Решение № 7907 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2016 г.

Решение № 7907 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на З. М. Г., от гр. С., район Младост, местност "Полигона", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., срещу Решение № 1547 от 07.03.2016 г., по адм. дело № 5501/2015 г. по описа на Административен съд - С.- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1500294 от 06.03.2015 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. С., потвърден с Решение № 460 от 30.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в допуснати неточности в протоколите за проведените открити съдебни заседания и при воденето на съдебните заседания. Касаторът твърди, че в обжалваното решение на няколко пъти е изписано грешно името на вносителя на прихванатата сума. Счита, че след като сумата е постъпила по неговата данъчно-осигурителна сметка в НАП, единствено той има право да поиска тяхното възстановяване в пълен размер без да бъдат прихващани публичните му задължения с тях, защото самото постъпване на сумата по неговата сметка е нeзаконно, респективно невалидно. Иска се отмяна на съдебното решение и на АПВ. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Н., оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: В касационната жалба няма обосновани конкретни пороци на съдебното решение и с оглед изявлението на жалбоподателя в откритото съдебно заседание, че няма да прави допълнителни уточнения, касационният съдебен състав дължи произнасяне служебно по съответствието на решението с материалния закон. С оспорения акт органът по приходите е прихванал подлежаща на възстановяване сума с изискуемото публично задължение в размер на 70 лв., в резултат на което е определил сума за възстановяване в размер на 38 лв. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че процесният АПВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и без да са допуснати нарушения при издаването му. Не е било спорно пред административния съд, че задълженото лице e имало изискуемо публично вземане в размер на 70 лв. Това задължение е установено с АУПВ № 168480 от 17.03.2011 г., издадено от орган по приходите на Столична община (СО). Не е било спорно и обстоятелството, че проверката е извършена въз основа на подадено от Г. искане за прихващане или възстановяване вх. № 1594-08-5 от 06.02.2015 г., с което жалбоподателят е поискал възстановяване на сумата от 108 лв., преведена с платежно нареждане от 07.10.2014 г. По отношение на тази сума е установено, че е преведена с преводно нареждане № 200000007225492 от 07.10.2014 г., адресирано до "ЦКБ" АД. В платежното нареждане е посочен наредител и задължено лице Т. М. И., но е вписано ЕГН на Г.. Съдът е приел, че Г. няма правен интерес да иска възстановяването на сумата в пълния преведен размер, защото с преведената от трето лице сума са погасени негови изискуеми задължения към СО, като остатъка от 38 лв. му е възстановен, а право да иска възстановяване на сумата погрешно преведената по данъчно-осигурителната сметка на Г. има наредителя - Т. М. И.. Решението е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. По делото не е имало спор относно установената фактическата обстановка. Спорът се е свеждал до обстоятелството дали касаторът има право да му бъде възстановена преведената му от трето лице сума, с която са погасени негови изискуеми публични задължения. Неоснователен е доводът на касатора, за допуснати процесуални нарушения от страна на съда при водене на делото. Възраженията на касатора са свързани главно с допуснати нарушения в протоколите от проведените открити съдебни заседания пред първоинстанционния съд. Лицето е имало процесуална възможност своевременно да поиска поправка на цитираните в касационната жалба протоколи, съобразно разпоредбите на чл. 151 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), но същото не се е възползвало от тази възможност, поради което е недопустимо да се позовава на допуснати грешки в протоколите от проведените открити съдебни заседания в касационната жалба. Това е така и защото евентуални такива грешки по никакъв начин не влияят на съдебния акт. Доводът на касатора, че в обжалваното решение на няколко пъти е изписано грешно името на вносителя на прихванатата сума също са неоснователни, тъй като Г. може да поиска от административния съд да поправи допуснатите в решението писмени грешки. Спорният АУПВ е издаден на основание чл. 129 ДОПК, във връзка с резолюция за извършване на проверка № 1500294 от 09.02.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 128 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. В случая не е било спорно, че касаторът е имал изискуемо публично вземане в размер на 70 лв., което е установено с АУПВ № 168480 от 17.03.2011 г., издадено от орган по приходите на СО. При тези факти, правилно на основание чл. 128, ал. 1 ДОПК органът по приходите е прихванал подлежащата на възстановяване сума с изискуемото публично задължение на касатора. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за касаторът няма право да иска възстановяването на сумата в пълния преведен размер от Т. М. И., защото в случая с част от сумата са погасени негови изискуеми задължения, като остатъкът от 38 лв. му е бил възстановен. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на АССГ, че право да иска възстановяване на погрешно преведената сума по сметка на касатора има наредителят по преводното нареждане - Т. М. И., като за нея съществува правна възможност да подаде искане за възстановяване или прихващане на преведената сума. Предвид материалния интерес по делото и принципа на пропорционалност на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Оспореното решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение