Решение № 2132 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10500/2010 г.

Решение № 2132 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10500/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Йови Димитров Йовев от гр. Добрич против решение № 131 от 28.06.2010 г., постановено по адм. д. № 195 по описа за 2010 г. на Административен съд - Добрич. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които се извеждат от конкретните оплаквания, посочени в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът по касационната жалба - Регионален център по здравеопазване в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил иска, предявен от Йови Димитров Йовев в качеството му на "ЕТ - Йоан - д-р Йови Йовев" против Регионален център по здравеопазването гр. Добрич за заплащане на обезщетение за причинени вреди - пропуснати ползи, произтичащи от незаконосъобразен административен акт - писмо № АСПО-10-1209/22.06.2007 г., отменен по съдебен ред . В исковата му молба се твърди, че от незаконосъобразния отказ на директора на РЦЗ да регистрира втори адрес на лекарската практика на ищеца са претърпени посочените вреди от 4883 лв,, представляващи пропуснати ползи - неполучени месечни плащания от РЗОК, полагащи му се като изпълнител на първична медицинска помощ в населено място, обявено като неблагоприятно за периода от 15.06.2007 г. до 24.02.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Съдът е приел, че исковата претенция е останала недоказана както досежно вида на претендираните за обезщетяване вреди, така и основно относно причинно-следствената връзка между отменения административен акт и вредите, посочени от ищеца. Развити са съображения, че съдебното решение е било изпълнено, но поведението на ищеца, който не е представил всички изискуеми документи за регистрация на втори адрес на лекарската й практика е довело до забавяне на исканата регистрация Решението е неправилно, същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Предявеният от Йови Димитров Йовев в качеството му на "ЕТ-Йоан - д-р Йови Йовев" против Регионален център по здравеопазването - Добрич се основава на претърпени вреди от отменен като незаконосъобразен отказ да бъде регистриран втори адрес в с. Крушари, обл. Добрич на лекарската му практика., а вредите се претендират от датата на постановяване на отменения незаконосъобразен административен акт. Съдебното решение на административен съд - Добрич от 24.10.2007 г., което обосновава допустимостта на иска, се представя като доказателство по делото. Видно от основанието за постановения незаконосъобразен отказ за регистрацията, административният орган е разгледал искането за извършване на регистрация на втори адрес по по Закона за лечебните заведения и по него се е произнесъл по същество, сочейки като мотив за отказа невъзможността на заявителя да осигури достъпна и своевременна спешна медицинска помощ. В отменения акт няма позоваване на обстоятелството, обсъждано в мотивите към настоящото решение, сочещо на нередовност на заявлението от 15.06.2007 г., административният орган не е извършил процедурата по чл. 30 от АПК, приложима при нередовност на заявлението за издаване на административен акт. В производството по чл. 145 от АПК, съобразно основанието за отказ, Административният съд също така е извършил преценка относно материалната законосъобразност на обжалвания административен акт, разглеждайки спора по същество. След като по заявлението за регистрация на втори адрес на лекарската практика от 15.06.2007 г., административният орган не е установил нередовност, пречеща му да се произнесе по съществото на искането и е го е разгледал именно по същество, неоснователно е в исковото производство по чл. 1 от ЗОДОВ, а впоследствие и в отговора на касационната жалба ответникът да се позовава на нередовност на първоначалното заявление. Това той е могъл да направил още при преценката за редовност на заявлението от 15.06.2007 г., не го е направил, счел го е за редовно и постановил административен акт, отменен по същество като материално незаконосъобразен. След отмяна на незаконосъобразния отказ, ответникът е бил длъжен да извърши регистрация, съобразно дадените указания. Отмененият незаконосъобразен отказ не поставя начало на ново административно производство, по което отново да се извършва преценка за редовност на заявлението за регистрация. Нормите на АПК - чл. 24 и сл. изрично указват кога започва административното производство по издаване на административен акт. Отмяната на акта, извършена от съда по реда на чл. 145 и сл. от АПК има за последица връщане на преписката на административния орган със задължение последният да се произнесе по първоначално подаденото заявление, т. е. не поставя начало но ново административно производство а довършва вече започнатото такова, - в случая със заявлението от 15.06.2007 г. Неправилно в обжалваното решение Административният съд се е позовал на поведение от страна на ищеца, изразяващо се в непредставяне на всички изискуеми документи. Тази преценка е спрямо действия, които са осъществени след отмяна по съдебен ред на административния акт от 14.01.2008 г. - период, в който съгласно съдебното решение, задълженията са само за административния орган. Изложеното сочи на неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 1 от ЗОДОВ и необоснованост на съдебното решение. При наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението на Административен съд Добрич подлежи на отмяна. Първоинстанционният съд обаче не е обсъждал дали бездействието на административния орган действително е причинило вреди на, не са развити съображения и относно техния размер, което поставя в невъзможност касационната инстанция /поради двуинстанционност на производството/ да извърши проверка за наличието и на тези елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК решението следва да се отмени, а делото да се върне за установяване и на тези посочени в решението обстоятелства. Предвид изложеното, Върховният административен съд