санкцията, предвидена в закона, като упражняването на това й правомощие е елемент от прилагането на материалния закон. При липса на изрично препращане в специалния закон към общите правила на ЗАНН за неуредените въпроси, субсидиарното прилагане на общия закон към производствата по ЗЗК е изключено. Приложимостта на ЗАНН в случая би била допустима единствено чрез способа на правоприлагането по аналогия на закона при необходимост от попълване на правни празноти. По правната си същност нормите, уреждащи санкционирането на нарушителя са от материалноправен характер, поради което съгласно общият принцип на действие на материалноправните разпоредби във времето при определянето на размера на имуществената санкция приложение намира материалният закон, който е бил в сила към момента на извършване на деянието, а именно - разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от отменения ЗЗК, а не тази на чл. 100, ал. 1 от действащия понастоящем закон, независимо от момента на налагането й от административния орган. Материалноправните норми по правило действат само занапред, по отношение на бъдещи юридически факти и правоотношения, които ще се породят при неговото действие, като не могат да засягат вече сложили се при действието на предишния материален закон такива, т. е. не се прилагат спрямо заварените фактически положения, развили се и уредени от стария закон, освен ако не се ползват с обратна сила към минали юридически факти и правоотношения. Ретроактивно действие на материалноправна норма обаче може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба, като по силата на императивното правило на чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените. В случая с новия закон не се въвеждат по-благоприятни санкции за нарушителите, поради което законодателят не е придал обратна сила на разпоредбите, регулиращи размера им. Видно от нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗК (отм.), в същата е предвиден изричен диапазон на санкцията чрез въвеждане на минимум от 5000 лева и максимум от 300 000 лева, в рамките на който следва да бъде индивидуализирана конкретната санкция. За разлика от отменения закон, в новия е възприет друг подход при налагането на санкцията, а именно - същата се определя в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие. От мотивите на обжалваното решение се установява, че имуществената санкция на банката е индивидуализирана към минимума (1 % от възможните 10 %), а конкретният размер на санкцията възлиза на 5 584 570 лева, докато при отменения, но действал по време на реализиране на деянието ЗЗК, максимално допустимият праг на имуществена санкция, приложим към най-тежките нарушения е 300 000 лева. Ето защо, освен че е следвало да бъде приложен съгласно принципите за действие на нормите във времето, отмененият ЗЗК се явява и по-благоприятен по смисъла на приложимата по аналогия разпоредба на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Следователно, като е определила санкцията на "Райфайзенбанк България" ЕАД за извършеното от него нарушение по чл. 30 ЗЗК (отм.) съобразно режима на санкциите по действащия ЗЗК, който не е бил в сила през процесния период, Комисията е приложила неправилно материалния закон относно размера на имуществената санкция. Както се посочи по-горе, приложение при индивидуализирането на имуществената санкция в случая намират разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗК (отм.) и Методиката за определяне размера на имуществените санкции и глоби по Закона за защита на конкуренцията (приета с Протокол на КЗК № 175 от 27.04.2001 г., в сила от 1.06.2004 г.), в частност - раздел IV "Определяне на размера на санкциите при нарушения в областта на нелоялната конкуренция", в който са установени съответни правила при санкциониране на нарушителите за прояви на нелоялна конкуренция, каквото е нарушението на чл. 30 ЗЗК (отм), и са заложени обективни критерии, обосноваващи налагането по-нисък или по-висок размер на санкцията. При всички случаи при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, която в случая е различна от приетата от КЗК, т. к. се касае за еднократно деяние (действие и съответно бездействие), а не за период, както и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. В процеса на индивидуализиране на имуществената санкция в конкретния казус следва да бъдат отчетени начина на представяне на предложението с оглед кръга адресати, до които е достигнало, поведението на ответника в хода на административното производство, постигнатото споразумение със засегнатото лице, последващата положителна дейност на нарушителя, изразяваща се във възстановяване на действието на прекратената групова застраховка "Живот", с което са предприети мерки за ограничаване на последиците от нарушението и за отстраняването му като цяло, както и други обективни фактори, с които размерът на санкцията се обвързва конкретно. Санкцията следва да бъде индивидуализирана и при съблюдаване на основните принципи и цели на налагането й (пропорционалност; индивидуална и генерална превенция, спомагане за правилното развитие на пазарните отношения и на свободната конкуренция и т. н.), като се определи такъв размер, който да съответства на степента на обществена опасност на извършеното нарушение, което заедно с останалите обстоятелства по конкретния казус да води до справедлив размер на имуществената санкция. Както е посочено в Методиката, за установяването на адекватна санкция Комисията следва да търси баланс между поведението на нарушителя, характера на извършеното нарушение, причинените от него последици или възможността същите да настъпят. По изложените съображения, решението на КЗК в частта, с която на "Райфайзенбанк България" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5 584 570 лева за извършено нарушение на чл. 30 ЗЗК (отм.), следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката да се върне на КЗК за ново определяне на размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция и надлежното й индивидуализиране и мотивиране, съгласно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора в настоящата му фаза и предвид направените от жалбоподателя "Райфайзенбанк България" ЕАД и от ответника КЗК искания за присъждане на деловодните разноски, съдът намира за основателно възражението на ответната страна за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, т. е. редуцираният от съда размер на адвокатското възнаграждение не може да е под прага от 450 лева. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение от 67 284, 84 лв. е прекомерно завишено и не кореспондира на необходимия разход за получаване на адекватна по обем процесуална защита и представителство в конкретното съдебно производство, като съображения относно размера на защитавания имуществен интерес са ирелевантни в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, чието прилагане е обвързано единствено с преценка на реалната сложност на правния казус, по който се оказва адвокатската защита. Настоящата инстанция намира, че заплатеният от "Райфайзенбанк България" ЕАД хонорар за адвокат не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което са налице основания за намаляването му, като размерът следва да бъде определен на 2000 лева. До приключване на устните състезания по делото не беше представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, субсидиарно приложим по силата на препратката на чл. 144 ГПК, а само доказателства за реалното изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Този пропуск обаче е относим към възможността за обжалване на произнасянето на настоящия състав относно разноските, но не и към отговорността за заплащането им по чл. 143 АПК. По изложените съображения, на основание чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и съобразно ограничението на процесуалния закон за присъждане на възнаграждение само за един адвокат, в полза на страните следва да бъдат присъдени направените в това производство разноски съразмерно на уважената и на отхвърлената част от жалбата, както следва: 1). Административният орган следва да бъде осъден да заплати на "Райфайзенбанк България" ЕАД разноски в размер на 1025 лв., представляващи сбор от 1/2 от 50 лева за внесена държавна такса (или 25 лева) и 1/2 от 2 000 - редуцирано съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско възнаграждение (или 1000 лева); 2) "Райфайзенбанк България" ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на КЗК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лева, представляващи 1/2 от 150 лева, съгласно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение