Решение № 9548 от 27.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против Решение 2733/21.04.2022 г., постановено по адм. дело 11632/2021 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която по жалба на "ТРАНС РАДИАЛ 2000" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [ЕИК], е отменен Ревизионен акт Р-22220620005842-091-001/13.04.2021г., издаден от Т. Недялкова на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. Вучкова на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1136/26.07.2021 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, в която на "ТРАНС РАДИАЛ 2000" ЕООД са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от СПИДИ ЕКСПЕРТ ЕООД, МАТИЧ БГ ЕООД и МИЛАН СОФИЯ ЕООД в размер на 308 159, 81 лв. и са начислени лихви в размер на 4421, 21 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилността на решението е аргументирана с доводи, че първоинстанционния съд не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона; не е изложил мотиви в които се посочват исканията и възраженията на страните, не е извършил преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи; неправилно е определил релевантните за решаване по спора факти и е игнорирал обективни факти и доказателства за тях. Според касатора, спорните фактури не документират реално извършени доставки и със съставените за тях документи се цели генериране на данъчно предимство. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като се отхвърли оспорването против процесния ревизионен акт в отменената от съда част. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира присъждане на разноски, в това число на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. Ответникът - "ТРАНС РАДИАЛ 2000" ЕООД, чрез юрк. Гюлемеров, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението правилно и обосновано. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Ревизионен акт Р-22220620005842-091-001/13.04.2021г., издаден от Т. Недялкова на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. Вучкова на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1136/26.07.2021 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, в която на "ТРАНС РАДИАЛ 2000" ЕООД са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от СПИДИ ЕКСПЕРТ ЕООД, МАТИЧ БГ ЕООД и МИЛАН СОФИЯ ЕООД в размер на 308 159, 81 лв. и са начислени лихви в размер на 4421, 21 лв. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия от Р-22220620005842-020-001 от 25.09.2020 г., връчена на 06.10.2020 г. Предметът и периодът на ревизията обхващат задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.04.2020 г. до 31.08.2020 г. Със заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия срокът за извършване на ревизията е продължен, като е определен краен срок за приключването до 05.03.2021 г. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 1 ДОПК е съставен ревизионен доклад (РД) Р-22220620005842-092-001/19.03.2021 г., връчен по електронен път на 24.03.2021 г. Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат ревизионен акт, който е потвърден при обжалването му по административен ред. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма при спазване на правилата за издаване на електронни документи. За да уважи жалбата и да отмени РА в частта му с която е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от СПИДИ ЕКСПЕРТ ЕООД, МАТИЧ БГ ЕООД и МИЛАН СОФИЯ ЕООД, съдът е обосновал извод, че същият е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона. В хода на съдебното производство е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза. За изготвянето му вещото лице е проследило как получените стоки и услуги са отразени в счетоводствата на получателя и доставчиците, какви документи ги съпътстват. Експертът е установил, че стойността на доставените резервни части и консумативи, вложени в ремонтите и поддръжката на транспортните средства, с които се осъществява основната икономическа дейност на "ТРАНС РАДИАЛ 2000" ЕООД, е отразена като разход в счетоводството на дружеството, което извършва своята основна икономическа дейност с наети транспортни средства, като е посочено на кои превозни средства са извършени ремонти през процесния период. Според експерта, процесните фактури съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч, осчетоводени са редовно, плащания по тях са извършвани в брой и са придружени от заявки, приемо-протоколи, стокови разписки и ремонтни карти и др. Съдът е приел, че в случая по отношение на спорните доставки извършени от СПИДИ ЕКСПЕРТ ЕООД, МАТИЧ БГ ЕООД и МИЛАН СОФИЯ ЕООД е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на преките доставчици, които са издали процесните фактури, отразени в дневниците за продажби и справките-декларации и е начислен данъкът по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. След оценка на доказателствата по делото, административният съд е достигнал до крайно заключение, че ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производство доказателства налагат извод реално осъществяване на спорните доставки. Административният съд и приел, че преки доказателства за реалното осъществяване на доставките в настоящия случай са представени още в хода на ревизията. Във фактурите са описани видът на стоките, марка, количеството, единичната им цена и крайната стойност. Към всяка фактура е представен двустранно подписан приемо-предавателен протокол с описан вид и количество на предадените стоки, с който се установява предаването на родово определените вещи, предмет на фактурата. Съдът е ценил като преки доказателства за извършените доставки от СПИДИ ЕКСПЕРТ ЕООД, както договорите и заявки, с посочени видове услуги и датата, на която услугата да бъде извършена, така и констативните протоколи за извършен ремонт, с номера на превозните средства и необходимите резервни части. Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение съдът е приел факта на разплащане по издадените фактури, което в случая е установено от заключението на ССЕ. Приел е още, че последващата реализация на фактурираните стоки и услуги също представлява косвено доказателство за реалността на доставката и тя се установява както от представените писмени доказателства, така и от заключението от ССЕ. Според първоинстанционния съд, изводите на приходната администрация за липса на реалност на посочените доставки са свързани с поведението на доставчиците, за което жалбоподателят не може да отговаря. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Основният спорен въпрос се свежда до това налице ли са реално осъществени доставки по процесните фактури. В хода на ревизията е установено, че основната стопанска дейност на ТРАНС РАДИАЛ" ЕООД е извършване на международен превоз на товари. През ревизирания период дружеството е отразило получени доставки, свързани с декларираната дейност, а именно: на авточасти и консумативи по фактури, издадени от МИЛАН СОФИЯ ЕООД и МАТИЧ БГ ЕООД, както и фактури за ремонти, автопочистване, авточасти и консумативи, издадени от доставчика "СПИДИ ЕКСПЕРТ" ЕООД. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. В съответствие с материалния закон са изводите на съдът, че доставките по спорните фактури, издадени от МИЛАН СОФИЯ ЕООД, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит са реално извършени. Това е относимо и за доставките на "МАТИЧ БГ" ЕООД. Ревизираното лице е сключило договори за поръчка и с двата доставчика, които от своя страна са представили договори за наем за складово помещение. Издадените фактури съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч., като към всяка от тях са налице заявки за доставка на резервни части или консумативи; приемо-предавателни протоколи; стокови разписки; установено е, че в счетоводството на доставчиците се съдържа информация относно наименованието, вида и характеристиките на съответната резервна част или консуматив, количеството, единична цена и обща стойност, като сметка 304 "Стоки" се води не само стойностно, но и аналитично. Доставените резервни части и консумативи, за нуждите на основната икономическа дейност на ревизираното лице се влагат директно при ремонта и обслужването на транспортните средства, а не са обект на последващи продажби, като разплащането на резервните части и консумативите е извършено в брой по касов път. Относно доставките от СПИДИ ЕКСПЕРТ, съдът правилно е констатирал, че същите са осчетоводени от доставчика и получателя и са извършени съгласно договор за абонаментно техническо обслужване в посочените сервизни бази, като от заключението на вещото лице се установява, че фактурите са придружени със съответните заявки, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи за удостоверяване на извършените услуги, ремонтни карти и вътрешни приемо-предавателни протоколи. С оглед множеството преки и косвени доказателства, обуславящи действителното извършване на сделките, неоснователни и в противоречие с трайната практика на ВАС и СЕС са възраженията за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, както е приел и административният съд. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неустановен произход на стоките. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил необходимата преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Този извод се подкрепя от представените по делото писмени доказателства, от които се изяснява доставката и се установява реалното предаване на родовоопределените вещи, в изпълнение на един от елементите на фактическия състав, изискуем за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, а именно прехвърляне правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика към получателя, по смисъла на Директива 2006/112/ЕО. Правилно съдът се е позовал и на заключението по ССчЕ, което е направило констатации за съответните записвания, сочещи счетоводно отразяване по фактурите, както и извършено плащане по тях. Изводът на решаващия съд за реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е формиран логично след съвкупна оценка на доказателствата, а не само на база отделни факти като напр. липсата на кадрова и техническа обезпеченост на предходните доставчици. Сами по себе си подобен род обстоятелства не представляват обективна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъка. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, Mahageben kft & Peter David, ECLI: EU: C: 2012: 373). Според т. 61 от последното, данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да се увери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Изложените мотиви, подкрепящи този извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Не могат да бъдат споделени и твърденията на касатора за участие на ревизираното лице в евентуална данъчна измама. Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване е изцяло в доказателствена тежест на органите по приходите, което в случая не е сторено. В заключение, първоинстанционния съд правилно е отхвърлил твърденията на органите по приходите за доказано фиктивно фактуриране при ревизията, като се е позовал и на съдебна практика на ВАС по аналогични случаи. Решението на Административен съд София - град не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 655.80 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,