Решение № 5806 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2011 г.

Решение № 5806 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10121/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "КОМ Хотел" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Берковица, обл. Монтана, представлявано от Елена Красимирова Статкова - управител, чрез адв. Цонко Цонев от АК - Силистра, против решение № 2659 от 1.06.2011 г. на Административен съд София - град, второ отделение, 33 състав, постановено по адм. дело № 1864/2011 г. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че е налице и несъответствие между формираната воля на съда и писменият текст, защото в решението е записано, че жалбата "е основателна", а впоследствие съдът е отхвърлил същата като неоснователна и това в никакъв случай не представлява ЯФГ, а единственият способ за поправка на решението е неговото касационно обжалване. Според жалбоподателя съдът се е впуснал в неправилна интерпретация на обстоятелството дали извършената от дружеството дейност може да бъде квалифицирана като земеделска дейност. Неправилно е приложил разпоредбите на Закона за защита на потребителите, като им е вменил задължение не само да докаже производството на земеделска продукция, но и че трябва да представи всички необходими за това производство разрешения. Заявява, че представените от него документи свидетелстват, че отговаря на изискването за приход минимум 50 % от земеделска дейност за 2008 г., регламентирано в чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30 и че никъде в тази разпоредба не е посочено изискване извършваната земеделска дейност да бъде от определен вид земеделски култури. Цитира легални дефиниции на понятията "земеделска дейност" (§ 1, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители) и "земеделски продукти" (Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз) и счита, че не би трябвало да им бъде отказвано финансиране. Моли постановеното съдебно решение да бъде отменено и делото решено по същество със законовите последици от това, както и да бъдат присъдени направените разноски. Допълнително е постъпила Молба от друг процесуален представител на "Ком хотел" ЕООД - адв. Мирослав Кирилов Димитров, САК, в която заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена, защото решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и необосновано. Ответникът - Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител юрк. Павлина Георгиева оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на съда като правилно и обосновано. Представя подробни писмени бележки (изготвени от друг юрисконсулт Петя Ангелова) и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни правни изводи. При поискване от страна на административният орган на допълнителни документи във връзка с коректното изчисляване на приходите от земеделска дейност, жалбоподателят е представил две фактури и приемо-предавателен протокол, отразяващи продажбата на лешникови подложки и тиквени семена за посев. Тези документи обаче установяват единствено осъществяваната от кандидата търговия със земеделски продукти, но не доказват извършена земеделска дейност по смисъла на § 1-ви, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30 от 2008 г. Поради това и приходите, отразени в процесните фактури, не могат да се квалифицират като такива по чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30/2008 г. Констатациите за липса на приходи от земеделска дейност през предходната година на кандидатстване в определения в Наредба № 30/2008 г. размер не са опровергани, като заповедта на административния орган, с която е отказано финансиране е обоснована и законосъобразна. Съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед датата на клеймото на изпращане от пощенски клон в Силистра - 20.06.11. и на получаване в п. к. в София - 22.06.11., входираната на 23.06.2011 г. в Административен съд София - град касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Подписана е от надлежно упълномощен още от първоинстанционното производство адвокат-пълномощник преди оттегляне на пълномощията му на 29.03.2012 г., видно от отбелязването върху пълномощното на новия процесуален представител. Касационната жалба е от името на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Предвид всички тези обстоятелства, същата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2659 от 1.06.2011 г. по административно дело № 1864/2011 г., в производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделска дейност" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., Административен съд София - град, Второ отделение, 33 състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на "КОМ ХОТЕЛ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Берковица, обл. Монтана, ул. "Стефан Стамболов" № 13, представлявано от управителя Елена Красимирова Статкова против заповед № 01-РД/106 от 19.01.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и с втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА жалбоподателя "КОМ Хотел" ЕООД, гр. Берковица, да заплати на ответника Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция разноски по делото в размер на 150 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия; в нея са изложени както фактическите, така и правните основания; издадена е след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането по мярката. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На кандидата двукратно са изпращани уведомителни писма за констатираните неясноти относно коректното изчисляване на приходите от земеделска дейност и подробни указания за предоставяне на допълнителни писмени доказателства и данни, с оглед тяхното отстраняване, която възможност е регламентирана в чл. 27, ал. 4 /предишна ал. 3/ от Наредба № 30/2008 г. и в този смисъл съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в двукратно отправяне на мотивирано писмо за отстраняване на нередовностите и неяснотите в заявлението му. Съдът е посочил, че неспазването на срока по чл. 27, ал. 1 от наредбата не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като той не е преклузивен, а инструктивен и пропускането му не лишава административния орган от правото да се произнесе по подаденото заявление, нито го освобождава от задължението му да разгледа и се произнесе по отправено до него искане за подпомагане. Съдът е приел и че административният орган е приложил правилно и материалния закон, като се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., на легалната дефиниция на понятието "земеделска дейност" съдържащо се в § 1, т. 26 от ДР на наредбата, като е цитирал и § 1, т. 16 от ДР на наредбата, че "преработката на земеделска продукция е всяка операция върху земеделски продукт, от която се получава също земеделски продукт". Посочил е, че представените от кандидата допълнителни документи - две фактури и приемо-предавателен протокол установяват единствено осъществена търговия със земеделски продукти, но не доказват осъществена земеделска дейност, тоест за производство на търгуваните тиквени семена и лешникови подложки. Съдът е приел, че законосъобразно административният орган е изключил приходите от продажбата на лешникови подложки от приходите по чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30/2008 г., което е довело до спадане на декларираните от кандидата приходи за 2008 г. под 50 % и респ. до недопустимост на проекта, защото не е представено удостоверение за регистрация и вписване в публичен електронен регистър съгласно изискванията на Закона за горите, Наредба № 31 от 11.08.2003 г. и Закона за посевния и посадъчен материал. Така постановеното съдебно решение е правилно. Преди всичко останало следва да се отбележи, че посочването от страна на съда, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, а на практика я е отхвърлил като неоснователна, не рефлектира върху законосъобразността на решението. Налице е типичен случай на очевидна фактическа грешка, защото ако жалбата действително беше основателна, то нямаше да бъде отхвърлена и жалбоподателят осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на другата страна по спора, а резултатът би бил коренно различен - отмяна на оспорения административен акт. Всички изложени от съда в мотивите съображения са за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалваната заповед. Налице е несъответствие между формираната действителна воля на съда и писменото й изразяване в текста на решението, и тази грешка може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК, а не чрез касационно обжалване, както счита пълномощникът на жалбоподателя. С обжалваната пред Административен съд София - град заповед № 01 - РД/106 от 19.01.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция се отказва да бъде финансирано подаденото от "Ком Хотел" ЕООД заявление за подпомагане, с идентификационен номер - № 12/311/00017, на стойност 640 409.02 лева. Като фактически основания /мотиви/ са изложени в четири пункта подробни констатации, а правното основание освен общите принципи за контрол установени от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1975/2006 (член 5, ал. 3) е чл. 7, ал. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделска дейност" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Видно от приложеното в административната преписка Заявление за подпомагане по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности", от 11.02.2009 г., проектът на кандидата "Ком Хотел" ЕООД е с наименование "Семеен хотел, гр. Берковица" (селски туризъм). Първоначално поисканата за подпомагане сума за проекта е била в размер на 781 997.94 лева, но впоследствие с допълнително писмо от 28.10.2010 г. е намалена на 640 409.02 лева, за колкото е и отказано финансиране. Не се спори по делото, че първоначално кандидата, който безспорно е регистриран като земеделски производител на основание Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, е заявил в анкетната карта като вид култура засадени площи 0.3 хектара "слънчоглед" и че не е отбелязал никакъв друг вид земеделски култури, като "тикви", "лешници" или "разсадници за трайни насаждения". Предвид противоречието с представените от него декларации за приходи от продажби, където са посочени приходи от производство на тиквени семки и лешникови подложки за 2008 г., двукратно са изисквани допълнителни уточнения, обяснения и документи. В приложимите за случая нормативни актове няма ограничение за броя на кореспонденцията между административния орган и заявителя, като целта е максимално да се отстранят неяснотите и непълнотите по преписката и затова, както е приел и първоинстанционният съд, оплакването за повторност, тоест за недопустимост на повече от едно уведомяване, е неоснователно. Действително в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30/2008 г. не е посочено изискване извършваната земеделска дейност да бъде от определен вид земеделски култури. Точно затова административният орган е приел, че претендираната земеделска дейност не е от отглеждането на "слънчоглед", както е заявено първоначално, а е направил преценката си за "тиквени семки" и "лешникови подложки". Приходите от тези дейности обаче не се доказват да са от производството им, а от продажбата им, а за да ги продаде, кандидатът трябва да ги е произвел по надлежния ред. Съгласно действащата за процесния период разпоредба на чл. 21 от Наредба № 30/2008 г., "всички дейности и инвестиции по проекта, за които се изисква лицензиране и/или разрешение за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само в случай, че ползвателят на финансовото подпомагане е представил съответните лицензи и/или разрешения". Изложените в тази връзка съображения на Административния съд, включително и за липсата на необходимите разрешения и удостоверения от компетентните органи, се споделят от настоящия касационен състав и тези изводи не се опровергават пред касационната инстанция с писмени доказателства, които са допустими в касационното производство. Следва обаче да се посочи за прецизност, че административният орган не е следвало да се позовава на Наредба № 1 от 22.12.2008 г. за реда и критериите за регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на дейности в горския фонд, в сила от 2009 г., защото тя не е била приложима за процесния период - предходната 2008 г. От своя страна съдът също не е следвало да се позовава на Закона за защита на потребителите, защото такова основание за отказ не фигурира в обжалваната заповед и излиза, че съдът дописва мотивите на административния орган, което е недопустимо. С оглед изложеното се налага краен извод, че кандидатът не формира изисквания минимум 50 % приход от земеделски дейности през предходната 2008 г. по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделска дейност" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и проектът е недопустим за предоставяне на финансова помощ по чл. 7, ал. 2 от наредбата. Обжалваното пред ВАС решение на Административен съд София - град следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника ще трябва да бъдат присъдени своевременно поисканите в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,